Решение № 9097 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2664/2017 г.

от 22.07.2016 г. на РИОСВ-гр. Б. за дейността "Обособяване на зона за временен престой на автомобили в поземлен имот 62459.59.5 по КК на с. Р., община Ц." и са присъдени разноски. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. По подробно изложените доводи в жалбата се иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което административния акт да бъде потвърден, а подадената срещу него жалба оставена без уважение. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба - "Т. К." ЕООД гр. Б. в писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли решението, като правилно да бъде потвърдено. Поддържа, че при прилагането на ПАМ са допуснати съществени процесуални нарушения досежно правото на участие на страната в процеса. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 9 от 05.01.2017 г. по адм. дело № 1756/2016 г. Административен съд Б. е отменил по жалба на "Т. К." ЕООД заповед № РД-117 от 2.08.2016 г., издадена от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите-Б., с която по отношение на дружеството е приложена принудителна административна мярка- спиране на всички дейности, извършващи се от "Т. К." ЕООД, съгласувани на основание § 7 от ПЗР на Закона за защитените територии със становище изх. № ПД-1557-

от 22.07.2016 г. на РИОСВ-гр. Б. за дейността "Обособяване на зона за временен престой на автомобили в поземлен имот 62459.59.5 по КК на с. Р., община Ц." и са присъдени разноски. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният пред него акт не отговаря на всички изисквания за валидност и законосъобразност, и при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е също, че посочените в оспорената заповед фактически основания не съответстват на хипотезите от правни норми приложени от административния орган. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че със становище изх. № ПД-1557-

от 22.07.2016 г., на основание § 7 от ПЗР на Закона за защитените територии (ЗЗТ), директорът на РИОСВ-Б. е съгласувал дейността "Обособяване на зона за временен престой на автомобили", която "Т. К." ЕООД е заявило, че възнамерява да осъществява в поземлен имот 62459.59.5 по КК на с. Р., общ. Ц., попадащ на територията на природен парк "С.", при изброени в становището условия, сред които тези по: т. 1 - да не се ограничава движението по пътя, минаващ през имота, и по т. 3 - зоната за престой на автомобили да се обозначи на терен по подходящ начин с маркировка и да не се допуска паркиране в имотите, извън обозначената за целта зона. На 29.07.2016 г., е извършена извънредна проверка в ползвания от дружеството поземлен имот (ПИ) с идентификатор 62459.59.5 по КК на с. Р. от служители в РИОСВ-Б. З. резултатите от проверката е съставен констативен протокол № 010741/29.07.2016 г. Въз основа на съдържащите се в него констатации е издадена оспорената в първоинстанционното производство заповед № РД-117/02.08.2016 г. от директора на РИОСВ-Б.. П. делото освен писмените доказателства са събрани и гласни доказателства, като свидетелските показания са обсъдени като обективни и последователни. Правилно административният съд е приел, че при постановяване на заповед № РД-117 от 2.08.2016 г., издадена от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите-Б., са допуснати съществени нарушения на адмнистративнопроизводствените правила, на чл. 26, ал. 1 от АПК и чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от АПК. Административни актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона - чл. 4, ал. 2 АПК. При липса на специален ред за издаване на заповедите за прилагане на принудителна административна мярка по реда на Закона за опазване на околната среда се прилага общия ред по Административнопроцесуалния кодекс, а той съдържа съществени административнопроизводствени правила, които касационният жалбоподател не е спазил при издаването на процесната заповед. Когато производството по издаване на административен акт започва по инициатива на компетентния административен орган, той е длъжен да уведоми за него заинтересованите граждани и организации (чл. 24, предл. 1-во и чл. 26, ал. 1 АПК), като им осигури възможност да преглеждат документите по преписката, да изразят становище по тях и да направят писмени искания и възражения (чл. 34, ал. 1 и 3 АПК). Доказателствата се събират служебно от административния орган, който ги проверява и преценява (чл. 36, ал. 1 и 3 АПК). Административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени (чл. 35 АПК). Цитираните правни норми са гаранция за правата на заинтересованите от административното производство лица. Те дава възможност на заинтересованата страна да бъде информирана за образуваното производство и с оглед на това да прояви съответната активност в защита на правата си. В случая тези правила не са били спазени. По делото е безспорно установено, че заповедта е издадена четири дни след извършване на проверката на място и съставянето на констативния протокол от 29.07.2016 г., на който се основава. Дружеството не е уведомено за започналото административно производство, не му е дадена възможност да направи възражения и да представи доказателства. Неспазването на чл. 26, ал. 1 от АПК и чл. 34, ал. 1 и 3 от АПК за уведомяване за започване на административно производство и участие на страната в него, представлява нарушаване на административнопроизводствените правила, то е съществено по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Съществено е онова нарушение, когато ако същото не бе допуснато, резултатът би бил различен, което създава вероятност за неистинност на фактите, които административният орган е счел за установени и които са от значение за съществуването на основанието. Правилно първоинстанционният съд е приел, че правните основания за прилагането на ПАМ посочени в разпоредбите на чл. 158, т. 4 и чл. 159, ал. 2 от ЗООС, не съответстват на описаните фактически основания. Изложил обосновани доводи, че в случая не е налице хипотезата на нормата по чл. 159, ал. 2 от ЗООС. Разпреденото "спиране на дейността" е приложимо според правната разпоредба на чл. 159, ал. 2 от ЗООС само в хипотезите на "производствени дейност". Дейността осъществявана от дружеството по организиране на паркинг и престой на автомобили в защитената територия не може да се определи, квалифицира или приравни на "производствена дейност". Тя е абсолютно различна дейност от предвидената и разписана с нормата на чл. 159, ал. 2 от ЗООС, с оглед на което нормата се явява неприложима и неотносима. Констатираните факти, описани в заповедта, не могат да бъдат подведени и под хипотезата на чл. 158, т. 4 от ЗООС. Съгласно на чл. 158, т. 4 от ЗООС, компетентният орган прилага принудителна административна мярка за предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, свързани с опазването на околната среда, както и за предотвратяване и/или за отстраняване на вредните последици от тези нарушения. По делото не е установено и доказано търговското дружество да е извършило конкретно административно нарушение, оказващо негативно въздействие върху околната среда, чието преустановяване или предотвратяване да предпоставя налагането на процесната мярка на основание чл. 158, т. 4 от ЗООС. В случая по отношение на приложението на чл. 159, ал. 2 и чл. 158, т. 4 от ЗООС, фактическите основания, обуславящи необходимостта от налагане на съответните ПАМ не са изложени обстойно, а доколкото ги има са общи и неясни и не покриват хипотезисите на посочените нормативни текстове, които също не са прецизирани. Въз основа на изложеното изложеното настоящата касационна инстанция намира, че атакуваният съдебен акт е правилен и не страда от твърдените от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. С оглед изхода на делото, съдебни разноски, на ответника по касационната жалба, не следва да се присъждат, тъй като такива не са поискани и доказани своевременно пред настоящата съдебна инстанция.