Решение № 7528 от 1.8.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на вътрешните работи чрез процесуален представител - гл. юрисконсулт Бучкова, срещу решение 2227 от 19.11.2021 г., по адм. д. 1784/2021 г. на Административен съд Пловдив (АС-Пловдив), с което е отменена негова заповед 8121К-6956/04.06.2021 г. Иска се отмяна на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт. Не се иска присъждане на разноски. Ответникът - Н. Кирков в писмен отговор, чрез процесуален представител - адв. Богданов, оспорва касационната жалба с доводи за неоснователност и заявява искане за потвърждаване на оспореното съдебно решение. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на проверка за законосъобразност пред АС - Пловдив е била заповед 8121К-6956/04.06.2021 г., с която на основание чл. 165, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), във вр. чл. 12, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредба 8121з-310/17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерство на вътрешните работи (МВР) и докладна записка 317р-7220/31.05.2021 г. министърът на вътрешните работи временно е преназначил главен инспектор Н. Кирков от длъжност началник I степен на Шесто Районно управление Пловдив при Областна дирекция на МВР Пловдив на ръководна длъжност началник II степен на Районно управление Труд при Областна дирекция на МВР - Пловдив за срок от една година, считано от следващата дата от деня на запознаването му със заповедта. За мотиви са сочени множество тежки пътно-транспортни произшествия, неутрализирани през последните години няколко големи обекта, занимаващи се с производство и съхранение на акцизни стоки, както и фактът, че в Районно управление Труд при Областна дирекция на МВР Пловдив е вакантна и длъжността началник на група Охранителна полиция, което допълнително затруднява организацията на работа на служителите и взаимодействието помежду им, както и взаимодействието им с други структурни звена на дирекцията. С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършена проверка за законосъобразност, приема, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но в нарушение на предвидените в закона административнопроизводствени правила, материалния закон и неговата цел. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. На първо място, видно от Заповед 8121к-6672/27.05.2021 г. министърът на вътрешните работи е прекратил временното преназначаване на инспектор К. Кючуков на длъжност началник II степен на Районно управление Труд при Областна дирекция на МВР - Пловдив, която последният е овакантил, считано от 31.05.2021 г. Предвид факта че Кирков е преназначен на посочената в предходното изречение длъжност на 04.06.2021 г., не може да се сподели изводът на АС-Пловдив за липса на доказана вакантна длъжност, която Кирков да заеме. Процесният акт е издаден при условията на мотивирана служебна необходимост по чл. 165, ал. 2 от ЗМВР без съгласие от служителя за преназначаването му. Съдът, като е анализирал приложимата разпоредба на чл. 165, ал. 2 от ЗМВР за временно преназначаване на служител, в хипотезата на мотивирана служебна необходимост по смисъла на легалното определение, дадено в § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР, е достигнал до правилния извод, че визираните предпоставки не са налице. Настоящият касационен състав намира, че от мотивите на заповед 8121К-6956/04.06.2021 г. не може да се направи констатация за настъпили извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите към момента на издаване на оспорената заповед или непосредствено преди нея. Целта на нормата на чл. 165, ал. 2 от ЗМВР е да се осигури кадрова обезпеченост на съответната държавна администрация в случаите на настъпване на стоящи извън волята на органа по назначаване непредвидими и непредотвратими събития, изчерпателно посочени в разпоредбата на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. Изложените в акта обстоятелства не са новонастъпили или непредвидими, а са част от цялостната дейност в Районното управление през последните години. Допълнителни съмнения относно липсата на мотивирана служебна необходимост в случая внася и хронологията на назначенията на длъжността началник II степен на Районно управление Труд при Областна дирекция на МВР - Пловдив. Длъжността е овакантена в следствие на издадена заповед от административния орган за прекратяване на временното преназначаване на инспектор Кючуков и възстановяването му на предходна длъжност, т. е. с действията си органът сам е създал необходимост от ново назначаване/преназначаване на служител. Посочените в заповедта множество пътно-транспортни произшествия, незаконно производство на акцизни стоки и вакантност на длъжността началник на група Охранителна полиция остават декларативно изложени и недоказани и не обосновават мотивирана служебна необходимост. Обоснован и съответен на доказателствата е изводът на първоинстанционния съд за неизпълнение от страна на административния орган на задълженията му по чл. 35 от АПК, задължаващо го да издаде индивидуалния административен акт след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Първоинстанционният съд е извършил дължимата проверка за законосъобразност на акта на всички основания по чл. 146 АПК, а изводът му, че в случая не са налице фактическите и правни основания за издаване на акта е правилен и обоснован, като базиран изцяло на събраните в хода на производството доказателства. С оглед на изложените мотиви, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно. Същото не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Разноски по делото не са претендирани от ответната страна и не се дължат. Воден от горното, ВАС, състав на пето отделение