Решение № 2268 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9466/2020 г.

Решение № 2268 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9466/2020 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Г. Георгиев чрез процесуален представител адвокат – В. Стоянова- Костова от САК срещу решение № 2837 от 10.06.2020 г. на Административен съд София град по адм. дело № 2669/2020 г. С него се отхвърля жалбата му срещу решение № 1040-21-124/10.02.2020 г. на директора на ТП на НОИ София град, с което са потвърдени разпореждане № 212-00-5243-3/9.12.2019 г., постановено на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 КСО, разпореждане № 212-00-5243-4/9.12.2019 г., постановено на основание чл. 54ж, ал. 1 КСО и разпореждане № 212-00-5243-5/9.12.2019 г., постановено на основание чл. 114, ал. 3 и във връзка с чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО, издадени от длъжностно лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ София град взема становище чрез процесуален представител в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу решение № 1040-21-121 от 10.02.2020 г. на директора на ТП на НОИ София град. Възраженията са за незаконосъобразност с искане за отмяната му. Съдът е установил от приложената преписка, че със заявление от 13.07.2015 г. Георгиев е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а КСО като със заявлението представил заповед за прекратяване на трудово правоотношение, считано от 28.05.2015 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ с осигурител "МАЙ КУРИЕР" ЕООД, трудови книжки и УП. Предвид доказателствата и данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО с разпореждане от 23.07.2015 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 КСО на Георгиев е отпуснато парично обезщетение за безработица от 28.05.2015 г. до 27.01.2016 г. в размер на 10. 40 лева дневно. Във връзка с последващ контрол от органите на ТП на НОИ София град е извършена проверка на разходите на ДОО на осигурителя за периода 1.11.2014 г. до 24.07.2019 г. и съставен констативен протокол. Установено е, че няма подавани годишни финансови отчети за извършена дейност за периода 1.01.2014 г. до 24.07.2019 г. от дружеството са подадени уведомления за сключени договори за общо 94 лица и за установяване на контакт с управителя е поискано съдействие от МВР при което е установено, че той е напуснал страната на 14.11.2014 г. и не се е завръщал. Установено е, че за дружеството няма данни за регистрирани обекти, касови апарати и данните с декларации образец № 1 и образец – 6 както и уведомленията по чл. 62, ал. 5 от КТ са подавани по електронен път с КЕП. Впоследствие са предприети действия за служебно заличаване на данните по чл. 3, ал. 13 от Наредба № Н-8 от 29-12. 2005 г. на министъра на финансите. При установеното от фактическа страна органът е приел, че Георгиев не е бил осигурено лице за периода от 1.11.2014 г. до 31.01.2015 г. като данните по чл. 5, ал. 4 от КСО са заличени. Предвид направените констатации, разпореждането за отпускане на парично обезщетение за безработица е отменено, постановен е отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица, и е разпоредено възстановяване на сумите на основание чл. 114, ал. 3 във връзка с чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО. Съдът е установил фактически констатации, идентични с тези на административния орган в административното производство и извел правни изводи за неоснователност на жалбата, като е приел, че не са били налице материалните предпоставки за отпускане на парично обезщетение за безработица по осигурителното правоотношение. Възстановяването на сумите е на правно основание чл. 114 КСО от фактически състав, установен безспорно в административното производство. Предвид изложеното жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е правилно. Съдът е извел обосновани изводи от фактическа и правна страна относно юридическият факт дали касаторът е бил осигурено лице като законова материална предпоставка за възникване на правото на парично обезщетение за безработица. Възникването на качеството осигурено лице е законово определен термин по чл. 10 КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР КСО. Упражняването на трудова дейност е ключов юридически факт от съществено значение за правилното разрешаване на спора. От доказателствата по делото, преценени от съда не се установява упражняване на трудова дейност от Георгиев при посочения осигурител, данните са заличени служебно относно трудовото правоотношение, като възникването на осигурителното правоотношение не става автоматично дори да е възникнало трудово правоотношение. По делото е безспорно установено, че осигурителят не е упражнявал дейност, поради което и лицата с които съществуват трудови договори, не са упражнявали трудова дейност. Това е фактическо и правно основание за възникването на правото на парично обезщетение за безработица и при доказателствата, че не е упражнявана трудова дейност решението на съда е правилно. При този изход на делото на ответника се дължи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК ВАС шесто отделение