Решение № 9951 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11729/2010 г.

ВАСVII отделение04.07.2011 г.докладчик т Таня Вачева

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на на министъра на здравеопазването срещу решение № 177 от 28.07.2010 г., постановено по преписка № 226/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация в частта, в която е установено, че невключването на заболяването Алцхаймер и сходните нему заболявания в Списъка на заболяванията по приложението на Наредба № 38/2004 г. за определяне на списъка на заболяванията, за чието домашно лечение Националната здравноосигурителна каса заплаща лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели напълно или частично, представлява пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация по признак "увреждане" и на жалбоподателя са дадени задължителни предписания по чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. ОСЪЖДА Министерството на здравеопазването с адрес в гр. София, пл. "Света Неделя" № 5 да заплати на Комисията за защита от дискриминация направените по делото разноски в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева). Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението на страните за постановяването му с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд.

Мотиви

Решение № 9951 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11729/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по жалбата на министъра на здравеопазването, чрез пълномощника си юрк. Бранковска, срещу решение № 177 от 28.07.2010 г., постановено по преписка № 226/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация в частта, в която е установено, че невключването на заболяването Алцхаймер и сходните нему заболявания в Списъка на заболяванията по приложението на Наредба № 38/2004 г. за определяне на списъка на заболяванията, за чието домашно лечение Националната здравноосигурителна каса заплаща лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели напълно или частично, представлява пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация по признак "увреждане" и на жалбоподателя са дадени задължителни предписания по чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. Релевират се оплаквания за незаконосъобразност на административния акт и се твърди, че не е допуснато дискриминационно отношение към тази група болни лица, тъй като не е извършен обективен анализ на сходните сравними обстоятелства, при които са третирани болните от Алцхаймер. Сочат се доводи за равностойно третиране на тези лица и се твърди, че Комисията за защита от дискриминация не е съобразила различните нормативни разпоредби, осигуряващи равни възможности за лечение на болните от Алцхаймер. При наведените оплаквания за незаконосъобразност на решението поради съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалноправните норми и целта на закона се иска неговата отмяна в оспорената част и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Претендират се разноски за защита от юрисконсулт. Заинтересованите страни Министерски съвет на Република България, министърът на труда и социалната политика, изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане не изразяват становища. Заинтересованата страна Гражданско сдружение "Алцхаймер - България", представлявано от неговия председател Ирина Илиева и адвокат Лора Иванова, оспорват жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, като обсъди отделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното: Производството пред Комисията за защита от дискриминация е образувано по жалба с вх. № 14-30-94 от 8.10.2009 г. на Гражданско сдружение "Алцхаймер - България". Едно от наведените от сдружението оплаквания е, че лекарствата, предназначени за домашно лечение с оглед намаляване процеса на деменцията на тези болни, не се покриват от НЗОК и не са включени в списъка към Наредба № 38/2004 г. на МЗ, което поставя болните и техните семейства в неравностойно положение спрямо лица с други подобни заболявания. Поради това молителят, защитавайки интересите на тези лица, твърди упражняване на дискриминационно отношение спрямо тях по признак "увреждане". В хода на производството Комисията за защита от дискриминация е изискала становища на Министерството на здравеопазването, Агенцията за социално подпомагане, Националната здравноосигурителна каса, Министерството на образовението, младежта и науката. При редовна процедура КЗД е провела открито заседание и е изслушала явилите се представители на страните. С оспореното решение компетентният орган е заключил, че липсата на заболяването Алцхаймер и сходните на него заболявания в Списъка на заболяванията по приложението на Наредба № 38/2004 г. за определяне на списъка на заболяванията, за чието домашно лечение Националната здравноосигурителна каса заплаща лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели напълно или частично, представлява пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация по признак "увреждане" и на министъра на здравеопазването са дадени задължителни предписания по чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДиск. - да бъдат предприети необходимите действия за включване на тази болест и сходните на нея в Списъка на заболяванията по приложението на Наредба № 38/2004 г. за определяне на списъка на заболяванията, за чието домашно лечение Националната здравноосигурителна каса заплаща лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели напълно или частично. След като е описала подробно представените по преписката доказателства, Комисията е приела, че заболяването на Алцхаймер е социално значимо заболяване, което по данни на Световната здравна организация се нарежда след съдовите и онкологичните заболявания. Този прогресиращ интелектуален упадък изисква специфични грижи и изключителни здравни и финансови разходи, като се вземе предвид и възрастовата граница на заболелите - масово над 50 годишна възраст. Реимбурсирането на лекарства за провеждане на домашното лечение на лицата с това заболяване е част от грижата на държавата и осъществяване на едно от основните конституционни права - право на достъпна медицинска помощ. Сравнявайки болестите, които присъстват в Реимбурсния списък на НЗОК, Комисията е достигнала до заключението, че болните от Алцхаймер са неравно третирани. Формираното крайно заключение е изведено въз основа на анализираната нормативна уредба и приетите за ноторни обстоятелства. Оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, точно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. По дефиниция дискриминацията представлява установено със закон неравенство, унижаване ли подценяване на граждани според тяхната народност, раса, пол, религия и етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. По смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. По принцип жалбоподателят подчинява дейността си на специализираните функции на държавното управление. В конкретния случай, разследваните от Комисията действия спрямо министъра на здравеопазването с оглед твърденията за упражнявано по-неблагоприятно отношение са обективни и достатъчни, за да обосноват приетия извод за неравенство в третирането по признак "увреждане" на лицата с диагноза болест на Алцхаймер. Комисията за защита от дискриминация е изследвала всестранно, обективно и пълно относимите обстоятелства за установяване твърденията за наличието на съзнателно нежелано поведение, което да цели или предизвиква враждебна, обидна или застрашителна среда. За да е налице дискриминационно поведение, следва да бъдат осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата правна норма. В конкретния случай различното третиране на лице или определен кръг лица е безспорно установено. В тази връзка е неоснователно възражението на жалбоподателя, че неправилно е сравняван режимът на различните тежки заболявания, тъй като преценката е строго специфична от медицинска гледна точка. КЗД е отчела не сходните симптоми на заболяванията, а тяхната значимост за обществото и изискването за продължително и редовно лечение. Твърдението, че МЗ е осигурил нормативно грижата за болните от Алцхаймер, а именно в Наредба № 39/2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризация, е неотносимо към конкретния казус, тъй като по отношение на засегнатите лица правнорелевантно е обстоятелството за лишаването им от здравна грижа при провеждане на домашното им лечение чрез невключване на заболяването в Реимбурсния списък. Не се налага извод и за наличие на обективно оправдана цел на поведението от страна на жалбоподателя. Както правилно е посочила Комисията, единственият мотив на министъра на здравеопазването е пестене на държавни и обществени средства, което не оправдава грижата за опазване здравето на гражданите и заложения приоритет в чл. 2, т. 6 от Закона за здравето. Компетентността на жалбоподателя е израз на специализацията на функциите на държавното управление и се състои от правото на органа да извърши определено действие и задължението му при определени условия да упражни това свое право, което Комисията за защита от дискриминация е съобразила при постановяване на своя акт. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема решението в оспорената му част за законосъобразно, а жалбата на министъра на здравеопазването като неоснователна подлежи на отхвърляне. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на Комисията за защита от дискриминация, в тежест на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 150 лв. за защита от юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 8, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд