Решение № 6967 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1579/2018 г.

Решение № 6967 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1579/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от ГД"Изпълнение на наказанията" към МП, подадена чрез юриск. Чолаков, срещу решение № 887 от 18.12.2017 г., постановено по адм. дело № 483/2017 г. по описа на Административен съд - Х.. С решението е осъдена ГД "Изпълнение на наказанията" (ГДИН)- гр. С. да заплати Н. Н., обезщетение за неимуществени вреди за периода от 01.02.2017 г. до 02.05.2017 г. в размер на 800 лева, претърпени от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията при ареста в гр. Х., а останалата част от исковата претенция до пълния й предявен размер от 2000 лв. е отхвърлена като неоснователна. Касационният жалбоподател обжалва горецитираното решение в осъдителната му част с твърдения за неправилност на същото поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че при постановяване на решението съдът не е обсъдил установените обстоятелства и доказателства в съвкупност, което е довело до неговата необоснованост. Моли първоинстанционното решение в осъдителната му част да бъде отменено, и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло исковата претенция. В писмено становище, приложено по делото, са изложени подробни мотиви и доводи в подкрепа на изложеното в касационната жалба. Ответникът - Н. О. Н., редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно мотиварон заключение за неоснователност на касационна жалба. Счита, че не са допуснати сочените касационни основания. Съдебното решение е обосновано, и според прокуратурата правилно е прието, като краен извод, че са налице комулативните изисквания на ЗОДОВ, за ангажиране на отговорността на касатора. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение намира касационната жалба за допустима, като предявена от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно и в срока за оспорване. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, Административния съд - Х. е осъдил ГД "ИН"при МП -С. да заплати на ищеца на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ сумата от 800 (осемстотин) лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 01.02.2017 г. до 02.05.2017 г., причинени в резултат от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на ареста в гр. Х.. В останалата част до претендирания размер от 2000 лева искът е отхвърлен. За да стигне до този правен резултат, Административния съд - Х., след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства е заключил, че предявеният срещу ГД "ИН" - гр. С. иск за претърпени неимуществени вреди в периода, през който период ищецът е пребивавал в Ареста - гр. Х., е допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС) . Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът е приел иска за доказан по основание. Съобразно изложеното в обстоятелствената част и петитума на подадената от Н. искова молба, АС-Х. е приел за доказани твърдяните от ищеца незаконосъобразни бездействия/действия на администрацията при Ареста- гр. Х., изразяващи се в неосигуряване на минимално изискуемата по закон свободна жилищна площ от 4 кв. м.; на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода в килиите, не му е позволявано да говори на майчин език, както и не е осигурявана нормална хигиена в килията. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, административният съд е приел за доказани твърденията, че администрацията на Ареста гр. Х. не е осигурила предписаните от закона условия, при които следва да пребивават задържаните лица, включително и ищецът. Съдът е приел, че допускайки престой на задържаните лица при тези условия, администрацията на Ареста - Х. е нарушила разпоредбите на чл. 3 от ЗИНЗС. При така установената фактическа обстановка административният съд е приел, че при лошите условия при които ищецът е пребивал в ареста, при изключително минимални размери на разполагаема жилищна площ за почти целия период на пребиваване, липсата на постоянен достъп до санитарни помещения, и възможност за поддържане на нормална хигиена доказват твърдяното от него нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС и нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека. Счетено е, че негативните преживявания, физически и емоционален дискомфорт, претърпени от Недков в резултат на условията на задържане, надвишават неизбежното ниво на страдание, и водят до причиняване на неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на основни човешки права, унижения и накърняване на човешкото достойнство на ищеца. В крайна сметка, съдът е приел, че кумулативно са налице елементите от сложния фактически състав за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ . Отчитайки посочените по-горе обстоятелства и периода, на търпене на вредите (времето, през което ищецът е бил поставен в условия, унижаващи човешкото достойнство), характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, съдът е приел, че с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и критериите за справедливост при определяне на дължимото обезщетение, искът на Недков следва да бъде уважен в размер на 800 лв. Така постановеното решение е правилно. Основателността на иска по чл. 1 от ЗОДОВ предполага установяване кумулативното наличие на предварително определени от законодателя материалноправни предпоставки: незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и / или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред и предявеният на това основание иск следва да бъде отхвърлен. Обосновано административният съд е заключил, че по делото са налице при условията на кумулативност всички изискуеми материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - налице е незаконосъобразно фактическо бездействие от страна на затворническата администрация, изразяващо се в неизпълнение на задължение, пряко произтичащи от разпоредбите на чл. 2, чл. 3 и чл. 128 от ЗИНЗС да осигурят на лишения от свобода нормални битови условия в местата за лишаване от свобода, от тези фактически бездействия Недков е претърпял негативни изживявания от вида на твърдените от него, които са в пряка причинно-следствена връзка с лошите битови условия на живот в Ареста - гр. Х.. Развитите от касатора твърдения за неправилност на съдебното решение в осъдителната му част поради постановяването му в противоречие с материалния закон, са изцяло неоснователни. Не основателни са и оплакванията на касатора за непровеждане на пълно и главно доказване на исковата претенция от страна на Недков, в частност - недоказване на самото настъпване на вредите и в какво се изразяват причинените му неудобднва, надхвърлящи обичайните, свързани с изтърпяване на мярката "задържане под стража", съответно наказанието "лишаване от свобода". Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, неимуществените вреди, претърпени от лоши битови условия в местата за лишаване от свобода се предполагат до доказване на противното. Касаторът в процеса не е доказал, че условията в ареста в гр. Х. са различни от твърдяните от ищеца. Правилно административният съд, с оглед събраните по делото доказателства, е определил размера на обезщетението за вреди. Така определеният размер съответства както на периода на търпенето на вредите, така и на интензитета на същите. Същото съответства на критериите за справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, тъй като е фиксиран паричен еквивалент, съответстващ на негативните преживявания на увреденото лице. Неоснователни в тази връзка са претенциите на касатора за неправилност на съдебното решение в осъдителната му част. Изложените доводи в писмената защита, за лошото икономическо състояние на част от населението на страната, не може да бъде довод за прилагането на чл. 52 от ЗЗД. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение: