Решение № 15518 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7502/2018 г.

Решение № 15518 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7502/2018 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Виталий 80" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. К., ул. "С." ..№..., чрез адв. И. Й., с адрес за призоваване гр. [населено място], [адрес], против Решение № 847 от 18.04.2018 г., постановено по адм. д. № 458 по описа за 2018 г. на Административен съд (АС) – П., с което е отхвърлена жалбата на "Виталйи 80" ЕООД срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 302799-0118417/30.11.2017 г. издадена от директора на дирекция "Контрол" в Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) гр. П. - "Запечатване на търговски обект – клуб "Аура", находящ се в гр. К., бул. "Б." ..№..., комплекс "Орфей", бл. А – сутерен, стопанисван от "Виталий 80" ЕООД, ЕИК: ********* и забрана за достъп до него за срок от 7 (седем) дни. В касационната жалба се твърди, че издадената заповед е неправилна и незаконосъобразна. Изложени са аргументи за допуснати от административния орган съществени нарушения на съдопроизводствените правила при издаването на Акта за установяване на административно нарушение (АУАН), които се отразявали върху действителността на издаденото въз основа на него Наказателно постановление (НП). Сочи се, че налагайки ПАМ административният орган не се е съобразил с уредения в чл. 6 от АПК принцип на съразмерност и е засегнал в по-голяма степен от необходимото правата на дружеството. Твърди се, че в заповедта не са посочени конкретни фактически основания за налагането на ПАМ и продължителността на срока й. Иска се отмяна на решението и произнасяне по същество с акт, с който да бъде отменена посочената заповед. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Контрол" при ТД на НАП П., редовно уведомен, не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение в становище по съществото на делото, че касационната жалба е допустима и редовна, но неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 26.11.2017 г. при извършена проверка в търговски обект – клуб "Аура", находящ се в гр. К., бул. "Б." ..№..., комплекс "Орфей", бл. А – сутерен, стопанисван от "Виталий 80" ЕООД, ЕИК: *********, е извършено нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, а именно не е издаден ФКБ или касова бележка от кочан от работещото в обекта фискално устройство (ФУ) при 1 (една) контролна покупка от органите по приходите преди легитимация – "вх...д и консумация", на обща стойност от 25, 00 лева, платени в брой от проверяващите. При определяне на срока на мярката органът се е мотивирал с тежестта на извършеното нарушение; последиците от същото; големината на търговския обект и местоположението му (в централната част на града); характера на дейността; стойността на неотчетената продажба, съотнесена към регистрирания за деня оборот в размер на 447, 00 лева; преследваната с мярката цел – да бъде преустановено повторно извършване на нарушението; преустановяване на лошите практики в обекта и недопускане на вреди за фикса; необходимо време за създаване на нормална организация за отчитане дейността на търговеца. Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка сер. АА № 0330467/26.11.2017 г. За извършеното нарушение има съставен АУАН сер. АА № 0118417/26.11.2017 г., връчен на дружеството на 26.11.2017 г. С обжалваното решение АС – П. е оставил без уважение жалбата на "Виталий 80" ЕООД, ЕИК: ********* против посочената заповед с мотивите, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, при правилно приложение на материалния закон, съобразно неговата цел и с посочване на конкретните фактически и правни основания относно определяне продължителността на срока на мярката. Съдът е приел, че органите по приходите са установили по съответния ред извършено нарушение на разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, което е основание за налагане на ПАМ, както и, че фактическите им установявания не са били оспорени в хода на процеса от страна на дружеството. АС е изложил мотиви, че административният орган при определяне на срока на мярката е спазил принципа за съразмерност, като е приел, че извършеното нарушение е установено по несъмнен начин, същото има за последици неотразяване на приходи, респ. вреди за фиска и засяга обществени отношения, които не могат да бъдат приети за малозначителни (маловажни). Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а" във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, б. "а" са формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. " В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". Обосновано и в съгласие със закона първоинстанционният съд е приел, че цитираното нарушение е безспорно установено, при което заповедта е издадена в съответствие с материалния закон и преследва неговата цел, посочена в разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН. Не могат да бъдат споделени твърденията на касатора, че в заповедта липсват убедителни мотиви, които да обосноват налагането на ПАМ и продължителността на срока й. В настоящия случай и предвид доказателствата по делото органите по приходите чрез съставения по време на проверката протокол са установили нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал. 1 във вр. с чл. 3 от Наредбата. Протоколът, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие органът по приходите на наложи ПАМ. По делото не са представени доказателства, а и подобни констатации не се съдържат в мотивите на обжалваното решение и жалбата пред първоинстанционния съд, че не е извършено процесното нарушение. Неоснователно е твърдението, че при издаването на заповедта органът не е изложил мотиви за определяне продължителността на срока на мярката. Административният орган е длъжен да мотивира решението на поставения пред него въпрос и когато действа при условията на оперативна самостоятелност. В разглеждания случай, както правилно е приел административният съд, ПАМ съдържа мотиви относно срока на налагането й като изискване за нейната законосъобразност, посочени по-горе, поради което правилно административният орган е определил продължителността на срока. Не може да бъде споделено и оплакването за нарушение на принципа за съразмерност при издаването на заповедта. Съблюдаването от административния орган на принципа на съразмерността, установен с чл. 6 АПК, означава, че при издаване на акта не могат да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимите за целта и че когато се налага такова засягане това следва да става с мерки, които са по-благоприятни за гражданите. В случая ПАМ е наложена за срок от 7 дни при максимален 30-дневен такъв, който е съобразен с извършеното нарушение и с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. Нещо повече – по наведеното оплакване касаторът не е представил доказателства и не е посочил конкретни обстоятелства, в които да се изразява засягането на неговите интереси в степен, надхвърляща постигането на целта на ПАМ. Настоящият състав на касационната инстанция счита за нужно да отбележи, че позоваването в касационната жалба на наличие на пороци в АУАН, респ. в НП, дори и да не са конкретизирани, са неотносими към предмета на делото, доколкото производствата по издаване на наказателно постановление и ПАМ са различни. Като е преценил събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и е изложил мотиви относно законосъобразността на посочената заповед, административният съд е постановил решение, което е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение