Решение № 782 от 19.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11110/2017 г.

Решение № 782 от 19.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11110/2017 г., VI о., докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 43, ал. 4 от ПДОРЦФЛД. Образувано е по касационна жалба на Директора на Център "Фонд за лечение на деца", подадена чрез процесуалният представител - адв. Занев от САК, срещу решение № 4820 от 17.07.2017 г., постановено по административно дело № 2422/2017 г. на Административен съд С.-град с което съдът е отменил Заповед № 100/25.01.2017 г., на директора на Център "Фонд за лечение на деца" с която се отказва организационно и финансово подпомагане за лечение в чужбина на непълнолетния Д. А. Д. на заболяването му с диагноза "увеит" в Институт по имунология и клетъчна биология-д-р "Клер" - Мюнхен, Германия, поради експерименталния характер на провежданото лечение и несъответствие със законодателството на държавата по местолечението. Осъдил е центъра да заплати на Д. Д. и направените разноски по делото в размер на 1260 лева. Касаторът твърди, че са налице касационни основания за отмяна на атакуваното съдебно решение по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че изцяло незаконосъобразни, неоснователни и необосновани са съдържащите се в първоинстанционното решение мотиви за отмяна на Заповед № 100 от 25.01.2017 г., на директора на ЦФЛД. Касаторът твърди, че съдебното решение на първоинстанционният съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Нарушението на съдопроизводствените правила се изразява в нарушение на правилата относно разпределение на доказателствената тежест и на доказателствената сила на документите. Счита, първоинстанционното решение за необосновано. Изводите на първоинстанционният съд са противоречиви. В мотивите на съда се приема, че отказът - заповедта на директора на ЦФЛД е мотивирана с приложената към него и изготвена преди издаването му административна преписка (с изброените и приложени към заповедта писмени доказателства и становища на външни експерти), но въпреки това постановява отмяна на заповедта като незаконосъобразна. От една страна съдът приема, че "оспорваният административен акт е издаден от компетентен за това орган, в пределите на неговата компетентност, и в съответната форма и в съответствие с административнопроизводствените правила", но въпреки тази своя преценка, съдът е приел, че жалбата е основателна и заповедта следва да бъде отменена". Счита, че допуснатите от съда грешки при установяване на релевантните за спора факти са довели до неправилно приложение на материалния закон и поради това решението е необосновано. Твърди, че изводите на първоинстанционният съд не намират подкрепа и в заключенията на вещите лица. Извода, че "не се установява по категоричен начин нито експерименталността на приложения спрямо жалбоподателя метод на лечение в Института на д-р Клер, нито утвърдеността на метода на лечение на деца с имуносупресори в световната практика, тъй като, видно от заключението на вещото лице офталмолог и от интердисциплинарните насоки за лечение на увеит, същите са относими към увеит, свързан с ювенилен идиопатичен артрит, от какъвто жалбоподателя не се установява да страда". Твърди, че в заключението на вещото лице недвусмислено е посочено, че пациентът "страда от увеит на двете очи, което е автоимунно заболяване и може да е свързано с вирусно, бактериално, гъбично или паразитно заболяване; може да е част от системно заболяване, свързано със засягане на други органи. При жалбоподателя такава връзка не се е потвърдила до момента. Твърди, че в атакуваната Заповед № 100/25.01.2017 г., административният орган е посочил отправните начала, според които се определя понятието "експериментален метод на лечение" в смисъл на липсата на "признати от световната медицинска наука и практика данни и доказателства за ефикасността и безопасността на лечебните методи, за които се твърди, че биват прилагани в Института по имунология и клетъчна биология в гр. М., Германия". Счита, че в решението на АССГ не съдържа преценка на доказателствата и правни изводи по спора за съществуването на посоченото в Заповед № 100 от 25.01.2017 г. на директора на ЦФЛД правно основание на чл. 4, хипотеза втора от ПДОРЦФЛД, съгласно която "ЦФЛД" не финансира методи, които са експериментални... и "които не са в съответствие със законодателството на държавата по местолечението или с въведените от нея стандарти или насоки относно качеството и безопасността на лечението". В тази връзка не е обсъдил становище на Германско дружество по имунология от 20.03.2014 г., в което се подчертава, че методите на лечение на института на д-р Клер не се основават на постиженията на научната имунология, нито че покриват стандартите на клиничната традиционна медицина. Изрично се посочва следното: "Коктейлите от цитокини", продавани от д-р Клер след приготвяне по "индивидуална рецептура", както и становището и медицинските препоръки на Германското офталмологично дружество относно лечението на "увеит", също от 20.03.2014 г. Касаторът твърди, че обжалваната заповед е законосъобразна и съобразена с правилата на Правилника за дейността и организацията на работа на Център "Фонд за лечение на деца"/ПДОЦФЛД/. Издадена е от компетентен орган, при спазване на всички основания за законосъобразност, и при наличие на конкретно посочени юридически факти и при конкретно посочени правни основания. Издадена е в изискуемата писмена форма и отговаря на изискванията по чл. 59, ал. 2 от АПК. Заповедта е мотивирана и законосъобразна с посочените фактически и правни основания. Твърди, че Заповед № 100 от 25.01.2017 г. на директора на ЦФЛД е издадена на основание чл. 3, ал. 1, буква "а" от ПДОРЦФЛД, съгласно която ЦФЛД подпомага организационно и финансово български граждани на възраст до 18 години, нуждаещи се от диагностични и лечебни процедури, които не могат да бъдат извършени своевременно или за които няма условия за извършването им в Р. Б. и във вр. с чл. 4, хипотези първа и втора от ПДОРЦФЛД, съгласно която "ЦФЛД" не финансира експериментални методи на лечение, методи, които не са в съответствие със законодателството на държавата по местолечението или с въведените от нея стандарти или насоки относно качеството и безопасността на лечението". Твърди, че извода в оспорената заповед по б. "Б" е мотивирана от представените становища от доклад от д-р С. С., ДМ, Клиника по ревматология, кардиология и хематология при СБАЛДБ "С." ЕАД; от доклада на проф. д-р Е. Н., ДМН, Национален консултант по клинична имунология; от доклад от д-р Т. М., ДМ, Очна клиника "Св. Петка", гр. В.; от доклад от проф. д-р Н. С., ДМН, началник клиника по Очни болести при УМБАЛ "Св, Георги" ЕАД, От доклад от д-р И. П., Национален консултант по Очни болести, която не изразява становище. Изводите на оспорената заповед по б. "В" се основават на известни данни и доказателства за ефективността и безопасността на лечението в клиниката на д-р Клер от становища на Германско дружество по имунология от 20.03.2014 г., и на Германското офталмологично дружество относно лечението на заболяването "увеит". Твърди, че е налице и отрицателната предпоставка на чл. 3, ал. 2, т. 1 и ал. 1, т. 1, б. "а" от ПДОРЦФЛД. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява че, диагностичните и лечебни процедури могат да бъдат извършени своевременно и за тях има условия за извършването им в Р. Б., като за пациента са приложими финансовите механизми за заплащане на съответните здравни дейности, услуги и стоки, осигурени чрез обхвата на задължителното здравно осигуряване. Лечението е залегнало в точно определени Клинични пътеки на НЗОК (за лечение на противовъзпалителни заболявания - Клинична пътека № 134). Вещото лице е категорично - утвърдените стандарти за лечение на увеит са еднакви в американската и европейската научно-медицинска литература. В България се използват същите насоки и същите медикаменти. Счита, че изводите на експертизите приета от първоинстанционният съд и най вече извода на експертизата на вещото лице офталмолог е категоричен, че утвърдените стандарти за лечение на "увеит" са еднакви в американската и европейската научно-медицинска литература. В България се използват същите методи и същите медикаменти. Публикации за ефективност и безопасност на лечение на увеит, което се твърди да се прилага в Института по имунология и клетъчна биология на д-р Клер, обаче, няма. Осъществяваната имунотерапия в Института по клетъчна биология и имунология "Д-р Клер" в гр. М. не е включена в Общите насоки, приети от Европейските дружества по офталмология, и не представлява очен метод на лечение. Макар вещото лице като офталмолог да не може да отговори дали лечението на д-р Клер е експериментално. Твърди, че целта на финансирането е да се предостави лечение чрез необходим за конкретния пациент метод, който не е приложим в Р. Б., но същият метод е утвърден и се прилага в чужбина. Ответникът по касация - Д. А. Д., чрез В. А. Д., майка и законна представителка, представлявана от адв. П. Т. от САК, оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище за обоснованост и законосъобразност на атакуваното с нея решение, поради което моли последното да бъде оставено в сила. Счита, че със своите решения Върховният административен съд, досега е утвърдил практиката, относно това, че прилагания метод в клиниката в Германия на "Института по имунология на д-р Клер" няма експериментален характер. В самия Правилник на фонда няма законово определение на понятието "експериментален метод". Позовава се на решения на ВАС: решение № 3962/4.06.2016 г. по адм. дело № 12333/2015, т., решение № 14342/28.12.2016 г. по адм. дело № 1962/2016 г., поради което изложените мотиви, които не считам че, са касационни са несъстоятелни. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд С.-град е отменена Заповед № 100/25.01.2017 г., на директора на Център "Фонд за лечение на деца" с което е отказано организационно и финансово подпомагане за извършване на лечение /за продължаване на лечението/ на детето Д. А. Д. в клиниката на "Института по имунология и клетъчна биология-д-р Клер", гр. М., Германия, издадена на основание чл. 3, ал. 1, буква "а" от ПДОРЦФЛД, вр. с чл. 4, хипотези първа и втора от ПДОРЦФЛД. За да постанови това решение, съдът е приел, че при постановяване на административния акт е допуснато нарушение, на материалния закон, а в хода на съдебния процес от събраните доказателства не се установява че са налице предпоставките на основание на които с оспорения акт е отказано подпомагане, т.е. не са налице предпоставките на чл. З, ал. 1, т. 1, буква "а" от Правилника на ЦФЛД и на чл. 4, хипотези първа и втора от ПДОРЦФЛД. Безспорно установено е от първоинстанционният съд, че жалбоподателят страда от "увеит" на двете очи, видно от амбулаторен лист за извършен прегледи на 13.09.2016 г., като е препоръчана специфична имунотерапия. Заболяването е установено от специалисти - офталмолози /л. 21 и 22 от първоинстанционното дело/. Безспорно установено е, че на детето Д. А. Д. четирикратно са отпускани суми за лечение на заболяването с решения № 185 от 18.05.2011 г., решение № 298 от 30.05.2012 г., решение № 459 от 15.05.2013 г. и решение № 1069 от 16.09.2015 г. на директора на ЦФЛД. Лечението на заболяването е провеждано в клиниката на "Институт по имунология и клетъчна биология д-р Клер", гр. М., Германия. Четири последователни години детето е лекуван в "Института по имунология и клетъчна биология - д-р Клер" гр. М., Германия и едва сега с атакуваната заповед е прекратено финансовото подпомагане на лечението на заболяването му (увеит на двете очи), като е преценено, че провежданото лечение има експериментален характер. По повод на поредно подадено Заявление № 3-7367 от 31.10.2016 г., за продължаване на лечението, директорът на ЦФЛД е отказал организационно и финансово подпомагане със Заповед № 100 от 25.01.2017 г., издадена на основание чл. 3, ал. 1, т. 1, буква "а" от ПДОРЦФЛД, вр. с чл. 4, хипотези първа и втора от ПДОРЦФЛД. Център "Фонд за лечение на деца" е създаден с ПМС № 280 от 18.10.2004 г. (ДВ, бр. 96 от 29.10.2004 г., посл. изм. - бр. 84 от 10.10.2014 г.). Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1, б. "а" и "б" от постановлението фондът организационно и финансово подпомага български граждани на възраст до 18 години, които се нуждаят от: диагностични и лечебни процедури, които не могат да бъдат извършени своевременно или за които няма условия за извършването им в Р. Б.; лечение на редки заболявания, което не се заплаща от републиканския бюджет и е извън обхвата на задължителното здравно осигуряване..... и пр. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1, б. "а" и б" от Правилника за дейността и организацията на работа на Център "Фонд за лечение на деца" /ПДОРЦФЛД/. Освен това в разпоредбата на чл. 4 от същия правилник изрично са посочени и основанията за отказ от финансиране, а именно при експериментални методи на лечение, методи, които не са в съответствие със законодателството на държавата по местолечението или с въведените от нея стандарти или насоки относно качеството и безопасността на лечението". Правният спор пред първоинстанционният съд и пред настоящата инстанция е свързан с приложението на материалния закон и по точно-налице ли е предпоставката на чл. 4, ал. 1, предл. първо от ПДОРЦФЛД и дали методът на лечение, прилаган в института на д-р Клер, е експериментален и дали е в съответствие със законодателството на държавата по местолечението или с въведените от нея стандарти или насоки относно качеството и безопасността на лечението. Безспорно установено е от първоинстанционният съд, че атакувания административен акт е издаден на основание чл. 43, ал. 1 във вр. с чл. З, ал. 1, т. 1, б. "а" вр. с чл. 4, хипотези първа и втора от ПДОРЦФЛД, с който акт е отказано организационно и финансово подпомагане на лечение на детето Д. А. Д. в клиниката на "Института по имунология и клетъчна биология-д-р Клер" Мюнхен, Германия., по повод на подадено заявление вх. № 7367 от 31.10.2016 г., от жалбоподателят Д. А. Д., роден през 2000 г., с диагноза "интермедиерен увеит" - автоимунно заболяване. А. З. № 100 от 25.01.2017 г. на директора на ЦФЛД е издадена на основание чл. 3, ал. 1, буква "а" от ПДОРЦФЛД, съгласно която ЦФЛД подпомага организационно и финансово български граждани на възраст до 18 години, нуждаещи се от диагностични и лечебни процедури, които не могат да бъдат извършени своевременно или за които няма условия за извършването им в Р. Б. и във вр. с чл. 4, хипотези първа и втора от ПДОРЦФЛД, съгласно които ЦФЛД не финансира експериментални методи на лечение, методи, които не са в съответствие със законодателството на държавата по местолечението или с въведените от нея стандарти или насоки относно качеството и безопасността на лечението. От приетата по делото съдебно-медицинска офталмологична и ендокринологична експертиза, след като вещите лица подробно са обсъдила и съобразила цялата налична медицинска документация и след преглед на детето се установява, че след лечението в клиниката на д-р Клер детето има подобрение, като изрично е посочено, че все още причината за увеит при децата остава неизяснена. Патогенезата се определя като автоимунна. Заболяването в случая е придобило хронична форма. Приетите по делото заключения на вещите лица от първоинстанционният съд се характеризират с изчерпателност и обоснованост. Анализирани са етапите на заболяването, резултатите от проведеното лечение. Изводите са дадени с грижа за подобряване здравето на пациента и следва да бъдат кредитирани с доверие. Тези изводи се подкрепят и от представеното по делото Медицинско свидетелство от клиниката към "Института по имунология и клетъчна биология-Д-р Клер", Мюнхен, Германия /л. 26,65 от първоинстанционното дело/ от което е видно, че по отношение на детето Д. Д. лечението в клиниката на д-р Клер е ефикасно и като резултат най-безвредно, от гледна точка на усложнения. Постигнато е стабилизиране на очното състояние и зрителната острота на очите към дата 6.06.2016 г. -"зрението на лявото око се е подобрило от 15 % на 40 %, а на дясното око се е увеличило от 80 % на 100 %. В подкрепа на постигнато стабилизиране на очното състояние на детето е и експертното становище дадено от вещото лице - имунолог, проф. д- р М. С., която изрично посочва положителните предпоставки на лечението на детето в клиниката на института на д-р Клер, в смисъл, че подпомагат "лечебни и диагностични процедури, които не могат да бъдат извършени своевременно в Р. България, по смисъла на чл. З, ал. 1 "а" от Правилника на "ЦФЛД", както и че "на този етап в РБългария за лечение на хроничен рецидивиращ увеит.... се предлагат локални и системни кортикостероиди и цитостатици, които при пациента не са имали желания резултат". Твърди, че не и е известно дали регистрираните у нас биологични средства (антицитокинови моноклонални антитела) са прилагани в аналогични случаи, но такова лечение не е предлагано на пациента". Вещото лице описва лечението в "Института по имунология и клетъчна биология - д-р Клер", гр. М. като специфична имунна терапия, която е вид биологична терапия с използване на собствени компоненти на организма: имунни клетки или техни продукти /цитокини/, след модифицирането им извън организма, така, че функцията им да се промени в благоприятна посока. Предимството на този метод е, че се отстранява страничния ефект от въвеждането на материал от чужд произход в организма. Методът е с добро терапевтично действие и без странични ефекти в комбинация с вирусостатично лечение и Isoprinosin. В това лечение "Института по имунология и клетъчна биология - д-р Клер" гр. М. има 35 годишен опит. Вещото лице офталмолог, сочи, че не е запознато с опита и клиничните резултати на лечението в института на д-р Клер. Известно му е, че специфичната имунотерапия е прилагана с добри терапевтични резултати и без странични ефекти за туморни заболявания. Такъв тип лечение до този момент не е провеждан в България. Методът е имунологичен и вещото лице не може да каже дали е експериментален. Д. Д. А. Димов е преминал през всички етапи на конвенционалното лечение в България без резултат. Прилаганото лечение в "Института по имунология и клетъчна биология - д-р Клер" гр. М. е строго индивидуално и е насочено към преодоляване на имунния дисбаланс и вторичен имунен дефицит, настъпил в хода на лечението с кортикостероиди и свързаните с него усложнения. Това е метод на автоложна имунотерапия и имуномодулация с изопринозин. Отчитайки, че процесният метод на лечение в "Института по имунология и клетъчна биология - д-р Клер", гр. М. се прилага от 35 години, обосновано и законосъобразно административният съд е приел, че не е експериментален. Този извод намира подкрепа и в становищата, на които се позовава и административният орган, изпратени от германските дружества по офталмология и имунология. Обосновано първоинстанционният съд, кредитирайки изводите по приетите експертизи, приема, че в случая не са налице основания да се приеме, че провежданото лечение има експериментален характер. Правилно и обосновано, след изслушване и на медицинските експертизи-офталмологична и имунологична, които са приети от съда и не са оспорени от страните, съдът е приел, че по отношение на метода на лечение на д-р Клер се установява, че се прилага в продължителен период от време, което не дава основание да бъде определен като експериментален или най-малкото не може да се направи еднозначен извод, че методът на лечение е експериментален. В този смисъл е и заключението на вещото лице имунолог. В такъв случай, при спор относно метода на лечение административният орган е следвало да изведе и посочи отправните начала според които ще определя понятието "експериментален метод на лечение'' и неекспериментален такъв. При липсата на определение в законовата уредба на понятието "експериментален метод на лечение", то следва да е безспорно в съдържанието си поне от медицинска гледна точка, или да е определяемо еднозначно от научна гледна точка въз основа на факти и доказателства за тях, като експертизата да може да се произнесе съществуват ли такива факти и да направи заключение дали метода е експериментален. В случая нито от становищата на външните експертите по преписката, нито от заключението на вещите лица по делото - офталмолог и имунолог може да се направи извод за експерименталният характер на лечението. В този смисъл е посочена и съдебна практика/Решение № 3962/6.04.2016 г., по адм. д. № 12333/2015 г., VI отд. ВАС; решение № 14342/28.12.2016 г. по адм. д. № 1962/2016 г. на VI отд. ВАС; решение № 1966/16.02.2017 г., по адм. д. № 11267/2016 г., VI отд. ВАС/. Безспорно установено е, че в конкретния случай при детето Д. Д. са налице сигурни данни за ефективността на лечението, потвърдени и от офталмолога - д-р О. М.- положителни лечебни резултати, отчетливо видими при проследяване състоянието на детето. Проведени са, няколко курса "имунотерапия" в клиниката на д-р Клер. Ефектът от проведеното лечение се отчита като подобряване на зрителната острота на на лявото око от 15 % на 40 % и на дясното око от 80 на 100 %, както и субективно подобрение. Не са констатирани отоци на макулата с оптична кохерентна томография, катарактата персистира". Правилно и обосновано, подкрепено от некатегоричните изводи и на вещите лица, първоинстанционният съд приема, че не е налице предпоставката на чл. 4, предл. 1 от Правилника за дейността и организацията на работа на Център "Фонд за лечение на деца", т.е. че не се касае за експериментален метод. Касае се за продължаване на започнато успешно лечение в клиника на "Института по имунология и клетъчна биология "д-р Клер" в Мюнхен. Методът използван в този институт е с доказана ефективност на лечението на автоимунни заболявания, поради което не следва да се приеме, че същият е "експериментален". Правилно и обосновано първоинстанционният съде е приел, че за "експериментален метод" следва да се счита този, който в момента се проучва, разработва и се изпитва ефективността му. Според вещото лице проф. д-р М. С. гореописаното лечение не може да се дефинира и определи като "експериментално лечение". В експертното и становище се посочва, че не познава легално определение на понятието "експериментално лечение", публикувано в български нормативен акт, нито в правото на Европейския съюз. В Правилника на ЦФЛД също не се намира такова определение. В представените по делото документи от немските дружества по офталмология и имунология, също не е употребен такъв израз по отношение на терапевтичните методи на д-р Клер. Тълкувани систематично цитираните в оспорваната заповед разпоредби и имайки предвид конкретната нужда от финансово подпомагане за извършване на лечение на детето Д. Д. /за продължаване на започнатото му лечение/, се налага извода за необходимост от своевременно извършване на започнатите при д-р Клер процедури. В този смисъл е извода на вещото лице-ендокринолог, проф. д-р М. С. /л. 328/. От това следва, че изводите, направени в оспореното първоинстанционно съдебно решение, относно исканото финансово подпомагане за продължаване на започнато успешно лечение в клиника на "Института по имунология и клетъчна биология д-р Клер" в Мюнхен, са правилни и обосновани. С оглед защитения от закона интерес на децата следва да се направи извод, че след като четирикратно е била отпускана финансова помощ на детето Д. Д. и след като всички етапи на конвенционално лечение в България са изминати без резултат и с доказани усложнения, след като лечението на д-р Клер не е отречено и не възприето като "експериментално", започнатите при д-р Клер процедури своевременно следва да бъдат извършени /продължени/, с организационно и финансово подпомагане на ЦФЛД. В този смисъл е извода на вещото лице-експерт, проф. д-р М. С., ендокринолог. В този смисъл е и съдържанието на разпоредбите на чл. З, ал. 1, т. 1, букви "а" от Правилника, цитирани в процесното решение, а именно, че се подпомагат както лечебни, така и диагностични процедури, които не могат да бъдат извършени своевременно или за които няма условия за извършване в България. Съгласно § 1 от ДР към ПДОРЦФЛД, за "своевременно" се приема обичайно необходимото време за получаване на съответно необходимо лечение в страната, като се има предвид текущото здравословно състояние на пациента и вероятното развитие на заболяването". Д. Д. Д. е преминал всички етапи на конвенционалното лечение в България, без резултат. Настоящият тричленен състав на Върховният административен съд приема, че административният орган неправилно е приложена разпоредбата на чл. 4, ал. 1, предл. Първо от Правилника за дейността и организацията на работа на Център "Фонд за лечение на деца" (ДВ, бр. 53 от 2011 г.) в която е предвидено, че фондът не финансира: експериментални методи на лечение, методи на лечение, които не са в съответствие със законодателството на държавата по местолечението или със въведените от нея стандарти и насоки, относно качеството и безопасността на лечението.... В атакуваната заповед не е посочено, защо се приема че са налице предпоставките по чл. 4, ал. 1 предл. второ от ПДОРЦФЛД и точно коя от предпоставките на чл. 4, ал. 1 предл. второ е налице- експерименталност на метода или предлагания методи на лечение, не са в съответствие със законодателството на държавата по местолечението или със въведените от нея стандарти и насоки, относно качеството и безопасността на лечението. В конкретния случай се иска продължаване на започнато успешно лечение на детето Д. Д. в клиниката на "Институт по имунология и клетъчна биология д-р Клер" - Мюнхен, Германия, при което методът на лечение на автоимунни заболявания е с доказана ефективност. В тази клиника години наред са лекувани над 14 броя български деца страдащи от заболяването "увеит". Поради липсата на еднозначен отговор за лечението на детето и поради необоснованост на извода за експерименталност на лечението, както и на извода, че метода на лечение в клиниката на д-Клер е в несъответствие със законодателството на държавата по местолечението или със въведените от нея стандарти и насоки, относно качеството и безопасността на лечението", настоящият съдебен състав приема, че с направения отказ за организационно и финансово подпомагане на лечението на непълнолетното дете Д. Д. е нарушено законното право на детето да получи най-високо достижим стандарт за лечение и за здравни услуги, съгласно Конвенцията за правата на детето. В България детето е преминало всички етапи на конвенционалното лечение без резултат и с усложнения и възпаления и на двете очи от методите на лечение прилагани в България. Изчерпани са всички други терапевтични методи в България, трябва да се даде последен шанс на детето с прилаганите авангардни методи за имунотерапия. Безспорно установено е, че лечението в института на д-р Клер не е експериментално, защото същото лечение е одобрявано от Фонда вече четири пъти по отношение на детето Д. Д.. Освен това по отношение на метода на лечение, на д- Клер са налице предпоставките на чл. 34, ал. 2, т. 7, "в" от ПДОРЦФЛД - конкретния метод на лечение не се прилага в България. Прилага се в чужбина и е с доказана ефективност на лечението в световната медицинска практика. За този метод на лечение д-р Клер, и вещото лица имунолог- проф. д-р Стоименова потвърждават, че има издадени 5 патента. Приложено по делото е и становището на проф. И. П. - национален консултант по офталмология, във връзка с лечението на заболяването "Увеит" в България. В него е изложено, че "за България това заболяване се среща изключително рядко, като "интермедиерният увеит" (с каквато диагноза е жалбоподателя) е от 3 до 17 % от случаите в страната, ... "няма глобални гайдлайни или препоръки за лечение на увеити"..., както и че "терапевтичното поведение... е продължителен процес...". Безспорно установено е, че в България липсват медицински стандарт, препоръки и нормативно приет документ относно лечението на увеит. Това се потвърждава и от националния консултант проф. И. П. - офталмолог, както и от вещо лице по проф. М. С.-имунолог. Единствено регламентиращ документ е Клинична пътека 134, която обаче не е специално предназначена за лечение на увеит, а за всякакви възпаления. Пълното наименование на КП 134 е "Консервативно лечение при инфекции и възпалителни заболявания на окото и придатъците му". Тук не откриваме "увеит" като част от посочената КП. В заключителната част на КП 134, или по-точно в Документ № 4, наименувана Информация за пациента е написано: "Някои тежки форми на увеити въпреки адекватното лечение могат да доведат до слепота. В много редки случаи на тежки очни възпаления, довели до слепота или състояния, застрашаващи здравото око /симпатична офталмия/, се налага оперативно отстраняване на болното око или неговото съдържимо /енуклеация/евисцерация/. Именно тук отново се потвърждава липсата на медицинския стандарт и липсата на адекватно лечение в България, независимо от тежестта на заболяването." Не следва да се приеме твърдението на касатора, че лечението при д-р Клер, "коктейлът от цитокини, който се извлича в института на д-р Клер от автоложни кръвни клетки на пациента, не е одобрен като лекарство в Германия". Според д-р Клер "при отделните пациенти се прилагат индивидуално съобразени терапевтични мерки.". Това не е лекарствен продукт за широко приложение, а специфична имунотерапия, която се изготвя за всеки индивидуален случай. В подкрепа на горното е и становището от експерта проф. д-р М. С. - "Адаптивната имунотерапия е отдавна известен и утвърден от медицинската наука подход. Ефективността на автоложната терапия е доказана при редица злокачествени заболявания". Заболяването, от което страда Д. Д. е автоимунно, хронично с рецидиви, което налага по-продължителен период от единствената терапия, от която се е повлиял - специфичната имунотерапия в Института по имунология и клетъчна биология - Мюнхен. Правилно и обосновано с подсилваща аргументация от разпоредбите на чл. 3, т. З и 9 от Закона за закрила на детето, първоинстанционният съд приема, че в конкретния случай по делото са противопоставени два метода на лечение: единият - описан в заключението на вещото лице - офталмолог, и другият - с описанието в писмата на д-р Клер и експертизата на вещото лице - имунолог. От представените доказателства по делото и от направените твърдения от страна на касатора не се установява, по категоричен начин нито експерименталността на приложения спрямо жалбоподателя метод на лечение в Института на д-р Клер, известен в световната практика от 80-те години на 20-ти век, нито утвърдеността на метода на лечение на деца с имуносупресори в световната практика. Видно от заключението на вещото лице офталмолог и от интердисциплинарните насоки за лечение на увеит, че същите са относими към увеит, свързан с ювенилен идиопатичен артрит, от какъвто жалбоподателя не се установява да страда. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, приема, че с процесната заповед са нарушени разпоредбите на чл. 3, ал. 1, т. 1 "а" и чл. 4, ал. 1 предл. първо и второ от ПДОРЦФЛД, както и основните принципи и начала на Конвенция за правата на детето и по-конкретно на чл. 24 от Конвенция за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. и ратифицирана с решение на В. Н. събрание на Р. Б. от 11.04.1991 г. (ДВ бр. 32 от 23.04.1991 г. Об. ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г.), където се признава правото на детето да се ползва от най-високия достижим стандарт на здравословно състояние и от здравни услуги за лечение на заболяванията и за възстановяване на неговото здраве, като се стреми да осигури никое дете да не бъде лишено от правото си на достъп на такива здравни услуги. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че атакувания административен акт - заповед на директора на ЦФЛД е постановено от компетентен орган и в установената форма, без допуснати при издаването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е издадена в несъответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Ето защо, като е отменил оспорвания административния акт, първоинстанционният съдът е постановил обосновано и законосъобразно решение, за което отсъстват отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, основателна се явява претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски. При този изход на спора пред настоящата инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба деловодни разноски за производството по адм. дело № 11110/2017 г. по описа на Върховния административен съд. След преценка на доказателствата в тази насока - договор за правна защита и съдействие № 571382/5.09.2017 г. същите възлизат на сумата от 1000 лева платени по банков път. На адв. П. Т. от САК, следва да се присъди адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответника по касацията Д. А. Д., чрез майката и законна представителка В. А. Д. в размер на 1000 лева. Заявените разноски за други инстанции от съдебното производство е следвало да бъдат претендирани пред първоинстанционния съд и не се присъждат от настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,