Решение № 8104 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15230/2012 г.

Решение № 8104 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15230/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на "М § Т Пройчеви" ООД със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ул. "Захари Стоянов" № 1 /съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул. "Иван Вазов" № 12Б, ет. 1, офис 1/, подадена чрез процесуалния му представител адв. Стоименов, срещу решение № 2086/10.10.2012 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 865/2012 г., в частта му, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 262 от 01.02.2012 г. на началника на Митница Пловдив.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се следното: 1. Незаконосъобразност на извода на съда, че задълженията не са погасени по давност; 2. Несъобразяване със съдебно-счетоводната експертиза; 3. Неправилно приложение на чл. 76 Г от ЗАДС, която норма е отменена; 4. Неправилност на извода на съда относно твърдяното нарушение на чл. 35 от АПК; 5. Не е посочена материалната и наказващата норма; не е посочено коя норма е нарушена, в какво се изразява нарушението, кога е извършено; 6. Не е ясно на какво основание съдът е приел, че дружеството е длъжник. Претендира се отмяна на решението на Пловдивския административен съд в обжалваната част, вкл. в частта за разноските.

Ответникът по касационната жалба - началникът на Митница Пловдив оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Василева по съображения, изложени в писмен отговор. Заявява претенция за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - ТД на НАП - Пловдив - не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество, частично основателна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред АС-Пловдив е било решение № 262 от 01.02.2012 г. на началника на Митница Пловдив. Със същото на "М § Т Пройчеви" ООД са определени задължения за мито: 11991.15 лв.; акциз - 4750 лв.; ДДС - 27330 лв. и лихва от 24.03.09 г. /дата на възникване на задължението/. Съдът е отменил частично решението, а именно в частта за лихвите- за лихвата върху задълженията за мито и ДДС, изчислена за периода 24.03.2009 г. - 06.01.2012 г. и лихва върху задължението за акциз, изчислена за периода 24.03.2009 г. - 31.12.2009 г. и лихвата до изтичане на срока за доброволно изпълнение. В отменителната му част решението не се обжалва с касационна жалба и не е предмет на съдебен контрол в настоящото касационно производство.

За до отхвърли жалбата на дружеството в останалата част, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган в хипотезата на последващо вземане под отчет, регламентирана в чл. 220 § 1 от Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността /Митнически кодекс/. Решението е издадено и връчено на длъжника преди датата 24.03.2012 г., когато изтича срокът по чл. 221 § 2 от Митническия кодекс, като в същото се съдържа и покана за доброволно изпълнение. Спазени са материалноправните разпоредби. Процесният автомобил е въведен на територията на Общността на 23.09.08 г. и е поставен под режим временен внос с пълно освобождаване от вносни сборове посредством устното му деклариране по реда на чл. 229 § 1, б. "б" вр. чл. 232 § 1, б. "б" от Регламент № 2454/93 на Съвета при условията на чл. 558 § 1, б. "а" и б. "б" от същия, по което страните не спорят. При конкретно установената фактическа обстановка следва да се приеме, че режимът временен внос е следвало да бъде погасен в 6-месечен срок от датата на въвеждане на автомобила на територията на Общността съгласно чл. 562, б. "в", трето тире от Регламент № 2454/93 на Съвета. След като това не е сторено, на основание чл. 204 § 1, б. "а" от МК възниква вносно митническо задължение на 24.03.09 г., поради неизпълнение на задължението, произтичащо от режима временен внос, за неговото погасяване чрез реекспорт на стоката или получаване на друго допустимо митническо направление в законово установения срок. Установено е, че МПС е заведено като ДМА на дружеството и е пребивавало преимуществено в гр. Велинград. Не са налице данни да е напускало страната. Съгласно правилото на чл. 215 § 1 от МК задължението е възникнало на Р. България в териториалния обхват на Митница Пловдив. Поради това именно митническите органи от Митница Пловдив са компетентни да извършат действията по чл. 217. Съгласно чл. 204 § 3 жалбоподателят е задълженото лице. Дружеството е собственик на МПС, заплатило е неговата цена и транспортните разходи, завело го е като ДМА и автомобилът се използва за неговата дейност. С оглед конкретните данни следва да се приеме, че то е лицето, което е било длъжно да изпълни задълженията, произтичащи от митническото законодателство по отношение на тази стока. Задължението за акциз е законосъобразно определено, тъй като нормата на чл. 2, т. 5 от ЗАДС е била действаща към момента на възникване на задължението. Задължението за заплащане на ДДС при внос е възникнало съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗДДС на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносните митни сборове. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за неправилно определени размери на задълженията и това се потвърждава от заключението на вещото лице по назначената ССЕ. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че не е бил уведомен за започване на производството. Същото е започнало по повод на негова молба и след това е налице разменена кореспонденция. Производството не е административно-наказателно, поради това не е необходимо посочването на "наказваща" норма, противно на твърденията на жалбоподателя.

От фактическа страна по делото е установено следното:

Процесният автомобил марка "MERCEDES BENZ", модел "GL 320 CDI", шаси № 4JGBF22EX8А419681, рег. № А 630491 /Щат Илиноис/ е собственост на дружеството - жалбоподател и на Тошко Иванов Ланджов, според удостоверение за собственост на автомобил № Х8205692382 от 23 юли 2008 г., издадено от Държавен секретар Дж. Уайт, Щат Илиноис и документ за продажба на превозно средство № 630-654-8100 от 10.07.08 г. Същият е въведен на територията на ЕС заедно с друг автомобил - марка "MERCEDES BENZ", модел "СL 63 АМG", шаси WDDEJ77X6A01762, рег. № Х 230 817 на 23.09.08 г. Посоченото обстоятелство се установява от представената товарителница № 166683 от 23.09.08 г. и искането за устно освобождаване, потвърдено от митницата в Антверпен, на същата дата. Според мотивите на обжалваното решение на началника на Митница Пловдив, осъществени са формалностите по митническото оформяне на превозното средство по реда на чл. 232-234 от Регламент № 2454/93, т. е. извършено е устно деклариране за допускане под режим временен внос. Съдът е приел, че това е станало при условията на чл. 558, § 1, б. "а" и б. "б" от Регламент № 2454/93 на Съвета, като режимът е следвало да бъде погасен в срока по чл. 562, б. "в", трето тире от същия. Поради неизпълнение на задължението, произтичащо от режима, в рамките на посочения срок стоката да бъде реекспортирана или да получи друго митническо направление, възниква вносно митническо задължение по чл. 204, § 1, б. "а" от МК.

Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в изпълнение на чл. 141 от МК случаите и специалните условия, при които може да се разреши режим временен внос с пълно освобождаване от вносни сборове се определят в Регламент № 2454/93, изменен с Регламент № 993/2001 г.

Настоящата съдебна инстанция не споделя извода на съда, че временният внос на процесния автомобил е разрешен при условията на чл. 558, § §, б. а и б. "б" от същия. Според чл. 558:

1. Отпуска се пълно освобождаване от вносни митни сборове на превозни средства за превози по шосе, железници, въздух, море и вътрешен воден транспорт, когато:

(a) са регистрирани извън митническата територия на Общността на името на лице, установено извън тази територия; когато обаче превозно средство не е регистрирано, горното условие се счита за изпълнено, когато е собственост на лице, установено извън митническата територия на Общността;

(б) се използват от лице установено извън тази територия, с изключение на разпоредбите на членове 559, 560 и 561; и

(в) при търговска употреба, с изключение на средствата за железопътен транспорт, се използват изключително за превоз, който започва или приключва извън митническата територия на Общността; могат да бъдат използвани и за вътрешни превози, когато това е разрешено от действащите разпоредби в областта на превозите, и в частност тези по приема и дейности свързани с превозите.

Дори и да се приеме, че е налице изискването на б. "а", доколкото в удостоверението за собственост на автомобила е посочен адрес на собствениците 9740 REEVES CT, FRANKLIN PARK IL 60131-1742, то не може да се приеме, че е изпълнено второто условие - това на б. "б", а именно да се използват на митническата територията на Общността от лице установено извън тази територия. Според заключението на вещото лице по назначената ССЕ се установява, че покупната цена по фактурата № 8А419681 от 10.07.08 г. в общ размер 76 475.73 щ. д. е заплатена частично в брой /4000 щ. д./, а разликата е преведена с изходящ валутен превод от дружеството - жалбоподател със седалище и адрес на управление на територията на страната. Осчетоводен е само преводът на сумата от 93 466.62 лв. в счетоводството на дружеството. Не е налице осчетоводяване на платените в брой 4000 щ. д. Автомобилът е заведен е като ДМА в счетоводството на същото дружество и фигурира в описа за наличностите към 30.09.2009 г., 31.12.2010 г. и 31.12.2011 г. Обстоятелството, че автомобилът се ползва за нуждите на дружеството се потвърждава и от разпита на свидетелите в досъдебното производство. Безспорно е установено, че другият собственик - Тошко Иванов Ланджов е включен в удостоверението за собственост само с оглед извършването на формалностите по износа на автомобила и никога не е го ползвал. Същият заявява, че няма претенции по отношение на него, тъй като не е извършвал никакво плащане във връзка с придобиването му. От друга страна, по отношение на "М § Т Пройчеви" ООД липсват доказателства за това, че има седалище според устройствения акт, централно управление или трайно е установено извън територията на Общността, нито за това, че режим временен внос е разрешен за ползване от такова дружество с посоченото име, установено извън територията на Общността. Ако това е така, то не е изпълнено условието на б. "в" - при търговска употреба да се използва изключително за превоз.

