Решение № 124 от 3.09.2009 г. на ВКС по т. д. № 404/2009 г.

Решение № 124 от 3.09.2009 г. на ВКС по т. д. № 404/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Ваня Алексиева Производството е по чл. 307, ал. 2 и сл. ГПК, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по молбата на К. П. П. от гр. С. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд № 172 от 30.06.2008 г., постановено по гр. д. № 244/2008 г., с което при условията на чл. 208, ал. 1 ГПК (отм.) е отхвърлен като неоснователен предявения от молителя срещу ЗД "Б" АД, гр. С. иск с правно основание чл. 407 ТЗ (отм.) за сумата 8 000 лв. и е оставено в сила решението на СГС по гр. д. № 3395/2005 г. в останалата му отхвърлителна част за разликата до пълния предявен размер на исковата сума от 30 000 лв., по съображения за отсъствие на осъществен деликт от застрахования по застраховка "Гражданска отговорност" при ответното ТД водач на л. а. "ТОЙОТА АВЕНСИС". В молбата за отмяна наличието на фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е обосновано с влязлото в сила решение на Софийски районен съд по гр. д. № 20953/2007 г., с което предявеният от собственика на управлявания по време на настъпилото на 26.07.2005 г. в гр. С. мотоциклет "К" с ДК № С* от молителя като водач пряк иск срещу застрахователя на гражданската отговорност на виновния за същото шофьор на л. а. "ТОЙОТА АВЕНСИС" - "ЗД"Б" АД, гр. С., основан на чл. 407 ТЗ (отм.) е уважен по съображения за осъществен от застрахования М. деликт. С определение № 44 от 20.05.2009 г., постановено по настоящето дело състав на ВКС, ТК е приел, че подадената молба, основана на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество молбата за отмяна, обаче е неоснователна и следва да се остави без уважение. Отмяната въз основа на въведеното с чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК основание, аналогично на основанието по чл. 231, ал. 1, б. "г" ГПК (отм.) е допустима, само, когато между едни и същи страни, за същото искане и на същото основание са постановени две противоречащи си едно на друго решения. В настоящия случай тези условия не са налице, тъй като отсъства тъждественост между делата от субективна страна. Поради това съществуващото коренно различие в приетия от Софийски районен съд в постановеното по гр. д. № 20953/2007 г. решение механизъм на ПТП настъпилото на 26.07.2005 г. в гр. С., на бул. ". и ул. ". между настоящия молител, като водач на мотоциклет "К" с ДК № С* собственост на ищеца по същото дело - Г. И. С. и водача на л. а. "ТОЙОТА АВЕНСИС" с рег. № 3* С. И. М., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника - З. "Б" АД, гр. С. с установения такъв по гр. д. № 244/2008 г. на Софийски апелативен съд, по който отново е ответник същото застрахователно дружество, само по себе си не обосновава правен извод за наличие на соченото основание за отмяна, по следните съображения:. Приложено процесуалното правило на чл. 298, ал. 1 ГПК, съответстващо на процесуалното правило на чл. 221 ГПК (отм.) обосновава правен извод, че решението по гр. д. № 20953/2007 г. на СРС е влязло в сила между ищеца Г. И. С. и "ЗД "Б" АД, гр. С. досежно разгледания в него предмет, а това по гр. д. № 244/2008 г. на Софийски апелативен съд - влиза в сила между ищеца, настоящ молител - К. П. П. и "ЗД"Б" АД, гр. С. Следователно доколкото страните по двете дела по отношение на които влязлото в сила решение се ползва със сила на пресъдено нещо т.е. на които то е противопоставимо по правилата на чл. 298 ГПК са различни, то отсъства изискуемата се връзка между делата - обвързаност на всяка една от тези страни с произтичащата от отделното постановено решение сила на пресъдено нещо, която е в основата на соченото основание. Именно поради изложеното нито едно от влезлите в сила решения не подлежи на отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, независимо от идентичния предмет на делата. Въведените и със създадената с действащия ГПК процесуалната уредба на извънинстанционното производство по чл. 303 и сл. ГПК основания за отмяна са изчерпателно и лимитативно изброени от законодателя, поради което осъществяваният от ВКС контрол над неправилните съдебни актове, влезли в сила е възможен единствено и само при наличие на елементите от съответния фактически състав на конкретното посоченото от страната основание. Отделен в тази вр. остава въпросът дали при така съществуващото противоречие настоящият молител би могъл да реализира защитата си по друг ред, с оглед приетата от Софийски апелативен съд небрежно поставена от съответната администрация маркировка на участъка на ПТП, но характерът на настоящето извънредно производство и неговия предмет, не позволяват той да бъде обсъждан. Водим от гореизложеното и на осн. чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС