Решение № 2855 от 11.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6955/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Зам. Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие гр.София, подадена чрез процесуалните представители адв.М. Станков и адв. И. Големанова, срещу Решение 3119/11.05.2023г., постановено по адм. дело 2907/2022г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът развива доводи за наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон и необоснованост на първоинстанционното решение. Счита, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.54, пар.1 от Регламент /ЕС/ 1306/2013г., приемайки, че предвиденият в нея 18-месечен срок ограничава с изтичането си възможността на държавите-членки да извършват финансови корекции в посока възстановяване на неправомерно извършени плащания, тъй като е налице друга специална уредба по силата на чл.3,пар.1 Регламент /ЕО, Евратом/ 2988/95 на Съвета от 18.12.1995г. На следващо място, като се позовава на Регламент /ЕО, Евратом/ 2988/95 на Съвета и приложимите според него разпоредби на чл.171,ал.1 и ал.2 ДОПК, намира за неправилни и изводите на съда, че е изтекла към 11.09.2022г. абсолютната давност за установяване и събиране на задълженията по процесния АУПДВ. Развива подробни съображения в жалбата си и за незаконосъобразност и необоснованост на мотивите на съда за липса от обективна и и субективна страна на предпоставки за възникване на публично държавно вземане поради наличие на хипотезата на чл.60 Регламент /ЕС/ 1306/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 20213 изкуствено създаване на условия за получаване на предимство. Претендира се за отмяна на обжалваното решение на АССГ и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. Претендира се присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Сдружение Асоциация на млекопреработвателите в България не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество - неоснователна, поради следното: С оспорения пред Административен съд София-град АУПДВ 01-1500/4#3 от 16.02.2022г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие е определено на Сдружение Асоциация на млекопреработвателите в България /АМБ/ гр.София подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 3 079 978,88лв., представляващо сбор от извършени междинни и окончателни плащания по промоционална програма Европейско сирене, моля по сключен договор за финансово подпомагане 1 от 24.04.2009г. Въз основа на събраните доказателства първостепенният съд прави следните фактически установявания: Със заповед от 26.06.2008г. Министърът на земеделието и храните утвърждава промоционална програма Европейско сирене, моля. С решение от 12.12.2008г. ЕК одобрява промоционална програма Европейско сирене, моля и одобрява дейност по нея за тригодишен период с 50% финансиране от ЕС. Сдружението провежда конкурсна процедура за избор на прилагаща организация и със заявление от 28.11.2008г. предлага да бъде одобрена Agropromotion Sprl, Белгия за прилагаща организация. Със заповед от 25.03.2009г. Министърът на земеделието и храните одобрява Agropromotion Sprl, Белгия за прилагаща организация за изпълнение на програмата и е наредено на АМБ да сключи договор с нея по реда на чл.19,ал.5 от Наредбата за условията и реда на избор, изпълнение и контрол на промоционални програми за земеделски и хранителни продукти. Между ДФЗ и АМБ е сключен договор за финансово подпомагане 1/24.04.2009г., по силата на който сдружението поема задължения да осъществи дейности по промоционалната програма - за информиране и насърчаване реализацията на европейски сирена на вътрешния пазар на трети страни, по-специално Русия и Украйна. АМБ като предлагаща организация избира на състезателен принцип изпълнителни организации при действие на правилата на държавата-членка в случая Закона за прилагане на Общата организация и пазарите на земеделски продукти на ЕС и издадената на основание чл.35 от него Наредба за условията и реда на избор, изпълнение и контрол на промоционални програми за земеделски и хранителни продукти, приета с ПМС 34/14.02.2007г. Предлагащата организация освен, че предлага органи за изпълнение на МЗХ и прилага частично промоционалната програма. Установено е по делото, вкл. и въз основа на прието основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза, че периодът на изпълнение на действията по договор 1/24.04.2009г. е три години, разделен на три фази от по 12 месеца. Общата платената на АМБ по договора и доп. Споразумение към него от 29.08.2011г. сума е в размер на 3 079 978,88лв. съгласно установеното в АУПДВ като плащанията са извършени на траншове по заявки от АМБ. Последното плащане е от 17.08.2012г. На 11.09.2012г. са върнати банковите гаранции на АМБ поради изпълнение на договора като ДФЗ признава изпълнението на промоционалната програма без забележки с оглед и на изложеното в доклад към бенефициента за последващ контрол от 20.12.2011г. От Специализираната прокуратура в ДФЗ на 25.05.2018 г. е постъпил окончателен доклад на ОЛАФ по дело OF/2012/0565/B, според който между засегнатите лица от проведеното от службата разследване е и АМБ. Съдържанието на доклада сочи, че система от вътрешно разследване /на корумпирани служители в агенции на ЕС/ и външно разследване, проведено от ОЛАФ със съдействие на държави-членки на тяхна територия, са установени данни за трансгранична престъпна схема за измама с цел получаване на финансиране от бюджета на ЕС, реализирана при прилагането на промоционалните програми за реклама на земеделски продукти и храни на вътрешния пазар и на трети страни. Тези действия от фактическа страна са свързани както с промоционалната програма, така и с избраната прилагаща организация Агропромоушън. В писмо на Дирекция J2 Одит на разходите за селско стопанство на ЕК до ДФЗ по повод установените от разследването на ОЛАФ факти е заявено становище, че прилагането на определени промоционални програми в България не е в съответствие с правилата на ЕС, тъй като е налице измамна дейност, водеща до неправомерно плащане на средства от европейските фондове. Българските власти са приканени да предприемат корективни мерки, като изискат възстановяване на сумите от бенефициера съобразно задълженията си по Регламент 1306/2013. По силата на решение за изпълнение /ЕС/ 2021/261 на Комисията от 17 Февруари 2021г. - от финансирането на Съюза се изключват разходи на Република България, част от които е и промоционална програма