Решение № 1615 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8478/2018 г.

Решение № 1615 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8478/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Столична община чрез ст. юрк. К. К. срещу решение № 2474 от 13.04.2018 г., постановено по адм. д. № 12507/2017 г. по описа на Административен съд - София град, с което Столична община е осъдена да заплати на "ПРИМА – Продуцентска, рекламна, информационна и медийна агенция" АД обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 000 лв., претърпени в резултат на отмененото като незаконосъобразно по съдебен ред Наказателно постановление № РД – 21-44/25.05.2015 г., издадено от директора на Дирекция "Общински строителен контрол", Направление "Архитектура и благоустройство" при СО, изразяващи се в платен адвокатски хонорар в хода на съдебното производство по обжалването му. Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението като постановено при необоснованост – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици, а при условията на алтернативност - моли да бъде намален размерът на присъденото обезщетение. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се представлява и не депозира писмени бележки по съществото на спора. Ответникът, "ПРИМА – Продуцентска, рекламна, информационна и медийна агенция" АД, редовно призован, се представлява от адв. Б., който оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение в обжалваната част е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - София град е осъдил Столична община да заплати на "ПРИМА – Продуцентска, рекламна, информационна и медийна агенция" АД- гр. София обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 000 лв., претърпени в резултат на отмененото като незаконосъобразно по съдебен ред Наказателно постановление № РД – 21-44/25.05.2015 г., издадено от директора на Дирекция "Общински строителен контрол", Направление "Архитектура и благоустройство" при СО, изразяващи се в платен адвокатски хонорар в хода на съдебното производство по обжалването му. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - София град, след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика на ВКС и ВАС по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди - платени адвокатски възнаграждения за защита по административно-наказателни дела, е стигнал до извода, че така предявеният иск е доказан и основателен. По делото безспорно е установено обстоятелството, че Наказателно постановление № РД – 21-44/25.05.2015 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол", Направление "Архитектура и благоустройство" при СО е отменено като незаконосъобразно по отношение наложената с него на "ПРИМА – Продуцентска, рекламна, информационна и медийна агенция" АД имуществена санкция в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лв. за нарушение по чл. 87, ал. 1, т. 1 от Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационни и монументално - декоративни елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община /НПОРИМДЕРДТС0/, видно от влязло в сила решение № 8068/16.12.2016 г. по к. а. н. д. № 6455/2016 г. по описа на АССГ. В съдебното производство по обжалване на издаденото НП пред административния съд, дружеството -жалбоподател е било представлявано от адв. В. Б., като за процесуалното представителство пред съда е уговорено и реално заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер от 2 000 (две хиляди) лв., видно от Договор за правна защита и съдействие № 691879/12 по к. а. н. д. № 6455/2015 г. по описа на АССГ. Въз основа на така установената фактическа обстановка и, базирайки се на т. 1 от съвместното ТП № 2 от 19.05.2015 г. по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС, както и на ТР № 1/15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, административният съд е заключил, че платеното за съдебната защита срещу наказателното постановление, адвокатско възнаграждение съставлява имуществена вреда, която е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. По горните съображения АССГ е уважил предявения от "ПРИМА – Продуцентска, рекламна, информационна и медийна агенция" АД иск и е осъдил Столична община да му заплати на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ претендираното обезщетение от 2 000 лв., представляващо направените от ищеца в хода на исковото производство по ЗОДОВ съдебни разноски. Съдебното решение е правилно. Правилно административният съд е квалифицирал заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за процесуална защита в съдебното производство по обжалване на издаденото срещу него НП като имуществена вреда, причинена му пряко от отмененото наказателно постановление, доколкото платени суми за адвокатски възнаграждения могат да се претендират като съдебни разноски в производството, в което са направени, само и доколкото специалният процесуален закон предвижда възстановяването им. Видно от НПК и ЗАНН, липсва изрична разпоредба, според която сумите, платени за адвокатска защита и държавни такси в рамките на административно-наказателните съдебни производства, да могат да бъдат присъдени като съдебни разноски. Обосновано съдът е заключил, че са осъществени всички кумулативни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ: Налице е отменено по съдебен ред като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от административен орган /обстоятелство, определящо издаването на НП при упражняване на изпълнителна, административна власт/, от отмененото като незаконосъобразно НП реално са претърпени имуществени вреди във вид на заплатени за съдебното производство по обжалването му разноски за един адвокат, платените суми за адвокатски хонорар са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото НП. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Неоснователни са развитите от касационния жалбоподател доводи за дискусионност по повод наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразно и отменено наказателно постановление и направените от ищеца разноски за процесуален представител, като в подкрепа на тезата си, същият неправилно се уповава на обстоятелството, че процесуалното представителство не е задължително по ЗАНН. Ответникът по касация в настоящото производство не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше издаденото и отменено впоследствие като незаконосъобразно наказателно постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход от спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - наказателното постановление. В този смисъл е и приетото ТР № 1/15.03.2017 г. на ОС на съдиите от ВАС, постановено по т. д. № 2/2016 г., явяващо се задължително за всички държавни органи и съдилища по силата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ. При постановяване на решението, АССГ е съобразил и мотивите, съдържащи се в решение на СЕС от 5.03.1996 г. по съединени дела С - 46/93 и С - 48/93, отнасящи се до принципа за отговорността за вреди, изискващ държавата, съгласно своето национално право относно отговорността, да обезщети лицата, на които са причинени щети, за вредите, причинени им при наличие на причинна връзка между дейността и вредните последици, при съобразяване на обстоятелството, че установените от националните законодателства условия в областта на поправянето на вредите не могат да бъдат по-неблагоприятни от условията, отнасящи се до подобни вътрешноправни искове и не могат да бъдат уредени по начин, който прави получаването на обезщетение практически невъзможно или изключително трудно. Неоснователни са развитите от настоящия касационен жалбоподател твърдения за липсата на приложено доказателство за това, че адвокатското възнаграждение, уговорено в договора за правна защита и съдействие между "ПРИМА – Продуцентска, рекламна, информационна и медийна агенция" АД и адв. Бърчев, е реално заплатено до приключване на к. а. н. д. № 6455/2016 г. по описа на АССГ. Пред Административен съд - София– град в производството по к. а. н. д. № 6455/2016 г., завършило с решение № 8068 от 16.12.2016 г., дружеството - жалбоподател е било представлявано от адв. В. Бърчев по силата на Договор за правна защита и съдействие № 691879/12 от делото/ срещу надлежно поискан и реално заплатен в брой адвокатски хонорар в размер на 2 000 (две хиляди) лв. Договорът за правна защита и съдействие и съответно – пълномощно за процесуално представителство са своевременно представени преди приключване на устните състезания и постановяване на крайния съдебен акт в рамките на конкретното административно-наказателно дело по обжалване на отмененото НП, поради което твърденията за недоказаност на реално заплатено адвокатско възнаграждение, се явяват неоснователни. Неоснователни са и оплакванията на касатора за това, че размерът на заплатения от ищеца по к. а. н. д. № 6455/2015 г. по описа на АССГ адвокатски хонорар е прекомерен и несъобразен с фактическата и правна сложност на воденото дело, както и че присъждането му в цялост е довело до неоснователно обогатяване. В случая размерът на обезщетението за имуществени вреди, представляващ заплатено адвокатско възнаграждение, е правилно определен от съда, като е съобразен с разпоредбите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 18, ал. 2 и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и доказателствата по делото. По изложените по - горе съображения касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд