Решение № 9359 от 28.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14684/2011 г.

Решение № 9359 от 28.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14684/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от СД "Аякс - АП - Рангелов - Джабарски", гр. С., представлявано от А. Б. Р., срещу Решение № 4078 от 25.08.2011 г., постановено по адм. д. № 8152/2009 г. на Административен съд - С. - град, П. отделение, 12-ти състав, с което е отхвърлена жалбата против Ревизионен акт № 2300-800842/05.03.2009 г., издаден от А. З. П. на длъжност старши инспектор по приходите при ТД на НАП - С. област, в частта му за непризнато право на приспадане на данъчен кредит за октомври 2003 г. по фактура № 216/30.10.2003 г., издадена от "Сун ойл" ООД в размер на 2904.17 лв. и за декември 2005 г. в размер на 5000 лв. по фактура № 91/20.12.2005 г., издадена от "Савелия" ООД; за начислен допълнителен корпоративен данък за 2005 г. в размер на 3750 лв. и лихва в размер на 1555.06 лв., вследствие на увеличение на финансовия резултат със стойността на фактура № 91/20.12.2005 г., издадена от "Савелия" ООД на стойност 25000 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон и при нарушаване на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробни съображения. Претендира се отмяна на Решението и на данъчните актове и се иска присъждане на разноски.

Ответникът - Директорът на Дирекция "ОУИ" гр. С. при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови атакувания съдебен акт АССГ е приел, че РА е постановен при спазване на процесуалните правила за издаването му, от компетентен орган и в съответствие със закона. Приел е, че липсват доказателства за реалност на извършените доставки, както и че правилно е завишен финансовия резултат за данъчни цели по реда на ЗКПО.

Така постановеното решение е правилно.

Съгласно чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (в редакцията за процесния период), данъчният орган отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект по всяка доставка в размера по ал. 5, когато установи, че за нея или по предходна доставка доставчикът не е представил доказателства от значение за определяне на данъчните му задължения в указания му от данъчен орган срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на ДОПК.

Правилно Съдът е преценил, че от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорена от страните, се установява, че по отношение на фактурите за процесните данъчни периоди са изпълнени изискванията във връзка с начисляването на ДДС и счетоводната им отчетност. Само това обаче не е достатъчно, за да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит. Касаторът не е представил нито пред данъчния орган, нито пред съда доказателства, които да оборят направените в РА констатации за липса на техническа и кадрова обезпеченост за извършването на доставките. На вещото лице също не е било възложено като задача да извърши проверка дали по отношение на процесните фактури е налице реалност на доставките, нито са представени писмени доказателства в тази насока.

В тази връзка се явяват неоснователни и оплакванията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост на съдебния акт, доколкото горните изводи на съда са изградени при обсъждане на фактите и обстоятелствата по делото.

1. Относно данъчен период м. Октомври 2003 г.:

За този данъчен период с РА е отказано да се признае право на приспадане на данъчен кредит по ДДС по фактура № 216/30.10.2003 г., издадена от "Сун ойл" ЕАД в размер на 2904.17 лв. на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.).

Не се спори по делото, че доставчика не е намерен на адреса, но плащането на данъка е извършено по ДДС - сметка. Направен е извод, че поради непредставяне на изисканите документи не може да се да се установи начисляването на ДДС, при ревизията задълженото лице не е представило приемателно - предавателни протоколи, складови разписки, кантарни бележки, документи за транспорти или други документи, доказващи действителното получаване на фактурираните стоки.

Установено е било включването на фактурата в СД и дневника за продажбите за периода, но не е могло да се докаже по безспорен начин предходен доставчик.

Съдът е констатирал, че протоколите за насрещна проверка и за посещения на адреса за кореспонденция имат предвиденото съдържание по чл. 50, ал. 2 ДОПК, същите са били съставени по установения ред и форма от органи по приходите, при изпълнение на правомощията им, съставляват и доказателство по чл. 50, ал. 1 ДОПК за извършените от тях действия и установените факти и обстоятелства. Приел е, че са спазени кумулативно предвидените изисквания по чл. 32, ал. 1, 2, 4, 5 и 7 ДОПК, а предвид удостовереното неявяване на представител на този доставчик в 14-дневен срок от поставянето на съобщението, то на основание чл. 32, ал. 6 ДОПК, ИПДПОЗЛ е връчено редовно чрез прилагането им към досието.

Предвид на така установените доказателства, правилно е заключението на АССГ, че не може да бъде установено начисляването на данъка от доставчиците съгласно изискванията па чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), начина на плащане, предходни доставчици - за доказване на произхода на стоката, както и за наличие на необходимата техническа, технологична и кадрова обезпеченост за реалното изпълнение на доставките, установеното за включването на фактурата в дневника за продажби и в справката декларация за октомври 2003 г.

Съдът е обсъдил събраните доказателства, а именно представен опис на налични активи на "Сун ойл" ЕООД към 26.08.2003 г., трудови договори и справки за изпратени уведомления по чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда, приемо-предавателни протоколи, относно издадени фактури и непризнат данъчен кредит за месец септември 2003 г. От представените трудови договори се установява, че през 08.2003 г. доставчикът "Сун ойл" ЕАД е назначил лица по трудов договор като работници в мандра в с. П., общ. Д., приложените приемо-предавателни протоколи са към конкретни фактури, издадени през месец 09.2003 г. също с предмет на доставката "захар" както процесната фактура № 0216/30.10.2003 г., поради което не може да се свържат с предмета на конкретната доставка, не е налице приемо - предавателен протокол и други доказателства, относими към м. 10.2003 г. Видно от представените приемо-предавателни протоколи, касаещи месец септември, мястото на прехвърлянето на собствеността на стоката (захар) е гр. Д., а транспорта е посочен като извършен от трето лице. Не са били представени приемо - предавателни протоколи, доказателства за транспорта и др. по единствената фактура за м. 10 от този доставчик, по която е отказано правото на данъчен кредит. Предвид на изложеното, настоящата инстанция намира за правилни изводите на АССГ, че не се доказва реалното получаване на стоката по тази фактура № 216/30.10.2003 г., издадена от "Сун ойл" ЕАД с предмет доставката на захар, видно от отразеното в дневника за покупки от дружеството. Доказателства относно този доставчик по конкретната фактура освен извлечението от банкова сметка за плащане на ДДС по сметката на доставчика не са ангажирани по делото. Не се твърди и не се установява от доказателствата по делото плащането на данъчната основа. Посоченото правно основание по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) включва и непредставянето на доказателства, свързани с доставката. Съдът във връзка с т. 4 от Тълкувателно решение № 5/14.07.2004 г. е приел, че не е доказано и наличието на реална доставка по смисъла на чл. 6 вр. чл. 64, ал. 1, т. 3 ЗДДС (отм.) като основание за отказ да се признае правото на данъчен кредит. Правилни са изводите на АССГ, че правото на приспадане на данъчен кредит се свързва винаги с реалното извършване на доставката. Обстоятелството, че доставката следва да бъде и реално осъществена, представлява съставен елемент на определението за данъчен кредит по чл. 63 ЗДДС (отм.), тъй като в същата се съдържа изискване стоката или услугата да е получена. Правото да бъде приспаднат начисления данък освен това ще бъде налице при изпълнение на кумулативно предвидените условия по чл. 64, ал. 1 ЗДДС (отм.), между които по т. 5 се изисква получената по облагаема доставка стока или услуга да се използва за извършване на облагаеми доставки. Посочените разпоредби обосновават и извод, че извършено плащане на ДДС между търговци, за което е издадена данъчна фактура по правилата на ЗДДС (отм.), само по себе си не съставлява достатъчно и необходимо условие за признаване правото на данъчен кредит.