Европейско сирене, моля. Решението на ЕК е обжалвано от Република България като жалбата е отхвърлена с решение на Общия съд от 08 март 2023г. по дело Т-235/21. ДФЗ уведомило АМБ, че открива производство по издаване на АУПДВ с писмо от 19.01.2022г., получено на 21.01.2022г. Оспореният АУПДВ е издаден на 16.02.2022 г. При тази фактическа установеност, която не е предмет на касационни оплаквания, първостепенният съд е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен по материя, степен и време орган в хипотезата на делегация, в изискуемата писмена форма, включваща необходимите реквизити и ясна разпоредителна част. Административният орган е препратил към фактите, изнесени в окончателния доклад на ОЛАФ по дело OF/2012/0565/, не е провел собствено разследване, а е изложил интерпретация на събраните от административния разследващ орган, натоварен със защитата на финансовите интереси на ЕС, доказателства, приемайки констатациите и изводите на разследването в относимата към спора част. Същите са предявени на сдружението с връчването на уведомителното писмо по чл. 26 АПК. Нормите на чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП определят, че ДФЗ е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за България за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на ЕС. Съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП изпълнителният директор на Фонда е изпълнителен директор и на РА. Съгласно чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП изпълнителният директор издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ. Правомощието му е обвързано с предвиденото в чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП задължение на РА да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, които са публични държавни вземания. Според чл. 166, ал. 1 и 2 от ДОПК установяването на публичните държавни вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В случая такъв е предвиден в чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП. Но в алинея 6 на чл. 20а от ЗПЗП е предвидена възможност изпълнителният директор на ДФЗ да делегира това правомощие на заместник изпълнителния директор така Заповед 03-РД/2033/#5/24.06.2021 г., според чийто Раздел II, т. 2.23 на заместник изпълнителния директор е делегирано правомощието да издава АУПДВ и решения за налагане на финансови корекции. В същата заповед е посочено, че се възлага на В. Атанасов ръководството на дирекция" Селскостопански пазарни механизми", а абревиатурата й /ДСПМ/ е върху Уведомителното писмо и АУПДВ. Съгласно чл. 35, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФЗ, приет с ПМС 151 от 16.07.2012 г., Дирекция "Селскостопански пазарни механизми" изпълнява следните функции по прилагане на ОСП по следните мерки и схеми: "т. 6. администрира одобрените от ЕК промоционални програми за популяризирането на продукти на селското стопанство на пазара на ЕС и в трети страни. " В пледоарията си по протокол от съдебно заседание от 06.04.2023г. и приложени писмени бележки адресатът на акта, чрез своя процесуален представител, е заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираното публично вземане по чл. 171, ал. 1 ДОПК. Първоинстанционният съд приема, че възражението е основателно и развива мотиви, че още към момента на приключване на устните състезания по делото в първата съдебна инстанция абсолютната погасителна давност за установяване и събиране на задълженията по чл.171 ДОПК, приложим на основание чл.3,пар.2,ал.2 от Регламент /ЕО, Евратом/ 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 относно защитата на финансовите интереси на Европейските общност, е окончателно изтекла. Тези изводи на съда са обосновани и законосъобразни и изцяло се споделят от касационния съд. Приложимото материално право при прилагане на давността е чл.3,пар.2,ал.2 от Регламент /ЕО, Евратом/ 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 относно защитата на финансовите интереси на Европейските общност. В текста на чл.3 от Регламента е установена 4 годишна давност за процедурите от извършване на нередността и 8 годишна абсолютна давност. Съгласно чл.3,пар.3 от Регламента държавите членки запазват възможността да прилагат срок, който е по-дълъг от така установените. Правилно съдът е приел, че на това основание е приложима разпоредбата на чл.171 ДОПК, която предвижда по-дълги срокове 5- годишен срок за погасяване на публичните вземания, считано от 01.01. на годината, през която е следвало да се заплати публичното вземане и 10 годишен абсолютен давностен срок, независимо от спирането и прекъсването на давността. Според СЕС извършването на нередност, с което започва да тече давностният срок, предполага изпълнението на две условия, а именно: действие или бездействие на икономическия оператор, представляващо нарушение на правото на Съюза, както и вреда или потенциална вреда, причинена на бюджета на ЕС. Давностният срок започва да тече от извършването на нередността, т. е. от момента, в който са настъпили както действието или бездействието на икономическия оператор, представляващо нарушение на правото на Съюза, така и вредата, причинена на бюджета на ЕС, като началният момент на давностния срок винаги е датата на по-късното събитие /решение от 06.10.2015 г. на СЕС по дело С-59/14, т. 24-26 и решение от 03.10.2019 на СЕС по дело С-378/18, т. 33/. В случай на многогодишна програма срокът за давност продължава докато програмата не бъде изрично прекратена. В процесния случай е налице именно многогодишна програма, която е прекратена с изтичане срока на тригодишния договор на 24.04.2012г., но най-късно на 11.09.2012г., когато е прекратена последната операция по договора - изпълнението е прието с нарочен доклад и са върнати банковите гаранции, за което не е спори от касатора и е случай, сходен с даденото разрешение от СЕС по отговора на третия въпрос по поставеното преюдициално запитване по дело С-436/15. Съобразно ал. 3 на чл. 3, § 1 от регламента, срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността, а оттам и давностният срок започва да тече отначало след всяко такова действие. Най-накрая, според ал. 4 на чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95, срокът за давност влиза в сила най-късно на датата, на която изчита срок, равен на двукратния давностен срок, ако компетентните власти не са наложили санкции, освен ако административната процедура не е била отложена в съответствие с разпоредбите на чл. 6, § 1 от регламента.