Решение № 7069 от 24.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3721/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от завеждащ консулската служба при посолството на Република България в гр. Аман, Кралство Йордания, подадена чрез служител с юридическо образование И. Атанасова, против решение № 7414 от 23.02.2026 г., постановено по адм. д. № 9833/2025 г. на Административен съд - София – град. С жалбата са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила о необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. С касационнота жалба са представени доказателства. Направено е искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение. Ответникът – М. А., чрез законен представител А. А., оспорва касационната жалба чрез адвокат М. Недков от Софийска адвокатска колегия, който с писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд – София-град е образувано по жалба на М. А., чрез законен представител А. А. срещу отказ от 14.08.2025 г. за издаване на виза за дългосрочно пребиваване тип „D“ на завеждащ консулската служба при посолството на Република България в гр. Аман, Кралство Йордания. С обжалваното решение административният съд е отменил отказа за издаване на виза и върнал преписката на административния орган, при съблюдаване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. За да достигне до този резултат съдът приел, че оспореният административен акт е постановен от компетентния за това административен орган и в предвидената от закона писмена форма, като са посочени фактическите и правните основания за неговото издаване. Съдът приел, че оспореният отказ е издаден при нарушение на изискването за форма съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Посочил, че административният орган не е обсъдил писмените доказателства приложени към заявлението за издаване на виза, както че преписка не съдържа данни въз основа на какви информационни източници е формиран изводът, че целта на влизането му е да използва страната като транзитен пункт за миграция към трета държава. По делото е представено решение № 463/14.01.2025г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), с което е разрешено на Ю. Ш., да се събере на територията на Република България със съпругата си А. А. и децата им И. А., Х. А., М. А., Р. А., М. А., Х. А.. Административният съд приел, че решението за събиране на семейство не е взето предвид при постановяване на отказа, с което се нарушава чл.8 от Европейската конвенция за защита правата на човек (ЕКПЧ). На следващо място приел, че отказа е несъответстващ с целта на закона, тъй като засяга непропорционално интересите на децата. Обжалваното решение е неправилно. Съдът неправилно е приложил правилата за тежестта на доказване по чл. 170, ал. 2 АПК, според който, когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му. В случая в тежест на оспорващия е да докаже целта на влизането си, с оглед посоченото правно основание за отказа - чл. 10, ал. 1, т.22 от ЗЧРБ. С оглед на представените доказателства по делото, настоящият съдебен състав счита, че оспореният отказ за издаване на виза тип Д е законосъобразен акт. Действително, от анализът на документите и направените изявления на майката, тъй като апликанта - М. А. е непълнолетно лице, не се доказват по категоричен начин действителните намерения за пътуване. Разпоредбата на чл. 27, ал. 6 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим /НУРИВОВР, Наредбата/ задължава консулски длъжностни лица, преди да вземат решение по заявлението за издаване на виза, извършват проверка на декларираните данни и представените документи и задължително изпращат заявлението до Националния визов център за проверка в автоматизираните национални информационни фондове, Шенгенската информационна система и Визовата информационна система на Европейския съюз, както и за консултиране с друга държава членка, прилагаща изцяло достиженията на правото на Европейския съюз от Шенген, в случай че е заявено такова по реда на чл. 22 от Визовия кодекс. Наред с това, съгласно Инструкция № КОВ-04-02-351/15.08.2013 г. за условията и реда за съгласуване на заявленията за издаване на визи, Министерството на външните работи, чрез Дирекция "Консулски отношения", съгласува заявленията за издаване на визи с Държавна агенция "Национална сигурност" и с Дирекция "Миграция" при МВнР. Нормата на чл. 20, ал. 4 от посочената инструкция предписва, че ако няма отрицателни становища от ДАНС и от Дирекция "Миграция" при МВнР и има положително становище на визовите органи, че не са налице основанията по чл. 10, ал. 1 ЗЧРБ, издаването на виза се разрешава. Анализът на цитираната разпоредба налага извод, че за издаването на виза е необходимо кумулативно да са изпълнени следните условия: да липсват отрицателни становища от специализираните органи и да е налице положително становище от визовите органи. В тази връзка, изразено отрицателно становище относно процесното заявление за издаване на виза, поради основателни съмнения относно обосновката на целта и условията на планираното пребиваване и направените изявления. Настоящата инстанция споделя и извода на административния орган, че макар по делото да са представени доказателства /решение на председателя на ДАБ № 463/14.01.2025 г., с което на Ю. Ш. да се събере с апликатна, майка му и останалите им деца/, то подаването на заявление за виза въз основа на такова решение не обвързва компетентното консулско лице да я издаде, съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредбата. Напротив, компетентният орган е задължен, след извършване на задължителни проверки, да постанови отказ при наличието на основания по чл. 10, ал. 1 ЗЧРБ. Следва да се подчертае, че противно на твърденията на ответника, атакуваният отказ е издаден и при спазване на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК, без да се засягат правата на лицето в по- голяма степен от най- необходимото за целта, за която актът се издава, тъй като не се преклудира правото на лицето да подаде ново заявление, при спазване на всички изисквания, относими към заявлението за виза. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд – София-град е неправилно и следва да бъде отменено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,