Решение № 5631 от 30.5.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. Узунова срещу решение 3633/31.05.2022 г., постановено по адм. дело 2272/2022 г., по описа на Административен съд - София-град. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. По изложените в жалбата съображения се претендира отмяна на съдебния акт. Ответникът Директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София град /ТП на НОИ- София град/ чрез юрк. Д. Велкова оспорва касационната жалба. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки за възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, е неоснователна. С решение 3633/31.05.2022 г., постановено по адм. дело 2272/2022 г., Административен съд - София-град e отхвърлил жалбата на Д. Узунова срещу решение 1040-21-72/28.01.2022 г. на директора на Териториално поделение на НОИ- София град, с което е потвърдено разпореждане РВ-3-21-01041375/03.12.2021 г. на ръководител на контрол по разходите на ДОО в ТП на НОИ- София град, с което на основание чл. 114, ал.2, т.2 и чл.114, ал.3 КСО е разпоредено жалбоподателката да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 21.11.2017 г. до 19.12.2019 г. в размер на 18 514.13 лева /главница/. Присъдени са разноски. Изложени са мотиви, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и съдържа фактически и правни основания за това, постановен е в съответствие с материалния закон и неговата цел. Административният съд е приел, че за да бъде законосъобразно изплатеното на лицето парично обезщетение е необходимо Д. Узунова не само да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да е осъществявала трудова дейност в рамките на това правоотношение, като последното условие в процесния случай не е изпълнено. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че от осигурителя Ел Кид България ЕООД за Д. Узунова, в ТП на НОИ - София град са представени удостоверения приложение 9 към чл. 8. ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) с данни относно правото на парично обезщетение по болнични листове с Е20165438561, Е20176589234 и Е201803366335 издадени за периода от 21.11.2017 г. до 04.04.2018 г. и удостоверения приложение 10 към чл. 9, ал. 1 от НПОПДОО, с данни относно правото на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50. ал. 1 от КСО, считано от 05.04.2018 г. вкл. с данни относно правото на парично обезщетение за отглеждане на дете до 2 г. възраст на основание чл. 53, ал. 1 от КСО, считано от 05.01.2019 г. В регистъра на осигурените лица, от дружеството са били подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО с отразени дни в болнични и майчинство за посочените периоди , като осигурено лице. Въз основа на тези данни по реда на НПОПДОО на жалбоподателката е изплатено парично обезщетение за 512 работни дни в размер на 18 514,13 лв. След извършена проверка от контролен орган по разходите на ДОО при ТП на НОИ-София град на Ел Кид България ЕООД е съставен констативен протокол /КП/ КВ-5-21-00970706/30.07.2021 г. и са издадени задължителни предписания ЗД-1-21-00970727/30.07.2021 г. По данни от регистъра на трудовите договори, от дружеството е подадено уведомление за сключен с жалбоподателката безсрочен трудов договор на 25.09.2017 г. за длъжност експерт международно сътрудничество. Договорът е прекратен на 01.03.2019 г. При извършената проверка е установено, че Тончев Комерс ЕООД е вписано в Търговски регистър на 18.02.2010 г. с едноличен собственик на капитала и управляващ Д. Тончев. От 02.01.2013 г. е вписан нов собственик и управител И. Йоцов. От 08.07.2014 г. в ТР дружеството е преименувано на Ел Кид България ЕООД с нов управител и едноличен собственик на капитала - Л. Борисова. Въз основа на издадена заповед за проверка ЗР-5-21-00887425/02.03.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО са предприети действия за осъществяване на контакт с дружеството и представяне на необходимите документи за извършване на проверката. До адреса вписан за седалище на дружеството и този на управителя са изпратени задължителни предписания ЗД-1-21-00854220/14.12.2020 г., но пратките са върнати с получателя отсъства. С писмо изх. Ц1012-21-1069#6/15.12.2020 г. е уведомено ТД на НАП- София град за предприемане на действия по реда на ДОПК. Видно от съдържанието на получен отговор вх. Ц1012-21-1069# 11/08.01.2021 г. от ГД на НАП-София град, офис Център се установява, че съгласно данни съдържащи се в ИС на НАП за дружеството няма информация за подавани ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2017 г 2018 г. и 2019 г. вкл. и няма данни за извършвани ревизии и проверки, липсват подавани декларации по чл.73. ал. 6 от ЗДДФЛ за 2017 г. и 2018 г. С изх. Ц1012-21-1069#28/09.03.2021 г. е потърсено съдействие от ИА ГИТ за извършване на проверка на Ел Кид България ЕООД и установяване трудовата заетост на наетите лица от страна на дружеството за периода 2017 - 2020 г. С отговор вх. Ц1012-21-1069#40/22.06.2021 г. Дирекция ИТ София град е уведомила контролният орган на ТП на НОИ - София град,че въпреки всички предприети действия вкл. и чрез 06 РУ-СДВР, не е установен контакт с управител /представител на дружество, поради което не може да бъде извършена нужната проверка. От страна на контролните органи при ТП на НОИ София град са отправени искания за събиране на сведения и пояснения по реда на чл. 44-46 от АПК от наетите по трудови правоотношения лица в проверяваното дружество сред тях и жалбоподателката с цел изясняването на факти и обстоятелства, свързани с възникването на осигуряване по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, т. 3 от ДР на КСО. Констатирано е, че Д. Узунова собственоръчно е декларирала с вх.