Предпоставките на чл. 559 и чл. 560, касаещи лица, установени на митническата територия на Общността, нито се твърдят, нито се установяват от събраните доказателства. Не се установяват и предпоставките на чл. 561 - регистрация с оглед бъдещ реекспорт или стопанска или лична употреба на превозните средства от физическо лице, установено на митническата територия на Общността и работещо при собственика на превозното средство, установен извън тази територия или упълномощено по друг начин от собственика, като личната употреба е допусната в работния договор. Сроковете, определени в чл. 562, б. "в" за погасяване касаят превозни средства, ползвани за лични нужди. Според дефинициите на чл. 555: 1. По смисъла на настоящия подраздел: (a) "стопанска употреба" означава използването на превозното средство за превоз на лица или стоки срещу заплащане или в рамките на стопанската дейност на предприятие; (б) "лична употреба" означава различна от стопанската употреба на превозното средство. По делото не е установено временният внос да е разрешен с цел ползване на превозното средство от физическо лице, установено извън територията на Общността по реда на чл. 558, § 1 или за лична употреба от физическо лице, установено на територията на Общността, поради което и позоваването от страна на митническия орган и на съда на срока по чл. 562 б. "в", трето тире е незаконосъобразно.

Според чл. 561, т. 3 при изключителни случаи се допуска пълно освобождаване от вносни митни сборове, когато превозните средства се използват за стопански цели за ограничен период от време от лица, установени в митническата територия на Общността. Според чл. 562 б. "б" при стопанска употреба на превозни средства различни от железопътните: погасяването е след изтичането на необходимото за провеждане на превозните операции време. С оглед на изложеното, следва да се приеме, че временният внос е за ползване на превозното средство за стопански цели от дружество, установено на територията на Общността. Доколкото от данните по делото не са установява временният внос да е разрешен от белгийските митнически власти за определен срок, следва да се съобрази разпоредбата на чл. 140, т. 2 от МК, според която без да се засягат установените в чл. 141 специални срокове, максималният срок, през който стоките могат да останат под режим временен внос, е 24 месеца.

Според чл. 138 от МК разрешение за временен внос се издава по искане на лицето, което ползва или нарежда ползването на стоките. От приложеното по делото писмо от WDS Antwerpen BVBA се установява, че във връзка с устното освобождаване е било представено регистрационното удостоверение на автомобила и копие от паспорта на Мила Пройчева, която към 2008 г. е управител и представляващ дружеството - жалбоподател.

Установените факти по делото, подробно изложени по-горе, налагат извод за ползване на автомобила от дружеството - жалбоподател, което не се оспорва от негова страна. Съгласно чл. 204, § 2 от МК митническото задължение възниква в момента, в който престава да се изпълнява задължението, чието неизпълнение поражда митническо задължение. Според чл. 204, § 3 от МК длъжник е лицето, което според обстоятелствата трябва да изпълни задълженията, произтичащи по отношение на стоки, подлежащи на облагане с вносни сборове при ползване на митническия режим, под който са поставени или да спазва условията, определени за поставянето на стоките под този режим. Посоченият по-горе 24-месечен срок изтича на 24.09.2010 г. От друга страна обаче по делото е установено, че дружеството е престанало да ползва автомобила на 01.06.2010 г., от която дата е предоставен за ползване на Георги Цветанов Целев. С оглед на това, според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, задължението възниква на 01.06.2010 г., а не на 24.03.09 г., както е прието в решението на началника на митницата и в съдебното решение.

Останалите доводи на жалбоподателя са неоснователни. Правилно е прието от съда, че същият е уведомен за началото на административното производство. Самото то е започнало по молба на дружеството от 22.10.2011 г. С писма от 14.11.2011 г. и от 19.11.2011 г. от дружеството са били изискани документи, които то не е представило. Уведомено е с писмо от 02.12.2011 г., че дължимите държавни вземания ще бъдат определени с решение и след заплащането им с лихвите автомобилът ще бъде допуснат до свободно обращение. Тригодишният срок по чл. 221, § 3 от МК тече от датата на възникването на задължението. Задължението за акциз следва да бъде определено към датата на възникване на задължението. С оглед отмяната на чл. 2, т. 5 от ЗАДС считано от 01.01.2010 г., акциз не се дължи. В случая не е наложено административно наказание, поради което норма, предвиждаща такова за съответното нарушение не е посочена. Нарушени са задълженията във връзка с режима временен внос и именно във връзка с това възникват митническите задължения за мито и ДДС.

Тъй като се налага да бъде определена митническата стойност в лева към 01.06.2010 г. и въз основа на нея да се определи задължението за мито и ДДС, следва решението по делото да се отмени и да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, като при повторното разглеждане се постави допълнителна задача на вещото лице по назначената ССЕ за определяне на дължимите мито и ДДС въз основа на определената към 01.06.2010 г. митническа стойност. Разноските за съдебните производства, вкл. касационното следва да се определят отново при повторното разглеждане на делото.

Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, първо отделение