Решение № 7656 от 25.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 862/2021 г.

Решение № 7656 от 25.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 862/2021 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ф. Б. чрез процесуалния му представител адв. Г. Н. срещу решение № 2000 от 06.11.2020 г. по адм. дело № 368 по описа за 2020 г. на Административен съд - Пловдив. С него е отхвърлена жалбата му против заповед № 3 ЛС-4 от 20.01.2020 г. г. на командира на Военно формирование 44220 - Пловдив, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", прекратен е договорът му за военна служба, освободен е от длъжност и от военна служба, и е зачислен в запаса на военнослужещ. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с уважаване на жалбата и отмяна на заповедта. Претендира се присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна по касационната жалба - командирът на Военно формирование 44220 - Пловдив оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт В. Р. и депозирано становище по реда на чл. 213а от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. С решение № 2000 от 06.11.2020 г. по адм. дело № 368 по описа за 2020 г. на Административен съд - Пловдив е отхвърлена като неоснователна жалбата на Ф. Б., младши механик на АТ в 1 отделение за съхранение на техника в група за съхранение на техника на военно формирование 44220 - Пловдив, против заповед № 3 ЛС-4/20.01.2020 г. на командира на Военно формирование 44220 - Пловдив. С нея му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", на основание чл. 243, ал. 1, чл. 245, ал. 2, вр. 242, т. 1 и чл. 244, т. 7, чл. 165, ал. 1, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), чл. 72, т. 3, чл. 73, ал. 1 и чл. 91 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ, прекратен е договорът за военна служба, освободен е от длъжност и от военна служба, и е зачислен в запаса на военнослужещ. За да отхвърли жалбата съдът е приел от фактическа страна, че дисциплинарното нарушение е извършено. По делото е доказано, че на 28.11.2019 г. около 15: 00 ч. редник 3-ти клас Ф. Б., управлявайки личния си автомобил на път за военно формирование 44220, след употреба на алкохол, установено с техническо средство "Алкотест Дрегер", отчело 0, 96 на хиляда промила алкохол в издишания от водача въздух, е причинил ПТП с нанесени материални щети по 3 автомобила. В издадения талон за изследване с № 0048919 от 28.11.2019 г., редник Ф. Б. отбелязва, че не приема резултатите от техническото средство, вследствие на което е извършена кръвна проба в УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД, като резултатът е 0. 73 промила алкохол в кръвта му, отразен в Протокол за химическа експертиза № 756 от 29.11.2019 г. Служителят е задържан за 24 часа в РС "Военна полиция"- Пловдив, като по случая е образувано ДП № 76-РП от 28.11.2019 г. по описа на ВОП - Пловдив. Спазена е процедурата по установяване на нарушението, като командирът на военното формирование е назначил служебна проверка от комисия, същата е изготвила протокол рег. № 3-183 от 15.01.2020 г. След приключване на проверката, командирът на военното формирование е провел беседа с Ф. Б., запознал го със събраните доказателства, видно от протокол рег. № 3-212 от 20.01.2020 г. по повод неизпълнение на заповед № 0 Х-680 от 05.11.2010 г. на министъра на отбраната. От правна страна съдът е приел, че е доказано виновно неизпълнение на служебни задължения от военнослужещия, вменени с т. 3 от посочената заповед на министъра на отбраната, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", на основание чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1 от ЗОВСРБ военнослужещите са длъжни да изпълняват уставите, нормативните и административните актове на органите за ръководство на отбраната, на длъжностните лица за управление на отбраната и на въоръжените сили, както и заповедите на командирите или началниците. В чл. 245 от ЗОВСРБ са уредени основанията за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". В ал. 1 изчерпателно са изброени основания, при наличие на които органът по назначаване е длъжен да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание в условията на обвързана компетентност. Съгласно чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ дисциплинарното наказание "уволнение" може да се наложи и при други тежки нарушения на военната дисциплина. С т. 3 от заповед № 0 Х-680 от 05.11.2010 г. на министъра на отбраната на Република България с цел обезпечаване изпълнение на разпоредбите на чл. 114, т. 3 и т. 4, чл. 115, ал. 1, т. т. 5, 6 и 7 от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на Р. България и с оглед необходимостта от прекратяване на случаите за нарушаване на войсковия ред и дисциплина в резултат на употребата на алкохол и наркотични вещества от военнослужещите в служебно и в извън служебно време, и запазване престижа на военната служба, е забранено управлението на МПС от военнослужещите в служебно и извънслужебно време след употреба на алкохол. Изрично е посочено, че при установяване на подобно нарушение по съответния ред от компетентните за това органи, на военнослужещия се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Касационният жалбоподател е запознат със заповедта, което е видно от подписа му върху протокол рег. № 3-2410 от 06.11.2019 г. Законосъобразно първоинстанционният съд приема, че заповед № 0 Х-680 от 05.11.2010 г. на министъра на отбраната е израз на кадровата политика в армията, издаването й е в правомощията на министъра (чл. 26, т. 6 от ЗОВСРБ) и не въвежда ново основание за налагане на наказание, а определя управлението на автомобил след употреба на алкохол като "друго тежко нарушение" на служебната дисциплина по смисъла на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ. Направено е с оглед еднаквото тълкуване и прилагане на закона от дисциплинарнонаказващите органи, и в изпълнение на принципа на законност по чл. 4 от АПК, на съразмерност по чл. 6 от АПК, на последователност и предвидимост по чл. 13 от АПК. Вярно е, че чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗОВСРБ също предвижда дисциплинарното наказание "уволнение" да се налага задължително в случаите, в които военнослужещият се яви на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения, причинено от употреба на алкохол или от злоупотреба с наркотични вещества. Разпоредбата на ал. 2 на чл. 245 от ЗОВСРБ обаче предвижда възможност за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и при други тежки нарушения на военната дисциплина, като дисциплинарнонаказващият орган е този, който ще прецени сам кога едно нарушение е достатъчно тежко по смисъла на същата. Настоящият съдебен състав намира изложените от първоинстанционния съд доводи и съображения за обосновани и последователни. Жалбоподателят и касатор в настоящото производство не ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си за допуснати съществени пороци в производството по установяване на извършеното от него нарушение на служебната дисциплина, които да опровергават фактически установеното от страна на административния орган, впоследствие потвърдено и в мотивите на първоинстанционния съдебен акт. Обстоятелствата във връзка с решаващия за спора въпрос относно наличието на концентрация на алкохол в кръвта на наказания служител и начина на нейното установяване, са били коректно, ясно и подробно изяснени от първоинстанционния съд, при съобразяване с наличните по делото доказателства и обсъждане на същите в тяхната съвкупност, както и съобразно изложените от страните доводи и възражения. Не се налице съмнения по отношение доказването на факта, че на 28.11.2019 г. Ф. Б. се е качил и е управлявал личния си автомобил след употреба на алкохол, с което пряко е нарушил изричната забрана на министъра на отбраната, насочена към военнослужещите от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, както и общоустановената в чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП забрана за управление на пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0. 5 на хиляда. Не са констатирани и нарушения на процедурата по установяване концентрацията на алкохол в кръвта на служителя, уредена с разпоредбите на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. (Обн. ДВ. бр. 61 от 28 юли 2017 г., изм. и доп. ДВ. бр. 81 от 2 октомври 2018 г.), издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, в сила от 29.09.2017 г. Надлежно извършена е както проверката по установяването на концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух с доказателствен анализатор от служители на Министерството на вътрешните работи, така и медицинското изследване на пробите кръв от специалисти в УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД. По тези съображения касационните възражения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон при постановяване на оспореното решение следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Аргументирано и в съответствие със закона е заключението на съда, че съгласно т. 3 от заповед № 0 Х-680 от 05.11.2010 г. на министъра на отбраната се забранява управлението на моторни превозни средства от военнослужещи в служебно и извънслужебно време след употреба на алкохол. При установяване на подобно нарушение на военнослужещия се налага дисциплинарно наказание "уволнение", на основание чл. 245, ал. 2 във връзка с чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ. Налице е обвързващо административния орган правно основание за налагане на наказанието, както правилно е приел решаващият съд. Административният орган в случая е действал съобразно буквата и целта на закона, при условията на обвързана компетентност, и законосъобразно е наложил дисциплинарното наказание "уволнение". Не се доказва и касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд. Действията на съда не са ограничили правото на ефективна защита на жалбоподателя. Видно от протоколите на проведените съдебни заседания, като е назначил съдебно-медицинска експертиза съдът е спазил принципът за равнопоставеност на страните и им е съдействал в еднаква степен за изясняване на спорните обстоятелства, като е съобразил, че допуснатите доказателствата следва да бъдат относими към предмета на спора, и необходими за установяване на обективната истина. Обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят съдебни разноски, в размер на 100. 00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,