Решение № 4418 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11124/2019 г.

Решение № 4418 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11124/2019 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП против решение № 4791/09.07.2019 г. по адм. дело № 6507 по описа за 2016 г. на Административен съд София-град, с което е прогласен за нищожен Ревизионен акт /РА/ № Р-22002215003683-091-001/16.02.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 803/18.05.2016 г. на директора на дирекция "ОДОП" София ЦУ на НАП. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението като постановено в нарушения на материалния закон и порази необоснованост. Съображенията са развити в становище по съществото на спора на юрск. Калоферова. Претендира се отмяна на обжалваното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната по касационната жалба страна - "ОЙЛ СА" ЕООД, гр. София, в писмен отговор на касационната жалба, в писмено становище и становище по съществото на спора, изразени от процесуалния представител адв. Христова, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, за процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна, по следните съображения: За да обяви оспореният РА за нищожен, съдът е приел, че е допуснато съществено процесуално нарушение в ревизионното производство, изразяващо се в липса на валидно издаден ревизионен доклад, представляващ съществена неразделна част от ревизионния акт и задължителен етап от ревизионното производство, на основание чл. 120, ал. 2 ДОПК. Липсата на валидно издаден ревизионен доклад съдът е установил, отчитайки неподписването на ревизионния доклад по нито един от възможните начини – саморъчно и ръкописно и/или с електронен подпис, и от нито от един от двамата негови издатели – органи, определени да извършат ревизията на по силата на нарочния за това акт – ЗВР №Р-22002215003683-020-001/25.05.2015 г. на компетентния орган – Р. Якимов, началник сектор "Ревизии" в отдел "Контрол" при ТД на НАП София Решението на съда е неправилно. При извършената проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК е констатирано, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок, както и че са спазени изискванията на чл. 113, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Съобразно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК органът, възложил ревизията, е определил със заповед компетентният да издаде РА орган. Ревизионният акт, за да отговаря на изискването по чл. 120, ал. 1, т. 8 ДОПК в случаите, когато е издаден като електронен документ, следва да е подписан с квалифициран електронен подпис на органите по чл. 119, ал. 2 ДОПК, така че по силата на законовата фикция в чл. 13, ал. 4 във връзка с ал. 3 от Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП), електронните подписи да имат значението на саморъчни подписи. Безспорно е в случая, че РА е издаден съобразно посочените изисквания по ЗЕДЕП. Видно е, че РА е издаден въз основа на констатациите в РД, но съдържа и собствени мотиви – констативна и разпоредителна част. Като издатели на съдържащия се в делото и представен с ревизионната преписка РД № Р-22221414003523-092—01/29.11.2015 г. са вписани органите при ТД на НАП София - Е. Миланова – на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията и И. Илиев – на длъжност инспектор по приходите, определени като такива със ЗВР № Р-22002215003683-020-001/25.05.2015 г. на началник сектор "Ревизии" в отдел "Контрол" при ТД на НАП София. В хода на съдебно производство административният съд е констатирал липса на положени подписи от издателите на РД, нито саморъчни, нито във формата на електронни подписи. При дадената процесуална възможност на ответната страна е постъпило от него уточнение от 24.01.2019 г. за допусната явна фактическа грешка в генерирания номер и дата на ревизионния доклад като е заявено наличието на идентичен РД в системата ИС Контрол на ТД на НАП София, с номер, генериран при качване в нея на изготвения извън системата файл с РД, а именно РД с № 22002215003683-092-001/30.11.2015 г. по ревизия с № 22-002215003683. Данните по делото сочат, че ревизионен доклад с този номер и дата, по ревизия с № 22-002215003683, е връчен по електронен път на 09.12.2015 г. на ревизираното лице и по него в дадения процесуален срок е постъпило възражение, обсъдено при издаване на РА. Твърди се, че РД с № 22002215003683-092-001/30.11.2015 г. е подписан по електронен път с валидни електронни подписи на неговите издатели, за което са налице данни в ИС Контрол на ТД на НАП София. За установяване твърденията на ответната страна са приети като доказателства служебна информация, /л. 758/, оптични носители – 2 бр. и е приета съдебно-техническа експертиза, извършила проверка в ИС Контрол на ТД на НАП София. Въз основа на събраните доказателства административният съд е направил необосновани изводи и оттам незаконосъобразни изводи за липса на валидно издаден и подписан ревизионен доклад, което предпоставя наличие на основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. На първо място от данните по делото се установява достоверността на твърденията на приходните органи за допусната явна фактическа грешка досежно номера и датата на приложения по ревизионната преписка ревизионен доклад. Въпреки, че по делото не е представен РД с действителното наименование и дата -№ 22002215003683-092-001/30.11.2015 г., нито като писмено доказателство, нито на оптичен носител, както е отчел и административният съд, са налице достатъчно доказателства да се приеме, че в системата на ИС Контрол на ТД на НАП София се съдържа ревизионен доклад № 22002215003683-092-001/30.11.2015 г, изготвен от органите, на които това е възложено със ЗВР №Р-22002215003683-020-001/25.05.2015 г. и този доклад като съдържание е идентичен с представения по делото РД с различен номер и дата. Основание за този извод за данните от системата ИС Контрол на ТД на НАП София, представени по делото като служебна информация, - официално и неоспорено удостоверяване за съдържащите се в информацията данни. Основания са също идентичният и уникален номер на ревизията, посочен както в приложения по делото РД, така и в уведомлението за връчване на РД – ревизия № 22-002215003683, както и констатациите/заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, според която има разлика между заглавната страница на приложения по делото документ и наименованието на доклада съгласно съхранената информация в ИС Контрол на ТД на НАП София като съхраняваният в системата архивен зип файл е единствен и се отнася за РД № 22002215003683-092-001/30.11.2015 г, който файл не е променян след подписването му от издателите Миланова и Илиев. На следващо място касационният съд намира за доказано по несъмнен начина, че РД № 22002215003683-092-001/30.11.2015 г. /наименован още № Р-22221414003523-092—01/29.11.2015 г преди генерирането му в системата на НАП/ е подписан надлежно на 30.11.2015 г. по електронен път, с валидни електронни подписи на издателите на доклада органи по приходите - Е. Миланова и И. Илиев. Позовава се на неоспореното писмено доказателство с официален характер – служебна информация, както и на категоричното заключение на приетата СТЕ, според която има данни, че РД е подписан по електронен път от лицата, които са го съставили с валидни електронни подписи, поставени на 30.11.2015 г. във връзка с издаването на съхранения във файл РД ОЙЛ СА 2. doc ревизионен документ. Ползваните от вещото лице знания са специални, заключението е мотивирано, поради което неоснователно не е кредитирано от административния съд при формиране на фактическите му изводи. С оглед на обстоятелството, че РД № 22002215003683-092-001/30.11.2015 г. е връчен на РЛ и съответно от негова страна е подадено възражение в дадения процесуален срок, за което са налице категорични данни по делото, не е налице нарушаване на правото на защита на адресата на доклада във връзка с допуснатата от приходните органи явна фактическа грешка само в наименованието на документа. От значение е също, че РА съдържа собствени мотиви – констативна и разпоредителна части и не препраща към направените фактически установявания на РД. Издаването на РД с реквизитите по чл. 120, ал. 2 ДОПК е задължителен етап от ревизионното производство, но няма свое самостоятелно значение, тъй като и съгласно приетото с решение по т. дело № 4/2014 г. на ОСК на ВАС, не е налице нищожност на ревизионния акт, ако в ревизионния доклад, който е неразделна част от него, не е спазено изискването на чл. 117, ал. 2, т. 10 ДОПК за полагане на подписи от всички органи по приходите, които са го съставили. По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени като неправилно. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да разгледа жалбата срещу РА по същество и да се произнесе с решение. При този изход на спора следва да се отмени решението и в частта на присъдените разноски. По разноските, включително и тези за настоящото касационно производство следва да се произнесе първоинстанционният съд, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Така мотивиран Върховният административен съд, състав на осмо отделение