Решение № 12520 от 20.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 559/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Г. Н. от гр. Благоевград, подадена чрез пълномощник, против решение 1779 от 19.10.2023 г., постановено по адм. дело 640/2023 г. на Административен съд - Благоевград, с което съдът е отхвърлил жалбата на Н. срещу принудителна административна мярка (ПАМ) "преместване на паркирано пътното превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач", приложена на 05.06.20223 г. от служител при Паркинги и гаражи Благоевград ЕООД. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че прилагането на ПАМ е недопустимо на основание, което не е изрично уредено в закона. Оспорва компетентността на издателя на административния акт, като сочи, че служителят не е компетентен да установява нарушение на Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Според касатора първоинстанционният съд не е извършил обстойна проверка и обективна преценка на събраните доказателства и е обосновал неправилни изводи. Сочи, че в ПАМ не е посочен срока за налагането й. Оспорва и размера на присъдените от първоинстанционния съд разноски. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което съдът да отмени приложената ПАМ. Претендира разноски. Ответникът К. Т. С. в качеството му на длъжностно лице - служител при Паркинги и гаражи Благоевград ЕООД, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: С обжалваното решение Административният съд - Благоевград е отхвърлил жалбата на М. Г. Н. срещу ПАМ по чл. 171, т. 5, б. б ЗДвП преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, приложена на 05.06.2023 г. Съдът е приел за установено, че на 05.06.2023 г. служител при Паркинги и гаражи - Благоевград ЕООД устно е разпоредил репатрирането на лек автомобил, марка "Пежо", с рег. [рег. номер], тъй като е паркиран по дължината си върху тротоар на ул. Калиманци в гр. Благоевград на място, което не е определено за паркиране от собственика на пътя и прави невъзможно преминаването на пешеходци. Констатацията е направена в отсъствие на водача на пътното превозно средство. Съставен е приемо-предавателен протокол от същата дата. По преписката са приложени 6 броя снимки, от които е видно мястото на нарушението, местоположението и регистрационния номер на лекия автомобил. Първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в допустима форма, в съответствие с административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалноправните разпоредби и целта на закона. Обосновал е извод, че представените по делото доказателства сочат на нарушение по чл. 171, т. 5, б. б ЗДвП за репатриране на процесния автомобил. Решението е правилно. Административният съд е събрал всички относими доказателства, като ги е обсъдил в тяхната съвкупност, поради което е неоснователно възражението на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 ЗДвП регламентира правото на длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Цитираната норма разграничава възможността да се осъществи принудително преместване на моторно превозно средство като компетенция, осъществявана както от собственик/администрация, управляващи пътя, така и от служители на МВР, но не заедно, а поотделно. Т.е. присъствието на служител на МВР не представлява законово необходима предпоставка за реализиране на процесното властническо правомощие - преместване на паркиран в нарушение на правилата за движение автомобил. Законодателят е възложил и на съответната администрация да гарантира и носи отговорност за управлението на общинските пътища съобразно нормативните изисквания, за което разполага с възможност чрез свои органи на място да отстранява определени констатирани нарушенията. Конкретното преместване на лекия автомобил на касатора е разпоредено от длъжностното лице по чл.168, ал.1 ЗДвП, на което са възложени права от собственика на пътя. Кметът на общината, като собственик на пътя, със заповед 185/01.02.2023 г. е определил и посочил лицата, служители в Паркинги и гаражи - Благоевград ЕООД, които имат правомощието да прилагат устни принудителни административни мерки по чл. 171, ал.1, т. 5 ЗДвП, както и да изпълняват фактическата дейност по репатрирането на автомобили до наказателен паркинг. Изрично посочен като компетентно длъжностно лице е и актосъставителят К. Смилянов. Поради това доводите на касатора за липса на компетентност на издателя на акта са неоснователни. За прилагане на конкретната ПАМ законът не изисква писмена форма за валидност на акта, но същата следва да бъде разпоредена от компетентен орган. Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП такива са ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. Когато тези надлежно оправомощени лица налагат мярката, те действат като административен орган. Приложената ПАМ е на основание чл.171, т.5, б"б" ЗДвП. Разпоредбата на чл.172, ал.1 ЗДвП сочи кои принудителни административни мерки се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите по контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Мярката по чл.171, т.5, б"б" ЗДвП не е сред изрично изброените мерки. Това означава, че прилагането на тази ПАМ се извършва чрез преместване и предоставяне за отговорно пазене на МПС, без законът да изисква мотивирана писмена заповед за прилагането й. Принудителната мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП по същество представлява властническо волеизявление на административния орган, осъществено чрез действие. Мярката е валидна и при устното й постановяване, като в този случай нейните мотиви се извеждат от фактите, предхождащи и/или съпътстващи прилагането й. Безспорно, тъй като процесната ПАМ е в устна форма, то съставен от органа документ, в който е отразено становището му за мярката има определено значение за законосъобразността й, но само като източник на отразени в него факти, а не и като релевантно правно основание. Доводите на касатора, че в представените от органа документи не е конкретизирано правното основание, не води до незаконосъобразност на мярката. Законодателят не е ограничил доказателствените средства за доказването на релевантните факти с оглед на разпоредбата на 39, ал. 1 и 2 АПК. Поради това съставеният от органа към момента на прилагане на мярката протокол, в който са отразени релевантни за прилагането й факти, както и направеният снимков материал, могат да бъдат доказателства за основанието на органа. По делото е безспорно, че противоправното действие на водача попада във втората и третата хипотеза на чл.171, т.5, б. "б" ЗДвП. От представения по делото снимков материал е видно, че автомобилът е позициониран по дължината си върху тротоар, на незначително разстояние от ограда, очевидно по-малко от два метра в нарушение на правилата за движение и по начин, който създава пречки и затруднява нормалното преминаване на пешеходците, в това число и определена категория от тях - майки с колички, трудноподвижни лица, възрастни хора. Това създава опасност за участниците в движението, каквито са пешеходците, тъй като се налага всеки пешеходец, който се движи по този тротоар, да заобиколи паркирания автомобил, като навлезе в пътната лента, предназначена за движението на ППС. Констатациите на органа, установени с доказателствата по делото, не са оборени от оспорващия по надлежния ред с допустими по закон доказателствени средства. Неоснователно е и касационното възражение за незаконосъобразност на акта, тъй като не е посочен срока на приложената ПАМ. Целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, а не е преустановителна такава, тази мярка не е и административно наказание. Тя се прилага с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. След като е направил съвкупен анализ на доказателствата и приложимото право, първоинстанционният съд е достигнал до правнообоснован извод за законосъобразност на приложената принудителна административна мярка. Неоснователни са и доводите на касатора за неправилност на решението в частта за разноските. Административен съд - Благоевград правилно, с оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски по делото, е осъдил Н. да заплати разноските по делото. Ответникът по делото е представил договор за правна защита и съдействие с отбелязване, че сумата е заплатена в брой, както и списък на направените разноски. Съгласно т. 1 на ТР 6/06.11.2013 г. по тълк. д. 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая в договора за правна помощ и съдействие от 05.10.2023 г., сключен между адв. М. Маринов и Паркинги и гаражи Благоевград ЕООД (в качеството си на юридическо лице, в чиято структурата е включено длъжностното лице, издало процесната ПАМ), е посочено, че уговореното адвокатско възнаграждение е заплатено изцяло в брой на 05.10.2023 г, за което настоящият договор служи за разписка. Договорът е подписан и от двете страни. Така оформен договорът за правна помощ и съдействие има характер на разписка за извършеното плащане на възнаграждението. Формата на договора за правна защита и съдействие не е форма за валидност, а за доказване, поради което утвърденият от Висшия адвокатски съвет образец на договор не представлява форма за действителност на договора или за доказване на вида и начина на плащане на адвокатския хонорар. Сключването на договора в обикновена писмена форма, а не по образец, не е основание съдът да откаже присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, щом договорът е подписан от двете страни и от съдържанието му са видни размерът на договореното адвокатско възнаграждение и реалното му заплащане. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малък от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Следователно, съдът не може служебно дa присъди по-нисък размер, а само по искане на насрещната страна до приключване на заседанието, в което е завършено разглеждането на делото в съответната инстанция. В конкретния случай насрещната страна не е направила такова възражение. Предвид изложеното обжалваното решение не страда от наведените в касационната жалба пороци. При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд не установи други основания за отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. В настоящото производство не следва да бъдат присъждани разноски, доколкото такива не са претендирани от ответника по касационната жалба. С оглед изхода на спора разноски в полза на касатора не се дължат. Воден от горното, Върховният административен съд