Решение № 147 от 21.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3400/2018 г.

Решение № 147 от 21.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3400/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Драгомир Драгнев Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Несто-2000" ЕООД против решение № 188 от 11.05.2018 г., постановено по гр. д. № 152 по описа за 2018 г. на Пазарджишкия окръжен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 636 от 04.08.2017 г. по гр. д. № 2805 по описа за 2016 г. на Пазарджишкия районен съд в частта за обявяване нищожността за една двадесет и седма идеална част на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във връзка с чл. 167, ал. 3 от ЗЗД на договорна ипотека, учредена от "Румимилк-2008" ЕООД в полза на "Несто-2000" ЕООД върху нива с площ 38, 683 дка, съставляваща имот № 04/2046 по плана за земеразделяне на [населено място], област Пазарджик, местност "Дживизлика", при граници и съседи: полски път с кадастрален № 04/2047, имот № 04/2042 и имот № 04/2045, обективирана в нотариален акт № от 01.08.2016 г., том, нотариално дело № г. по регистъра на нотариус А. И., рег. №, вписана в Служба по вписванията при РС – Пазарджик под № 26, том, н. д. № г. по иска, предявен от А. С. Г. и П. Л. Б. против "Румимилк-2008" ЕООД и на "Несто-2000" ЕООД. Касаторът твърди, че решението на Пазарджишкия окръжен съд в обжалваната част е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, поради което моли да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Ответницата по касационната жалба А. С. Г. я оспорва и моли тя да бъде оставена без уважение. П. Л. Б. и "Румимилк-2008" ЕООД не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба на "Несто 2000" ЕООД е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, с което този съд се е произнесъл по иск с цена 5 738, 62 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 189 от 14.03.2019 г. по настоящото дело на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по въпроса може ли ипотека, учредена от съсобственик върху целия имот без участието и съгласието на останалите съсобственици, да се редуцира до частта на съсобственика – ипотекарен длъжник, ако тази част е идеална, а не реална. За да се даде отговор на въпроса следва да се съобрази каква е същността и целта на ипотечното право и може ли то да се учреди върху идеална част от правото на собственост. Като следствие може ли нищожността на ипотеката по чл. 167, ал. 3 от ЗЗД да бъде частична, тоест-тази нищожност да засегне само идеалните части на неучредилите ипотеката съсобственици и да остане действителна за идеалните части на съсобственика, който я е учредил съобразно правилото на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. По определение ипотеката представлява обезпечение на вземане с недвижим имот, собственост на учредителя, върху който кредиторът може да насочи принудителното изпълнение, независимо чие притежание е в момента и независимо от несеквестируемостта му, както и да се удовлетвори по предпочитание от получената цена. Най-същественото за ипотекарния кредитор е правото на предпочтително удовлетворение от стойността на ипотекирания имот. След като възможността да се осъществи принудително изпълнение върху имота представлява най-важната характеристика на ипотеката, предвидената в чл. 500 от ГПК възможност за продан на съсобствен имот за дълг на някои от съсобствениците означава, че може да бъде ипотекиран и дял от съсобствен имот, като в този случай при принудително изпълнение се продава само идеалната част на длъжника. Съсобственикът може свободно да ипотекира своята идеална част и ограниченията на чл. 33 от ЗС и чл. 76 от ЗН не важат, понеже касаят други хипотези на разпореждане. Когато съсобственикът ипотекира целия имот без съгласието на останалите съсобственици, за техните идеални части ипотеката ще бъде нищожна съгласно чл. 167, ал. 3 от ЗЗД. За идеалната част на съсобственика, учредил ипотеката, следва да се приложи правилото на чл. 26, ал. 4, предложение последно от ЗЗД и сделката да се приеме за действителна. В този случай е логично да се предположи, че страните пак биха сключили сделката за притежаваните от учредителя на ипотеката идеални части, тъй като обезпечението, макар и по-малко по размер, би дало възможност за принудително изпълнение/чл. 500 от ГПК/. Тогава ипотекарният кредитор ще може да се удовлетвори предпочтително поне от стойността на идеалната