Изложените доводи в жалбата и в писмената защита за приложимост на съдебната практика по делото "Булвест" срещу България на Съда по правата на човека, не се споделят от настоящата инстанция. По това дело не е била спорна реалността на доставката както в казуса по делото, а правото на приспадане е отказано поради счетоводна нередовност.

Също не се споделят доводите за обогатяване на фиска поради двойно плащане на данъка, тъй като в случай на недължимо платен данък са предвидени правни възможности за възстановяването му, с оглед на което и доводите за признаването на платения данък като данъчен кредит без да са налице основанията за това ще бъде в нарушение на закона и посочените основни принципи на системата на ДДС.

2. Относно данъчен период м. декември 2005 г.:

С РА е отказано да се признае правото на приспадане на данъчен кредит по ДДС за данъчен период м. декември 2005 г. в размер на 5000 лв. по фактура № 91/20.12.2005 г., издадена от "Савелия" ООД, на основание липсата на доставка - чл. 64, ал. 1, т. 3 ЗДДС (отм.). Изложени са изрични доводи за недоказаност на реалното извършване на доставката по чл. 6, която да е облагаема по чл. 32 ЗДДС (отм.) и в този смисъл не е настъпило данъчно събитие съгласно чл. 24 от същия закон, данъкът не е станал изискуем, не е налице основанието по чл. 64, ал. 1, т. 3 ЗДДС (отм.) - доставката, по която е начислен данъка да е облагаема към датата на възникване на данъчното събитие, а съгласно чл. 63 ЗДДС (отм.) правото на данъчен кредит е неразделно свързано с начислен данък и получена стока или услуга.

Съдът е обсъдил представените Договори за посредничество от 20.07.2005 г., от 24.07.2005 г. и от 10.01.2005 г., както и анексите към тях - от 24.03.2005 г., 26.09.2005 г. и 22.09.2005 г., сключени със "Савелия" ЕООД, във връзка с направеното оспорване по чл. 193, ал. 1 ГПК на подписите на лицето, подписало за "Савелия" ЕООД, означено като Л. Л.. Дружеството-жалбоподател не представило оригиналите на тези договори и анекси, за което изрично е задължен от съда с протоколно определение от 10.05.2010 г., поради това, ги е изключил от доказателствата по делото.

АССГ е обсъдил основното и допълнително заключение на вещото лице, което дава заключение, че по представените доказателства по делото, включващи и разпечатки от счетоводни регистри, данъкът по тази фактура е осчетоводен като задължение по бюджета по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) Вещото лице е заявило, че се е свързало с представител на дружеството "Савелия" ЕООД. - с управителя и едноличен собственик на капитала С. Г. Д.-Колева, която е разказала, че документация за този период не е предадена при придобиването на фирмата и не може да предостави исканите документи, с оглед на което вещото лице при изготвянето на заключението не е посетило офис на доставчика, в който се води счетоводството му и не е направило съпоставка представените разпечатки от магнитни носители на информация - извлечения от счетоводните сметки 703 "Приходи от продажби на услуги" и сметка 453 "Разчети за данък върху добавената стойност", съответната подсметка 21 "Начислен данък за продажбите за периода" дали се водят действително в счетоводството на дружеството. Същото изрично в заключението си посочва, че достоверността на счетоводните статии по начисляването на данъка не е установена, поради непредставяне на изисканите от него документи от "Савелия" ЕООД.

Безспорно по посочената фактура е установено от ревизиращите органи включването й в СД и в дневника за продажби, съответно за покупки, издаването й от доставчика и плащането на данъка по ДДС-сметката на доставчика на 28.12.2005 г., но доставчикът "Савелия" ЕООД не е открит на адреса за кореспонденция.

АССГ е приел, че не се доказва връзка на предмета на фактурата - "изготвяне на тръжна документация по договор" с конкретен договор, като така общо формулирана услугата, може да се представи като относима към всеки договор за обществена поръчка, по който дружеството е изпълнител. Предвид датите на представените Договор за доставка на стоки от 21.03.2005 г., Договор № УД-05-23/21,09.2005 г. и Договор № УД-05-19/17.09.2005 г., по които дружеството-жалбоподател е изпълнител по договори за обществени поръчки, то основателни са доводите на АССГ, че в случай на относимост на фактурата към всеки от тях, същата следваше да бъде издадена към датата на възникване на данъчното събитие - извършването на услугата, което следва да се счита за настъпило преди датите на тези договори, предвид необходимостта от представяне на тръжна документация във всички случаи преди подписването на договора за възлагане на поръчката по общо правило за всички нормативно установени процедури по приложимите Закона за обществените поръчки и Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки.

Основанието на процесната фактура се свежда до доставки на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС (отм.). За да се приеме, че е възникнало данъчно събитие, следва услугата да е извършена по начина, по който е уговорена между страните, т. е. извършената услуга следва да съответства по вид, количество и качество на уговореното. Конкретизирането на доставката на услугите следва да бъде в достатъчна степен и по начин, който да позволява последваща проверка и установяване действителното извършване, респективно моментът, в който е завършено предоставянето на услугата.

За да се приеме, че е възникнало данъчно събитие, следва услугата да е извършена по начина, по който е уговорена между страните по договора, т. е. да съответства по вид, количество и качество на уговореното. Предвид изключването на представените договори и анекси между дружеството- жалбоподател и "Савелия" ЕООД от доказателствата по делото, то не се установява в друг документ освен фактурата, предмета подлежащ на изпълнение. Поради това реалното предоставяне на услугата следва да се установи само въз основа на вписаното основание на стопанската операция по фактурата за издаването й. Предвид съдържанието на фактурата, то за да се приеме извършването на услугата, следва да са налице доказателства свързани с изготвянето и предаването на тръжна документация от изпълнителя на услугата. Предвид, че участието в тръжни процедури изисква изготвянето на конкретни писмени документи, то основателни са доводите, че следва да се представят писмени доказателства, свързани с конкретна тръжна процедура. Това не е сторено от дружеството-жалбоподател. Тъй като предмета на фактурата не позволява последваща проверка на факти и обстоятелства, то следва, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си по чл. 4, ал. 3 от ЗСч. за документална обоснованост на стопанските операции и факти, както и основен принцип на счетоводството - за предимство на съдържанието пред формата по ал. 1, т. 5 от същия текст.

Неоснователно е твърдението, че фактурата е доказателство за съществуващи облигационни отношения между страните и поради това е доказано осъществяването на доставката. Наличието на договори установява само възникнали облигационни правоотношения между страните, но само въз основа на тях за целите на данъчното облагане не се установява реалността на извършената доставка, а на основание чл. 6 ЗДДС (отм.) за да е налице доставка на услуга е необходимо да има доказателства за нейното извършване от изпълнителя по договора и съответното й прехвърляне на получателя по доставките.

Относими са изложените съображения по т. 1 за другия доставчик за неприложимост на правилото на чл. 65, ал. 8 ЗДДС поради липсата на реално осъществена доставка както и за неприложимост на съдебната практика по делото "Булвест" срещу България на Европейския съд по правата на човека.

3. По отношение на допълнително определения корпоративен данък по ЗКПО (отм.):

Въз основа на изводите за законосъобразност на постановения отказ да бъде признато правото на данъчен кредит, то законосъобразно е извършено увеличението на финансовия резултат със стойността на фактура № 91/20.12.2005 г., издадена от "Савелия" ООД по следните съображения:

Установено е, че посочената във фактурата доставка на услуга реално не е извършена по оспорването на непризнатото право на приспадане на данъчен кредит. Правилен е изводът, че при установена липса на реална доставка на услуга, е налице основание по чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.). В случая конкретно е налице основанието по чл. 15, ал. 3, т. 2 вр. чл. 14 и чл. 15, ал. 2 ЗКПО (отм.) в относимата редакция - ДВ, бр. 119/2002 г., тъй като не се доказва наличието на нито една от хипотезите по чл. 14 от същия закон.

Разпоредбата на чл. 14 ЗКПО (отм.) в посочената относима редакция включва хипотезата когато една или повече сделки са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане - по ал. 1 на чл. 14 ЗКПО (отм.). Съдът правилно е приел, че при липсата на реални доставки на услуги, които са отразени като разходи е налице сделка, сключена при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчното облагане. Плащането по процесната фактура, без доставчикът да изпълни и да има каквото и да е намерение да изпълни, съставляват и привидни сделки, сключени с цел отклонение от данъчното облагане, тъй като със стойността на извършеното плащане са завишени разходите на дружеството-жалбоподател, което съответно се отразява на счетоводната печалба или загуба - т. е. със същите суми е намален финансовия резултат на дружеството и съответно данъчната основа за определяне на корпоративния данък. В този смисъл сделките са сключени при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане, тъй като върху сумите по тези доставки не се начислява корпоративен данък и е налице посоченото основание по чл. 14, ал. 1 ДОПК.

След като се установява наличие на основание по чл. 14 ЗКПО (отм.) то законосъобразно е приложена и разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.), тъй като на основание чл. 15, ал. 2 от същия закон резултатът за съответната финансова година е намален със сумата по тези доставки, отчетени като разходи на дружеството-жалбоподател по сметка 602 "Разходи за външни услуги". Също така по чл. 15, ал. 3, т. 2 ЗКПО (отм.) изрично е предвидено като основание за извършване на увеличение по чл. 15, ал. 2 от същия закон в хипотезата, когато е извършено заплащане на възнаграждение за услуги, без те да са реално осъществени, което безспорно се установи по делото.

Разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) изрично предвижда увеличаване за данъчни цели на финансовия резултат, представляващ счетоводната печалба или загуба за съответния период със разходите, произтичащи от сделки, за които е установено наличие на основание по чл. 14 - 15 от същия закон.

Съгласно действащата през процесния период редакция на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) счетоводният финансов резултат (печалба или загуба) за данъчни цели се увеличава с разходите, довели до намаляване на счетоводния финансов резултат, които данъчно задължените лица не могат да докажат документално по ред, определен в съответните нормативни актове, с първични документи, включително придружени с фискален бон от електронни касови апарати с фискална памет и от електронни системи с фискална памет, или отчетени в нарушение на счетоводните изисквания; когато в нарушение на счетоводните правила придобиването на един дълготраен актив е отчетено като текущ разход, се извършва преобразуване само с разликата над полагащата се данъчна амортизация.

Съдът правилно е констатирал, че при ревизията нарушение на счетоводното законодателство е основание за преобразуване на финансовия резултат на задълженото лице по чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) в действащата му редакция към процесния период, поради което органът по приходите правилно и законосъобразно е преобразувал финансовия резултат на жалбоподателя и е определил допълнителни задължения по ЗКПО (отм.).

4. По отношение твърдяната нищожност на атакувания РА, настоящата инстанция намира доводите на касатора за несъстоятелни, а изводите на АССГ - правилни и законосъобразни, поради следните съображения:

Ревизионното производство е законосъобразно образувано, тъй като първоначалната ЗВР е издадена от компетентен орган - от Е. Д., заемащ длъжността началник на отдел "Ревизии и проверки" в ТД на НАП С. област. Първоначалната ЗВР - със срок на ревизията до 3 месеца от връчването й, възложена на А. П. и И. З., е изменена с последващи ЗВР № 800763/29.10.2008 г. и ЗВР № 800842/04.12.2008 г. и ЗВР № 800842/04.12.2008 г., връчени съответно на 03.11.2008 г. и 10.12.2008 г., за издадени от С. А., на длъжност началник сектор "РИП" (ревизии и проверки) при ТД на НАП - С. област. Със същите заповеди съответно е постановено допълване на ревизиращия екип с още един чл. - Б. Т. и с последната - удължаване на срока за ревизията до 15.01.2009 г. Заповедта за определяне на компетентен да издаде ревизионния акт орган по приходите № К - 800842/30.01.2009 г. е издадена от Е. Д. - издателя на първоначалната ЗВР, надлежно овластен по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, съгласно изричната заповед за това на директора на ТД на НАП С. -област по т. 1 от Заповед № РД-01-170/13.09.2007 г. Следователно, Заповед за определяне на компетентен да издаде РА орган и първоначалната ЗВР са издадени от компетентен орган, предвид възложените функции на началника на сектор РИП при същата ТД, заемана от Е. Д. да възлага извършването на ревизии по чл. 113 ДОПК по т. 1 от Заповед № РД-01-170/13.09.2007 г. на директора на същата дирекция. Относно компетентността на заемащата също длъжността началник сектор РИП при ТД на НАП С. област С. А., съдът е съобразил оправомощаването й със същите права по т. 2 от Заповед № РД-01-170/13.09.2007 г. на директора на същата дирекция. Видно от т. 6 от тази заповед, при отсъствие на органа по т. 1 - Е. Д., ЗВР по т. 1.1. от същата заповед - издаването на ЗВР за възлагане на ревизии на задължени лица с фискална значимост "Средни данъкоплатци и осигурители" и други по специален ред, утвърден с друга заповед на териториалния директор, правомощията се осъществяват по от органа по т. 2 от заповедта. От съдържанието на първоначалната ЗВР не следва, че Е. Д. упражнява правомощията си по тази точка от заповедта, с оглед на което е допустимо да бъде заместван. Поради това не е налице незаконосъобразност на заместването и некомпетентност при издаването на ЗВР от С. А..

ЗВР и заповедта за определяне на компетентен орган имат необходимото съдържание съответно по чл. 113, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК, с което е спазена изискуемата от закона форма за издаването им.

На основание чл. 110, ал. 2 от ДОПК, ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията /чл. 112, ал. 1 от ДОПК/, като чл. 114, ал. 1 от същия кодекс установява начален момент на ревизията - датата на връчване на заповедта за възлагане, срокове за извършване на ревизията и основания за удължаването им. Предвид датата на връчване на ЗВР и удължаването на срока за завършване на ревизията с последваща заповед до 15.01.2009 г., то е спазен срока за извършване на ревизията по чл. 114 от ДОПК - първоначално тримесечен, удължен с 1 месец по чл. 114, ал. 2 ДОПК.

Издадените актове в хода на ревизията са надлежно връчвани - РД е връчен на 06.02.2009 г., а РА - на 27.03.2009 г. Издаването на РА на дата 05.03.2009 г. е съобразено с правото на възражения срещу РД, каквото е подадено от дружеството - на 20.09.2009 г. и е разгледано в мотивите на РА, но е прието за неоснователно. С това е спазен посочения 14-дневен срок по чл. 119, ал. 3 от ДОПК от подаването на възражение или изтичането на срока за това.

По тези съображения, настоящата инстанция намира, че ревизионното производство е проведено в предвидените от закона срокове, като са спазени и сроковете за издаване на ревизионен доклад и ревизионен акт по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 3 от ДОПК - съответно 14-дневен от датата на приключване на ревизията и 14-дневен от изтичането на срока за подаване на възражение срещу ревизионния доклад, или от датата на подаване на такова.

Посочените актове са постановени от органите по приходите, надлежно определени със съответните заповеди по чл. 113 и чл. 119 от ДОПК: съответно от А. П., И. З. и Б. Т., подписали РД и от А. П. - издател на РА и положила подпис под същия.

По изложените съображения, не са допуснати процесуални нарушения в хода на ревизионното производство, нарушаване на правата на защита на дружеството, както и други нарушения, водещи до нищожност на обжалвания акт поради некомпетентност или съществени процесуални нарушения.

По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на АССГ не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора, разноски не се дължат за касатора.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,