Ц 1012-21-1069#29/12.03.2021 г., че е назначена фиктивно в Ел Кид България ЕООД с цел получаване на майчинство, като реално не е полагала труд. На 30.07.2021 г. са издадени Задължителни предписания ЗД-1-21-00970727/30.07.2021 г., с които на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО и чл.37 от Инструкция 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина на осъществяване на контролноревизионна дейност от контролните органи на НОИ, са дадени предписания на дружеството да заличи данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО на изрично посочени лица, сред които Д. Узунова С разпореждане РВ-3-21-01041375/03.12.2021 г. на за ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ- София-град, на основание чл.114, ал.2, т.2 и чл.114, ал.3 КСО е разпоредено Д. Узунова да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 21.11.2017 г. до 19.12.2019 г. в размер на 18 514.13 лв.- главница. Разпореждането е обжалвано по административен ред и с решение 1040-21-72/28.01.2022 г. на директора на ТП на НОИ - София град, същото е потвърдено. С обжалваното в касационното производство, решение 3633/31.05.2022 г., постановено по адм. дело 2272/2022 г., Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата на Д. Узунова срещу решение 1040-21-72/28.01.2022 г. на директора на ТП на НОИ - София град и потвърденото с него разпореждане РВ-3-21-01041375/03.12.2021 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ- София-град, и е присъдил разноски. Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. По делото е установено, че Д. Узунова е сключила трудов договор с осигурителя Ел Кид България ЕООД, но действително не е изпълнявала възложената й от работодателя трудова функция. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 от КСО. В чл. 10, ал. 1 от КСО е уредено, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. От горното следва, че трябва да са изпълнени кумулативно двете дадени условия осъществяване на трудова дейност и дължимост на осигурителни вноски, за да се пристъпи към изплащане на парични обезщетения. Настоящият касационен състав намира, че както административните органи, така и първоинстанционният съд правилно са приели, че към датата на настъпване на осигурителния риск Д. Узунова няма статут на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, защото реално не е упражнявала трудова дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО. Трудовото и осигурителното правоотношение не са идентични и не се припокриват. Наличието на трудов договор и валидно възникнало и непрекратено трудово правоотношение само по себе си не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение. Лицето следва и действително да упражнява трудова дейност в рамките на трудовото правоотношение, което в случая не само не е доказано, а обратното, то е опровергано, за да ползва права, в това число и да получава обезщетения от ДОО като осигурено. Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т. 2 е предвидена и хипотезата, при която след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Правилно е прието от ръководителя на контрола по разходите на ДОО, че по отношение на жалбоподателката са налице нови документи и нови данни по смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, които са от значение за определяне на правото на изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност. Съдът намира, че от приложените по делото документи и данни са налице достатъчно убедителни доказателства, досежно липсата на упражнявана от лицето Д. Узунова трудова дейност в полза на дружеството работодател през процесния период. Касаторът не е провел пълно и главно доказване на относимия доказателствен факт, че реално е осъществявал трудова дейност на длъжност експерт международно сътрудничество в Ел Кид България ЕООД. Именно защото лицето не е полагало труд и не е престирало труд при дружеството, но въпреки това е заявило получаване на парично обезщетение за временна неработоспособност и го е получавало за периода 21.11.2017 г.-19.12.2019 г., то дължи неговото възстановяване. Обжалваното решение е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При този изход на правния спор, в тежест на жалбоподателя следва да бъдат присъдени заявените от ответника по касационната жалба разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК, съдът определя в размер на 100,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,