част. Хипотезата на частична недействителност на ипотеката като сделка няма нищо общо и не се засяга от неделимостта на ипотеката по смисъла на чл. 150, ал. 2 от ЗЗД. Тази неделимост на ипотеката е по отношение на имота и на дълга и означава, че разделяне на дълга и на имота след учредяване на ипотеката не може да засегне ипотекарния кредитор. Той има право да насочи принудителното изпълнение върху целия имот/или върху ипотекираната идеална част/ за цялото вземане, независимо от стойността на имота, от размера на обезпеченото вземане и извършеното разделяне и отчуждаване на имота. По тези съображения следва да се приеме, че ипотеката, учредена от съсобственик върху целия имот е нищожна на основание чл. 167, ал. 3 от ЗЗД за идеалните части, които не принадлежат на учредителя на ипотеката и е действителна за неговите идеални части от собствеността. При този отговор на поставения въпрос по съществото на спора и по оплакванията в касационната жалба се констатира следното: С нотариален акт № от 01.08.2016 г., том, нотариално дело № г. по регистъра на нотариус А. И., рег. № "Румимилк-2008" ЕООД е учредило в полза на "Несто 2000" ЕООД ипотека върху нива с площ 38, 683 дка, съставляваща имот № 04/2046 по плана за земеразделяне на [населено място], област Пазарджик, местност "Дживизлика". Дружеството-учредител на ипотеката е правоприемник на И. и В. Л., които на свой ред са закупили имота от К. В. Ш.. От влезлите в сила части на въззивното решение се установява, че ищците А. С. Г. и П. Л. Б. притежават 5/6 идеални части от имота, върху който е учредена ипотеката, а К. В. Ш. е притежавал 1/27 идеална част, която е собственост на "Несто 2000" ЕООД към момента на учредяване на ипотеката. Въпреки че дружеството-учредител на ипотеката е било собственик на 1/27 идеални части от имота, Пазарджишкият районен съд е обявил за нищожна на основание чл. 167, ал. 3 от ЗЗД цялата ипотека, а Пазарджишкият окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение в тази част. Въз основа на изложените в отговора на въпроса съображения настоящата инстанция приема, че така постановеното въззивно решение в частта, с която е потвърдена нищожността на ипотеката за 1/27 идеална част противоречи на материалния закон- чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. Ето защо в тази част решението на Пазарджишкия окръжен съд и потвърденото с него решение на Пазарджишкия районен съд трябва да бъдат отменени. Вместо тези решения следва да бъде постановено друго, с което искът за прогласяване нищожността на ипотеката за 1/27 идеална част трябва да бъде отхвърлен. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 188 от 11.05.2018 г., постановено по гр. д. № 152 по описа за 2018 г. на Пазарджишкия окръжен съд, Гражданска колегия и потвърденото с него решение № 636 от 04.08.2017 г. по гр. д. № 2805 по описа за 2016 г. на Пазарджишкия районен съд в частта за обявяване нищожността за една двадесет и седма идеална част на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във връзка с чл. 167, ал. 3 от ЗЗД на договорна ипотека, учредена от "Румимилк-2008" ЕООД в полза на "Несто 2000" ЕООД върху нива с площ 38, 683 дка, съставляваща имот № 04/2046 по плана за земеразделяне на [населено място], област Пазарджик, местност "Дживизлика", при граници и съседи: полски път с кадастрален № 04/2047, имот № 04/2042 и имот № 04/2045, обективирана в нотариален акт № от 01.08.2016 г., том, нотариално дело № г. по регистъра на нотариус А. И., рег. №, вписана в Служба по вписванията при РС – Пазарджик под №, том, н. д. № 3590/2016 г. по иска, предявен от А. С. Г. и П. Л. Б. против "Румимилк-2008" ЕООД и "Несто-2000" ЕООД, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от А. С. Г. и П. Л. Б. против "Румимилк-2008" ЕООД и "Несто-2000" ЕООД иск за прогласяване на основание чл. 167, ал. 3 от ЗЗД нищожността на договорна ипотека, учредена от "Румимилк-2008" ЕООД в полза на "Несто 2000" ЕООД върху нива с площ 38, 683 дка, съставляваща имот № 04/2046 по плана за земеразделяне на [населено място], област Пазарджик, местност "Дживизлика", при граници и съседи: полски път с кадастрален № 04/2047, имот № 04/2042 и имот № 04/2045, обективирана в нотариален акт № от 01.08.2016 г., том, нотариално дело № 1199/2016 г. по регистъра на нотариус А. И., рег. №, вписана в Служба по вписванията при РС – Пазарджик под №, том, н. д. № г. за една двадесет и седма идеална част. Решението не подлежи на обжалване.