Решение № 7462 от 3.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10121/2012 г.

Решение № 7462 от 3.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10121/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 3132 от 11.06.2012 г. по адм. дело № 1337/2012 г. на Административния съд София-град. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа доводи и за недопустимост на решението с искане за обезсилване. Твърди се че оспорения индивидуален административен акт е издаден от зам. изпълнителния директор на ДФЗ, а в производството е конституиран и е участвал изпълнителния директор, а решението е постановено по отношение на зам. изпълнителния директор. В случая в нарушение на чл. 153 от АПК не е призован и не е участвал по делото издателя на акта. Ответната страна - "ЕКОТТЕРА" ЕООД, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна., в писмено становище пледира за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на решението си съдът неправилно е тълкувал цитираното ТР № 4/22.04.2004 г. по т. д. № 4/2002 г. на ОС на ВАС. Върховният административен съд, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна при следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът, по жалба на "ЕКОТЕРРА" ЕООД, е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 1-2600/136 от 9.01.2012 г., издаден от Зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо получена от жалбоподателя по подадено от него заявление за единно подпомагане за площ за 2009 г. сума в размер на 21466.08 лв. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че административният орган се е произнесъл при липса на материална компетентност. Счел е че след като в закона не е предвидено то може да се предвиди чрез изменение в в по-нисък по ранг нормативен акт, какъвто е УП на ДФЗ. Решението е недопустимо и подлежи на обезсилване. Пред първоинстанционния съд е оспорен АУПДВ № 1-6500/22706 от 12.04.2011 г., издаден от Зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, на когото са делегирани правомощия със заповед № 01-РД/1288 от 8.04.2011 г. от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". С разпореждане на съда от 8.02.2012 г. като страни по делото са били конституирани "ЕКОТЕРРА" ЕООД, като жалбоподател и изпълнителният директор на ДФЗ, като ответник по жалбата. Видно от съдебните протоколи изпълнителния директор на ДФЗ е представляван пред административните съдилища от юрк. Стоянова, която осъществява процесуално представителство (л. 393) и пълномощникът е бил вписан в протокола от двете проведени съдебни заседания. като представител на ответника - ДФЗ-РА гр. София. В обстоятелствената част и в диспозитива на съдебния акт е вписан зам. изпълнителният директор на ДФЗ, който не е бил представляван, а с диспозитива е отменен АУПДВ, издаден от Заместник изпълнителния директор на ДФЗ. От така установеното и при спазване на правомощието на чл. 218, ал. 2 от АПК за служебна проверка на допустимостта на постановения съдебен акт, Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав намира, че следва да обезсили решението. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния съд е индивидуален административен акт издаден от Заместник- изпълнителния директор на ДФЗ. Съгласно чл. 153, ал. 1 от АПК страни по делото са оспорващият, органът издал административния акт и всички заинтересовани лица. В случая издателят на акта първоначално не бил конституиран като ответник по жалбата, но решението е постановено по отношение на него. Въпросите относно материалната компетентност на издателя, при делегиране на правомощия, имат отношение към законосъобразността на оспорения административен акт, но не и към правилното конституиране на страните по делото, което е задължение на съда предвид чл. 154, ал. 1 от АПК. В този смисъл е Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по т. д. № 4/2002 г. на ОС на ВАС. Конституираното като страна юридическо лице не е надлежна страна по делото, нито изпълнителният директор, който не е издател на оспорвания административен акт. Недопустимо е делегиращият административен орган да бъде конституиран нито като страна, нито като представляващ издателя на акта, на когото са делегирани правомощия. В съдебното производство е недопустимо да се конституира като страна вместо издателя на акта (участник в административното производство) друг административен орган, в т. ч. и йерархически по-горестоящият. Като е провел съдебното производство с участие на ненадлежна страна и е постановил неблагоприятно съдебно решение спрямо издателя на акта, който не е участвал в съдебното производство, административният съд е допуснал особено съществено нарушение на процесуалните разпоредби на чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 от АПК, което има отношение към процесуалната легитимация на страните в съдебното оспорване по реда на АПК като негова абсолютна процесуална предпоставка. От друга страна за да е законосъобразен, административният акт трябва на първо място да е издаден от компетентен орган. Компетентността на административния орган може да произтича: 1. от конкретно, директно и изчерпателно определяне на материална компетентност - чрез конкретна нормативна разпоредба, с която се създава административният орган (или в друг нормативен акт), или с устройствения акт на ведомството, в което се намира и действа органът; 2. от функциите на административния орган, които са му възложени с нормативен акт, очертаващ рамката, в която органът има право да извършва определена административна дейност; 3. при делегиране от друг административен орган; 4. при посочване на по-горестоящ административен орган, който да определи компетентен долустоящ, или 5. при преобразуване (виж "Административно право", изд., 2009 г., автор К. Лазаров). Неспазването на компетентността винаги води до нищожност на издадения административен акт (ТР № 4 от 22.04.2004 г. по тълк. дело № 4 от 2002 г. на ОС на Върховния административен съд). Административният съд е сезиран с жалба против АУПДВ, издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, към който момент действа Устройствен правилник на Държавен фонд "Земеделие" - редакция, ДВ, бр. 90 от 16.11.2010 г. В чл. 18 от ЗПЗП и в УП са посочени два органа на управление на фонда: управителен съвет и изпълнителен директор. В чл. 6, ал. 2 от УП и в чл. 19 от ЗПЗП са определени по два начина правомощията на управителния съвет: конкретно, изрично и бланкетно. По отношение на заместник изпълнителните директори и съгласно чл. 6, ал. 2, т. 2 от УП управителният съвет само определя техния брой и ги избира. По отношение на изпълнителния директор съгласно чл. 6, ал. 2, т. 6 от УП управителният съвет предоставя и определя правомощията му по вземане на решения за сключване на договори за предоставяне на държавни помощи, които определени правомощия изпълнителният директор на основание чл. 11, ал. 1 от УП може да делегира на заместниците си. Управителният съвет има право да взема решения по всички въпроси, свързани с дейността на фонда, но само ако това е предвидено в нормативен акт или ако прецени, че е необходимо - чл. 6, ал. 2, т. 14 от УП и чл. 19, ал. 1, т. 7 от ЗПЗП. Следователно извън правомощията му, очертани с устройствения правилник и закона, управителният съвет е взел протоколно решение № 17 от 7.04.2011 г., с което е възложил на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в чийто ресор е отдел "Директни плащания на площ", да издава и подписва актовете за установяване на публично държавно вземане, като по този начин е определил материална компетентност на административен орган, без да е овластен за това с нормативен акт - ЗПЗП или УП, одобрен с постановление на Министерския съвет, както правилно е преценил и първоинстанционният съд. Няма спор по делото, че изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на заместник изпълнителния директор Свилен Борисов Костов да издава и подписва актовете за установяване на публични държавни вземания по схемите и мерките за директни плащания, като по този начин е прехвърлил свое правомощие, принадлежащо му предвид управленските функции, които са му възложени с чл. 11, ал. 1, т. 4, чл. 20, чл. 20а, ал. 1, чл. 27, ал. 3 и 4 от ЗПЗП, чл. 166, ал. 2 от ДОПК и чл. 10, ал. 1, т. 2 и 16 от УП. Компетентност, придобита по първичен или по вторичен способ, може да бъде делегирана само ако нормативен акт предвижда такава възможност. Но предоставена от нормативен акт компетентност не може да се преотстъпва освен по изключение, изрично предвидено в нормативен акт. Издаването на утежняващ адресата административен акт от административен орган, придобил незаконосъобразно своята компетентност, има за правна последица нищожност на издадения акт. В конкретния случай хопотезата е различна. Към момента на издаването на акта за установяване на публично държавно вземане спрямо ОТВЕТНИКА - 9.01.2012 г., е предвидена възможност изпълнителният директор на ДФЗ (като Разплащателна агенция) да може да делегира на заместниците си издаването и подписването на АУПДВ. Това е станало с изменението на Устройствения правилник на ДФЗ - обн., ДВ, бр. 39 от 20.05.2011 г., и съгласно чл. 11, ал. 2 (нова) изпълнителният директор вече може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС, на заместник изпълнителните директори и на административните директори на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. В този смисъл е и постоянната практика на Върховния административен съд. По тези съображения постановеният съдебен акт подлежи на обезсилване, а делото следва да се върне за ново разглеждане с участието на надлежните страни по административното правоотношение- Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ и адресата на акта, който го е оспорил. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение