Решение № 310 от 12.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10367/2014 г.

Решение № 310 от 12.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10367/2014 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Екатерина-Виктория Виолета Миронова, от гр. София, подадена срещу решение № 3827 от 10.06.2014 г. по адм. дело № 1740 по описа за 2014 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № 758/21.11.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане"-Красно село, потвърдена с решение № РД 01-53/13.01.2014 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане"София-град. В жалбата, която е бланкетна, се излага довод за неправилност на решението. Твърди се, че изложеното от съда не отговаря на действителното фактическо положение. Ответникът директорът на Дирекция"Социално подпомагане"-Красно село, в писмено становище е изложил доводи за неоснователност на оплакванията. Поддържа, че в случая не са изпълнени условията на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, тъй като средномесечният доход на жалбоподателката за предходните шест месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация от 297,60 лева е по-висок от диференцирания минимален доход за отопление, който е в размер на 160,08 лева. Освен това жалбоподателката не е допуснала да се извърши социална анкета в дома й по постоянен адрес съгласно разпоредбите на чл. 27, ал. 2 от ППЗСП, което е довело до невъзможност да се изяснят всички факти и обстоятелства от социален, семеен и битов характер съгласно чл. 27, ал. 6 от ППЗСП. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа направените възражения. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Екатерина-Виктория Виолета Миронова срещу Заповед № 758/21.11.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Красно село, потвърдена с решение № РД 01-53/13.01.2014 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане"София-град. За да постанови решението си административният съд е приел, че в случая не са изпълнени условията на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Изводите на съда произтичат от обстоятелството, че средномесечният доход на жалбоподателката за предходните шест месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация възлиза на 297,60 лева и същият е по-висок от диференцирания минимален доход за отопление, който е в размер на 160,08 лева. Освен това жалбоподателката не е допуснала да се извърши социална анкета в дома й по постоянен адрес съгласно разпоредбите на чл. 27, ал. 2 от ППЗСП, което е довело до невъзможност да се изяснят всички факти и обстоятелства от социален, семеен и битов характер съгласно чл. 27, ал. 6 от ППЗСП. Касационният довод за неправилност на съдебното решение е неоснователен. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление поставя като условие за отпускането на помощта лицата и семействата, които претендират помощта, да имат средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация по-нисък или равен на диференцирания минимален доход за отопление и да отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). В случая не е налице първото измежду посочените условия. От събраните по делото доказателства се установява, че средномесечният доход на жалбоподателката за предходните шест месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация възлиза на 297,60 лева и същият е по-висок от диференцирания минимален доход за отопление, който е в размер на 160,08 лева. Доказателствата по делото потвърждават изложеното от административният орган, че жалбоподателката не е допуснала да се извърши социална анкета в дома й по постоянен адрес съгласно разпоредбите на чл. 27, ал. 2 от ППЗСП, което е довело до невъзможност да се изяснят всички факти и обстоятелства от социален, семеен и битов характер съгласно чл. 27, ал. 6 от ППЗСП. Оспорената заповед, с която е отказано отпускането на целева социална помощ, е издадена при спазване на материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Обстоятелството, че в мотивите на решението си съдът е повторил мотивите на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане"София-град в решение № РД 01-53/13.01.2014 г., не е повлияло върху формираната от съда воля относно субективното право на жалбоподателката на социално подпомагане. Правните изводи на съда се основават на извършена преценка на релевантните към делото факти. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,