Решение № 13662 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4725/2020 г.

Решение № 13662 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4725/2020 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от главен експерт "АС" при ТД "Изгрев" при община Бургас и по касационни жалби, подадени от Н. Ламбов, Е. Ламбова и "Терекс Комерс" ЕООД, гр. Бургас чрез процесуалния им представител адв. П. Солинков, срещу решение № 79 от 16.01.2020 г., постановено по адм. дело № 2677/2018 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменена виза за проектиране рег. № И-83/28.07.2014 г., издадена от главен експерт "АС" при ТД "Изгрев" при община Бургас и преписката е върната на съответното длъжностно лице от община Бургас за произнасяне по заявлението за издаване на виза за проектиране, а община Бургас е осъдена да заплати на Б. Чапаров сумата 1445. 00 лева, представляваща разноски по делото. Жалбоподателите поддържат, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон, тъй като визата за проектиране съответства на всички нормативни изисквания. Молят решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. Ответникът - Б. Чапаров оспорва касационните жалби. Излага съображения за недопустимост на жалбата, подадена от община Бургас, тъй като юридическото лице не е участвало като страна в първоинстанцинното производство, както и доводи по същество за неоснователност на касационните жалби. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Останалите ответници – М. Чапарова и Н. Чапаров не изразяват становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационните жалби на Н. Ламбов, Е. Ламбова и "Терекс Комерс" ЕООД, гр. Бургас са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно, поради което са допустими. Касационна жалба, подадена от името на органа – издател на отменения с решението административен акт, също е допустима. Обстоятелството, че в титулната част на жалбата непрецизно е посочено, че същата се подава от община Бургас – юридическо лице, което не е страна по делото, в случая не обосновава различен извод, тъй като жалбата е подписана от лице, изпълняващо правомощията на органа, издал оспорената виза за проектиране съгласно заповед № 494/23.02.2016 г. на главния архитект на община Бургас. Поради това съдът приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и e допустима, а възражението на ответника Б. Чапаров в обратния смисъл е неоснователно. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Решението на административния съд е постановено по жалба подадена в срок (определение по адм. дело № 5279/2019 г. на ВАС), против подлежащ на оспорване административен акт. Действително в производството пред административния съд са представени три скици с един номер и дата и с различно съдържание, но само тази за на л. 20 от делото с оглед графичната и текстова част представлява виза за проектиране по смисъла на чл. 140, ал. 3 ЗУТ. Именно това е оспореният пред съда административен акт, чиято законосъобразност е обсъдена и в проведеното съдебно производство. Ето защо решението на първоинстанционния съд е допустимо, а доводите на касационните жалбоподатели Н. и Е. Ламбови и "Торекс Комерс" ЕООД в обратния смисъл са неоснователни. Решението на Административен съд – Бургас е постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че издадената от главен експерт "АС" при ТД "Изгрев" при община Бургас виза за проектиране рег. № И-83/28.07.2014 г. следва да бъде отменена. По делото е установено, че жалбоподателят Н. Ламбов е собственик на ПИ с идентификатор 07079.820.386 с площ от 1663 кв. м. по КККР на [квартал], [населено място], за който е отреден УПИ Х-372, кв. 34 по плана на града, заедно с построените в него жилищна сграда с идентификатор 07079.820.386. 2 и стопански постройки с идентификатори 07079.820.386. 3 и 07079.820.386. 4, а ответниците Б., Н. и М. Чапарови на жилищна сграда с идентификатор 07079.820.386. 1, изградена в същия имот (постановление за възлагане от 2009 г., договор за учредено право на строеж от 1965 г.). За имота е одобрен кадастрален, регулационен и застроителен план от 1992 г. Имотът е отреден за ниско етажно жилищно строителство – до 10 м., като е предвидено запазване на съществуващите в имота две жилищни сгради, с възможност за надстрояване и пристрояване, както и допълващо застрояване, свързано с УПИ XI- 367 - за обществено обслужване. Съгласно одобреният през 2011 г. ОУП на община Бургас имотът попада в устройствена зона с преобладаващо жилищно застрояване със средна височина (Жс). По заявление на жалбоподателя Н. Ламбов главен експерт "АС" при ТД "Изгрев" при община Бургас издава виза за проектиране № И-83/28.07.2014 г. за УПИ Х-372, кв. 34 по плана на [квартал]. Визата е издадена на основание чл. 140, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) във връзка с чл. 134, ал. 6 и чл. 41, ал. 2 от ЗУТ върху комбинирана скица от кадастралната карта и действащият подробен устройствен план за имота и съседните. Означени са съществуващите сгради и постройки и са нанесени линиите на застрояване, допустимата височина и отстоянията до страничните регулационни линии и към дъното на урегулирания имот. С визата е предвидено застрояване с нова сграда с височина до 10 м. вместо предвиденото по ПУП запазване на сградата във вътрешната част на имота с пристрояване на същата, както и ново застрояване със сграда за обществено обслужване - аптека, разположена на уличната регулационна линия, на неуказано минимално отстояние от съществуващата жилищна сграда с идентификатор 07079.820.386. 1 и на 3 м. от страничната регулационна линия с УПИ IX- 372, кв. 34. Не са посочени показатели за плътност и интензивност на застрояването и за озеленяване, както и разстоянието между съществуващата в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор 07079.820.386. 1 и предвидената нова постройка на допълващото застрояване. При тези факти административният съд правилно приема, че оспорената виза не отговаря на изискванията на чл. 140, ал. 3 във връзка с чл. 134, ал. 6 и чл. 41, ал. 2 ЗУТ. Съгласно чл. 134, ал. 6 ЗУТ виза за проектиране се издава, когато при прилагане на подробните устройствени планове се променят само разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в т. ч. и при пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради, но не и начинът и характерът на застрояването, както и правилата и нормативите за съответната устройствена зона. В случая в противоречие с предвижданията на действащия застроителен план с визата се предвижда строителство на нова жилищна сграда във вътрешната част на имота, при непосочени устройствени параметри за плътност и интензивност на застрояване и за озеленяване. По този начин визата не съответства на изискванията на чл. 140, ал. 2 ЗУТ и на чл. 19 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Административният акт е в противоречие и с разпоредбата на чл. 134, ал. 6, тъй като не е установено съответствието му с правилата и нормативите на устройствената зона. Законосъобразно е и заключенето на първоинстанционния съд, че условията за издаване на виза съгласно чл. 140, ал. 3 във връзка с чл. 41, ал. 2 ЗУТ също не са изпълнени. Разпоредбите регламентират предпоставките за издаване на виза за постройки от допълващото застрояване, когато такова не е предвидено по действащия ПУП. В настоящата хипотеза предвиденото с проекта за виза ново строителство е за сграда за обществено обслужване в областна на здравеопазването - аптека. Следователно предвиденото с визата строителство не съответства на критериите за допълващо застрояване съгласно чл. 41, ал. 1 ЗУТ с оглед предназначението и предвиждането му с виза за проектиране по реда на чл. 41, ал. 2 ЗУТ е недопустимо. Дори и да се приеме, че предвидената сграда попада в обхвата на чл. 41, ал. 2 от ЗУТ, както се твърди в касационната жалба на административния орган, то визата отново не съответства на нормативните изисквания, тъй като не са посочени височината, отстоянията от съществуващата жилищна сграда и предвидената за магазин сграда в имота, както и останалите устройствени показатели. Възражението, че административният акт следва да бъде отменен само в частта относно предвидената аптека, е неоснователно. Визата за проектиране представлява извадка от подробния устройствен план за съответния поземлен имот с нанесени линии на застрояване, височини и устройствени показатели, които установяват вида и обема на строителството, предвидено за съответния имот. В случая визата не отговаря на посочените изисквания, поради което следва да бъде отменена изцяло. Поради всичко изложено настоящата инстанция намира, че не са налице посочените от касаторите основания за отмяна на обжалваното решение. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставен в сила. При липсата на доказателства за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция, съдът намира, че такива не следва да бъдат присъждани на ответника Б. Чапаров въпреки направеното от процесуалния му представител адв. Стоева искане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,