Решение № 14626 от 1.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9809/2010 г.

Решение № 14626 от 1.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9809/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Севгинар Хамди Мустафа от гр. София против решение № 6475 от 17.05.2010 г., постановено по адм. д. № 15696/2009 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-11-392 от 5.11. 2009 г. на министъра на земеделието и храните за временно отстраняване от служба на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът министърът на земеделието и храните, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба. Отправя искане и за присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, приема касационната жалба за неоснователна по същество. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съдебен състав е приел, че материалноправна предпоставка за налагане от органа по назначението на мярката "временно отстраняване от служба на държавния служител" в хипотезата на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е начало на дисциплинарно производство. За Севгинар Мустафа - директор на Дирекция "Агростатистика" в МЗХ това начало е заповед № РД-11-391 от 5.11.2009 г. министъра на земеделието и храните. Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл предвижда възможност за компетентния орган да отстрани временно държавния служител от работа, когато против него се образува дисциплинарно дело. Нормата е диспозитивна и предоставя на административния орган при осъществяване на предвидените в закона фактически предпоставки да прецени наличието на основания за отстраняване на служителя от работа във всеки конкретен случай. Законът предоставя свободна преценка на органа, а съдебният контрол по целесъобразност е недопустим. Следователно, за да възникне правото по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, достатъчно условие за административния орган е срещу служителя да се образува дисциплинарно производство. В конкретния случай е наредено образуването на дисциплинарно производство с нарочна заповед № РД-11-391 от 5.11.2009 г. на министъра на земеделието и храните, а с последващата заповед на този орган - РД-11-392 от 5.11.2009 г., директорът на Дирекция "Агростатистика" в МЗХ е отстранен от служба. В съответствие с доказателствата и закона тричленният съдебен състав е приел, че събраните данни са достатъчни да обосноват упражняването от страна на органа по назначаването на предоставените му законови правомощия. Неоснователни са възраженията на касатора за допуснато нарушение на принципа на служебното начало в производството. По делото са изискани и събрани относимите към спора доказателства. Правилен е изводът, че в заповедта е посочено основанието за издаването, а именно - във връзка със заповед на органа за образуване на дисциплинарно дело. Така отразеният мотив в административния акт е достатъчно ясен за адресата и кореспондира с точното правно основание за издаване на заповедта. Доводите на касатора за начина на връчване на другата заповед - за образуване на дисциплинарно производство, както и възраженията за лишаване от възможност за защита по дисциплинарно дело са неотносими към преценката за законосъобразност на заповедта по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Временното отстраняване от служба не е дисциплинарно наказание, а възможна мярка срещу длъжностното лице. Материалноправната предпоставка за налагане на тази мярка е образуване на дисциплинарно дело. Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДСл, право да инициира дисциплинарни производства има единствено дисциплинарнонаказващия орган. При това положение, както правилно е приел и първоинстанционният съд, заповед № РД-11-391 от 5.11.2009 г. на министъра на земеделието и храните е именно акта на разпореждане във връзка с образуването на дисциплинарно дело. Основното възражение на Мустафа е имало ли е образувано дисциплинарно производство към момента на издаване на оспорената заповед. Видно от извадката от електронния регистър, заповед № РД-11-391/2009 г. е изведена преди заповедта за отстраняване от длъжност. Към момента на регистрирането й е налице основанието за това - изрично нареждане за образуване на дисциплинарно производство. Предвид посочената разпоредба на чл. 96, ал. 1 от ЗДСл, заповедта на министъра, с която се нарежда образуването на дисциплинарно дело е първия акт в това производство. Като е приел, че обжалваният административен акт е законосъобразен, първоинстанционният съдебен състав е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на правния спор претенцията за разноски на касатора се явява неоснователна. В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски съгласно чл. 143, ал. 4 във вр. с чл. 228 от АПК. Видно от приложения по делото договор за правна помощ и фактура за размера на направените разходи, на пълномощника на ответника адвокат Стефан Георгиев е изплатена сума от 7 200 лв. с ДДС като адвокатски хонорар. Последният обаче е във връзка с упълномощаване по три дела, образувани пред Върховния административен съд. Предвид своевременно направеното възражение от страна на касатора по чл. 78, ал. 5 от АПК във вр. с чл. 144 от АПК за прекомерност на разноските и представените в тази връзка доказателства, касационната инстанция счита така определеното възнаграждение за завишено. Ако се приеме сумата от 2 600 лв. като средна сума по всяко от вписаните дела, същата следва да се намали, предвид характера на правния спор и неголямата му правна сложност, с оглед и константната съдебна практика по този вид дела. Поради това и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения и във вр. с § 2 от ДР на Наредбата, на Министерството на земеделието и храните следва да се присъдят разноски в размер на 450 лв. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав