Решение № 143 от 11.06.2018 г. на ВКС по н. д. № 302/2018 г.

Решение № 143 от 11.06.2018 г. на ВКС по н. д. № 302/2018 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на чнд № 1278/2017 г. по описа на Окръжен съд-гр. Варна. В искането се сочи, че производството е приключило с определение, по силата на което наложеното на осъдения И. В. Т. наказание пробация е заменено с лишаване от свобода в нарушение на процесуалните правила и материалния закон - съществени нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, обуславящи възобновяване на делото и новото му разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В производството пред касационната инстанция прокурорът пледира в подкрепа на така изложената претенция. Осъденият изразява несъгласие с перспективата да търпи лишаване от свобода. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на предпоставки за възобновяване на производството по делото, установи следното: Искането е направено от процесуалнолегитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК в законния шестмесечен срок по чл. 421, ал. 1 от НПК, което прави разглеждането му допустимо. Обсъдено по същество то е основателно поради следните съображения: С протоколно определение № 1243/23.11.2017 г. по чнд № 1278/2017 г. Варненският окръжен съд на основание чл. 43а от НК заменил изцяло наказанието пробация, наложено на осъдения И. В. Т. по нохд № 617/2017 г. от Районен съд-гр. Монтана, с лишаване от свобода за срок от три месеца и седем дни, след което отложил неговото изтърпяване съгласно чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. Определението не било обжалвано и влязло в сила на 01.12.2017 г. При замяната съдът, без да обсъди всички обстоятелства по делото, преценил, че са налице легалните предпоставки за приложение на института на условно осъждане. В постановеното определение няма коментар на тази част от предложението по председателя на пробационния съвет, в която е отразено криминалното минало на осъдения. Ако съдът бе проследил поредицата от осъждания на И. В. Т. би могъл да забележи, че с одобрено от Районен съд-Варна по нохд № 922/2015 г. споразумение, влязло в сила на 12.03.2015 г., И. Т. е признат за виновен за престъпление по чл 343б, ал. 2 от НК, извършено на 22.05.2015 г., и осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изтърпяване е отложено за три години, считано от влизане на определението в сила. Престъплението, предмет на нохд № 617/2017 г. и санкционирано с пробация, впоследствие заменена с лишаване от свобода с разглежданото определение, е извършено в период от м. април 2016 г. до м. февруари 2017 г. т. е. след като Т. е бил осъден на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и в изпитателния срок на отложено изпълнение на определената за него санкция. Варненският окръжен съд, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 от НПК е бил длъжен да съобрази тези данни, тъй като те рефлектират непосредствено върху правните изводи относно начина на изтърпяване на наказанието на осъдения след замяна. Вж. също така и Тълкувателно решение на ОСНК на ВКС № 6/2013 г., т. 2. Пропускайки да стори това той е допуснал съществени процесуални нарушения, рефлектиращи върху правилното приложение на материалния закон. Ето защо са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, предпоставящи възобновяване на делото и новото му разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В новата процедура съдебният състав следва да обсъди данните за всички осъждания на подсъдимия в светлината на приложимостта на чл. 66 и чл. 68 от НК. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение