Решение № 7566 от 7.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11013/2017 г.

Решение № 7566 от 7.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11013/2017 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д. П., против решение № 530/08.08.2017 г. по адм. дело № 594/2017 г. на Административен съд-Х.. С последното е отменено като незаконосъобразно, решение № 8487/10.04.2017 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Релевирани са доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - З. А., от Афганистан, чрез особения му представител адвокат Д. Ф. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на З. А., гражданин на Ислямска република Афганистан, подадена срещу решение № 8487/10.04.2017 г. на председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, поради наличие на предпоставките по чл. 12, ал. 1, т. 6 и чл. 12, ал. 2, т. 4 ЗУБ. Административният съд е събрал административната преписка, по която е установил, че заявителят е поканен за провеждане на интервю с определена дата 28.12.2016 г. Поканата е връчена на лицето на 26.10.2016 г., чрез преводач, но то не се е явило на определената му дата. Поради това, че с лицето не е проведено интервю, съдът е приел, че административният орган е допуснал съществено нарушение на процедурата за разглеждане на молбата за закрила, като е следвало при неявяването му да спре производството при условията на чл. 14 ЗУБ. Посочил е и, че разпоредбата на чл. 63а, ал. 12 ЗУБ предполага решение да може да бъде взето при някои несъответствия на проведеното интервю, но не и ако липсва такова. Без изобщо да изследва представеното с писмо рег. № М-22454/13.12.2016 г., становище на Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС), както и изложените от административния орган мотиви за отказа за предоставяне на статут, съдът е приел, че е налице отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК, при което отменил обжалвания акт и върнал преписката за ново произнасяне, съобразно дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е неправилно. Съобразно разпоредбата на чл. 58, ал. 9 ЗУБ Държавна агенция за бежанците при МС е изискала писмено становище от ДАНС. С писмо рег. № М-22454/13.12.2016 г. директорът на Специализирана дирекция "Миграция" - ДАНС е посочил, че агенцията възразява да бъде предоставена закрила в Р. Б. на З. А., роден в Афганистан, защото разполага с информация, според която лицето представлява заплаха за националната сигурност. Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 6 ЗУБ, статут на бежанец не се предоставя на чужденец, за когото има сериозни основания да се предполага, че представлява заплаха за националната сигурност, а според чл. 12, ал. 2, т. 4 ЗУБ, хуманитарен статут не се предоставя на чужденец, за когото има сериозни основания да се предполага, че представлява заплаха за обществото или за националната сигурност. Посочените разпоредби имат императивен характер, поради което административният орган, в хипотези като процесната не разполага с преценката дали да уважи молбата за закрила, а напротив - има законова забрана за предоставяне и на статут на бежанец, и на хуманитарен статут. Освен това, правилото на чл. 63а, ал. 12 ЗУБ изрично регламентира, че липсата на интервю в случая не е пречка за вземане на решение по молбата за международна закрила. По делото не се спори и от съставения констативен протокол се установява, че въпреки поканата за провеждане на интервю, връчена лично на З. А., лицето не е явило на указаната дата. Следователно, правилно административният орган, независимо от липсата на интервю, проведено с надлежно поканения З. А., е счел наличието на официални данни, че лицето представлява заплаха за националната сигурност, за достатъчно основание за постановяване на отказ да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. При наличието на писмо от ДАНС в горепосочения смисъл, административният орган не е имал задължение да спре производството, нито да обсъжда обстановката в страната на произход, както неправилно е приела първата инстанция. Обстоятелството, че лицето не е било запознато с възражението на ДАНС не съставлява нарушение, доколкото тези данни не могат да бъдат оспорени, оборени и опровергани в това административно производство. Следователно, като е достигнал до противоположни правни изводи, Административен съд-Х. е постановил решение, което противоречи на материалния закон. Поради това, атакуваният съдебен акт като неправилен следва да бъде отменен и вместо него да бъде постановен друг такъв по съществото на спора, с който да се отхвърли подадената от З. А., жалба. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение