Решение № 4634 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13106/2018 г.

Решение № 4634 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13106/2018 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на "БМФ Порт Бургас" ЕАД, ЕИК – 201618489, чрез адв. Темелков и адв. Бузова, против Решение № 407 от 2.03.2018 г. по адм. д. № 238/2017 г. по описа на Административен съд Бургас, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 70-00-4215/1/20.06.2016 г., издаден от главен експерт - ревизии в отдел "Контрол и принудително събиране" на дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" към Община Бургас, потвърден с Решение № 70-00-4215 (5)/10.01.2017 г. на директора на дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при Община Бургас. Според касатора решението, в обжалваната част, относно потвърждаването на установените задължения за компонента на таксата битови отпадъци за услугата "поддържане на чистотата на територии за обществено ползване", е неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора правилно съдът е приел, че за определяне на публично задължение на посоченото основание са необходими три кумулативни условия: да е издадена заповед по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ от кмета на общината, определяща района на престиране на услугата; имотът на задълженото лице да попада в границите, определени от кмета на общината със заповедта по чл. 63, ал. 2, в които се предоставя посочената услуга и общината действително да е предоставяла услугата. Неправилно обаче съдът приел, че в случая всички тези условия са налице. =Неправилно съдът игнорирал неяснотата на заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 относно дефиницията на понятието "строителни граници на населено място". Неправилно съдът приел, че мотивите на Решение № 520 от 19.01.2015 г. по адм. д. № 4805/2014 г. на ВАС са неприложими за случая, както и тези на друга съдебна практика на ВАС. =Неправилно съдът приложил разпоредбата на § 5, т. 6 от ДР на Закона за устройство на територията/ЗУТ/ относно понятието за строителни граници на населено място и направил извод, че независимо, че имотът, стопанисван от жалбоподателя, не се намира в границите на подробен устройствен план на града, доколкото се намира в тези на Общия устройствен план, попада и в определените от общината граници за предоставяне на услугата. При липса на легална дефиниция на понятието за строителни граници, съдът неправилно приложил дефинитивната норма на § 5, ал. 6 ДР на ЗУТ, която дава определение за територия на населено място. Според касатора има разлика между строителни граници определени от Общ устройствен план /ОУП/ и такива, определените от Подробен устройствен план /ПУП/. С първия, поради характера му на акт, който предвижда бъдещо развитие на територията, строителни граници не се определяли и поради липса на подробен устройствен план за концесирания имот, той не попадал в строителните граници на Бургас. Приетото от съда води до абсурдния извод, че общината е длъжна да предоставя процесната услуга на територии, които не са урбанизирани, където няма строителство, пътища, улици и инфраструктура. За целите на ЗМДТ следвало да се приеме, че строителните граници са определени с подробен устройствен план по аргумент на чл. 10, ал. 1 и чл. 14, ал. 2 ЗМДТ. =Неправилно съдът не се съобразил с приетото в Решение № 10467 от 11.08.2017 г., по адм. д. № 956/2017 г. на Върховния административен съд, постановено по идентичен случай между същите страни, че територията на концесионните имоти е територия за транспорт, поради което не е урбанизирана територия. Неправилно първоинстанционният съд тълкувал за случая разпоредбите на чл. 7 и чл. 8 от ЗУТ. Пристанище с национално значение не може да бъде част от населено място, още повече, че то може да се намира на територията на няколко общини, има самостоятелно значение, без да е свързано с урбанизирана територия и дори да има такава, то не се подчинява на устройствения режим на тази територия. Последното следва от разпоредбите на чл. 112а и следващи от специалния Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България /ЗМПВВППРБ/, които регламентират регулирането на пристанището с Генерален план, изготвян и приеман по специална процедура. =Необосновано съдът приел, че е без правно значение безспорното обстоятелство, че в концесионната територия няма територии за обществено ползване. =Необосновано съдът приел, че е налице и третата предпоставка за дължимост на процесната такса - услугата да е предоставяна от общината. Неправилно съдът приел, че е достатъчно да е установено предоставяне на услугата, на която и да е част от определената територия повече от веднъж. Това тълкуване давало възможност събирането на местната такса да доведе до неоснователно обогатяване на общината при минимални разходи от нейна страна за извършване на услугата, за която се плаща. От представените доказателства не било доказано извършването на работата от консорциум "Титан Бургас" от името и за сметка на Общината, а съдът приел обратното в противоречие с цитирана съдебна практика на ВАС. Иска се отмяна на съдебното решение в оспорената част и отмяна на АУЗД в тази част, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – директорът на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при Община Бургас, чрез юрк. Марев, оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и моли да бъде оставено в сила решението в обжалваната част. Във връзка с претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото прави възражение за прекомерност, в случай, че адвокатският хонорар е над предвидения законов минимум. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, а по същество-неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред Административен съд – Бургас е бил посоченият Акт за установяване на задължение по 73 бр. декларации, с който в тежест на дружеството касационен жалбоподател за 2016 г., са установени задължения за такса битови отпадъци и в частност за услугата по чл. 62, т. 3 ЗМДТ – "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" за имоти – земя и сгради, конкретно изброени с партидни номера по 71 бр. декларации, както и е установено задължение за такса битови отпадъци за услугите по чл. 62, т. 2 и т. 3 ЗМДТ за имот с отредена партида № 1308232430502 и за имот с отредена партида № 2016184890058. Задълженията са установени в общ размер от 441 292, 89 лв. С Решение № 407 от 2.03.2018 г. първоинстанционният съд е отменил АУЗД в частта относно определените с него задължения за имот с партиден № 1308232430502 в размер на ЗЗ, 25 лв. и в размер на 62, 13 лв.. за имот с партиден № 1303161400018 и е отхвърлил жалбата на дружеството в останалата част. Решението в отменителната му част не е предмет на касационно обжалване и е влязло в сила. За да постанови решението в останалата му част, предмет на касационен контрол в настоящето производство, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в нормативно предписаната форма, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материално-правните разпоредби и с целта на закона. Като концесионер на описаните в АУЗД имоти, "БМФ Порт Бургас" ЕАД се явява задължено лице по смисъла на чл. 64, вр. с чл. 11 ЗМДТ. Въз основа на доказателствата по делото и заключението на СТЕ, съдът е приел, че имотите на дружеството-касатор попадат в границите на районите, в които се извършва услугата почистване на териториите за обществено ползване в гр. Бургас, като е доказано и реалното предоставяне на услугата, поради което за него е възникнало установеното в АУЗД задължение за заплащане на ТБО за 2016 г. По делото е безспорно, че "БМФ Порт Бургас" ЕАД има качеството на лице по смисъла на чл. 11, ал. 4 ЗМДТ. Спорът е задължено лице ли е касаторът за таксата за услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" за всички имоти, предмет на посочената част на АУЗД за 2016 г. по 71 бр. декларации. Пред първоинстанционния съд са приети основна и допълнителна съдебно-геодезическа експертизи и повторна съдебно-геодезическа експертиза. От заключенията на вещите лица е установено, че концесионните имоти (07079.605.253, 07079.618.13, 07079.618.23, 07079.618.1015, 07079.618.202, 07079.618.203, 07079618. 22, 07079.618.21, 07079.618.17) попадат в очертанията на строителните граници, предвидени съгласно ОУП на гр. Бургас в устройствени зони 7/Ц, Т71 и ПУП-ПУР на ПЗ "Север". ПИ 07079.618.13 и ПИ 07079.618.17 попадат в кв. 32, а ПИ 07079.605.253 попада в кв. 31 на ПУП-ПУР за ПЗ "Север". Концесионните имоти са в контакт с обслужващата и транспортна инфраструктура на гр. Бургас. Поземлените имоти - предмет на обжалвания акт попадат и в границите на ПУП на гр. Бургас. ПИ 07079.618.21, 22, 23, 202, 203 и 1014 попадат в устройствените зони Т71 и 7/Ц на ОУП. ПИ 07079.605.253 попада в кв. 31 от ПУП ПЗ "Север" и РЗ 1/Смф1 от ОУП, а ПИ 07079.618.13 и 17 в кв. 32 от ПУП ПЗ "Север" и РЗ 3/Смф1 от ОУП. Границата до генералния план на пристанището следва кадастралната (ведомствен път, ул. "Ал. Батенберг", жп линия и връзка с транспортен възел) и огражда имотите, предмет на акта без ПИ 07079.605.253. Установен е начинът на трайно ползване на поземлените имоти: 07079.605.253 – НТП "за друг вид производствен складов обект"; 07079.618.13 – НТП "за пристанище"; 07079.618.17 – НТП "за друг вид застрояване"; 07079.618.21 – НТП "за пристанище"; 07079.618.22 – НТП "за пристанище"; 07079.618.23 – НТП "за пристанище"; 07079.618.202 – НТП "за пристанище"; 07079.618.203 – НТП "за пристанище"; 07079.618.1015 – НТП "за пристанище". Имотите граничат с територии за обществено ползване – гара, автогара, морска гара, жилищни зони и транспортни артерии. Съгласно заключението по допуснатата повторна съдебно-геодезическа експертиза концесионните площи, предмет на обжалвания акт - 07079.618.13; 07079.618.17; 07079.618.21; 07079.618.22 (част); 07079.618.23; 07079.618.1015; 07079.618.1014; 07079.618.202; 07079.618.203 по кадастралната карта на гр. Бургас попадат в строителните граници на гр. Бургас, за тях няма разработен ПУП, територията им попада върху "Генерален план на Пристанище – Бургас". В заключението подробно е описано предназначението и начина на трайно ползване на всеки от концесионните имоти и сградите построени върху тях според ОУП. Според вещото лице, процесните имоти не представляват обществени територии по смисъла на чл. 66, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ. Поземлен имот 07079.618.21 граничи на север с кв. 34 по ПУП-ПУР на ПЗ "Север", гр. Бургас, а ПИ с идентификатор 07079.618.22 граничи на север и изток с плана на Централната градска част на гр. Бургас, но концесионната територия, която е част от имота е на отстояние от около 600 м и е зад ограда и пропускателен режим. Зад ограда и пропускателен режим е и входа на Пристанището откъм Северна промишлена зона. Концесионните територии попадат в очертанията на населеното място, като под територия на населено място се разбира – селищната територия, определена от строителните граници за населени места без ОУП или в обхвата на ОУП, когато има такъв. Първоинстанционният съд ясно и правилно е отграничил характера на процесната услуга по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване от този на останалите две услуги по чл. 62 ЗМДТ, като несвързан с генерирани от задълженото лице битови отпадъци или третирането им. Поради този характер, неотносими към спора са обстоятелствата, че на територията, предмет на концесионния договор, няма обществени територии по смисъла на чл. 66, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ и достъпът до тази територия е ограничен. Последица от този характер е задължението за участието във финансирането на дейността по почистване на териториите за обществено ползване на задължените по закон лица, независимо от наличието на пряка връзка между предоставяне на услугата и недвижимия имот на задълженото лице, стига този имот да е в района на предоставяне на услугата, определен със заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. В съответствие с материалния закон първоинстанционният съд е приел, че за да е налице задължение за такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо първо, общината да е определила вида и териториалния обхват (границите) на предоставяне на услугата, второ, имотът на лицето да попада в границите на територията, на която общината е определила, че ще предоставя услугата, и трето, общината фактически да предоставя услугата. Тогава, когато не е налице която и да е материално-правна предпоставка таксата не е дължима. Обосновано съдът е приел, че първата предпоставка е безспорна, а спорът се концентрира върху останалите две. Със Заповед № 2952 от 29.10.2015 г. на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и чл. 44, ал. 2 ЗМСМА кметът на Бургас определил границите на районите на територията на Община Бургас, включени в системата на организирано поддържане на чистотата, в които през 2016 г. ще се предоставят услугите по събиране, извозване и обезвреждане на битовите отпадъци в депо и поддържане на чистотата на територии за обществено ползване, както следва: "А. Строителните граници на гр. Бургас, кварталите и населените места;... " Настоящият състав на касационната инстанция напълно споделя решаващите изводи на първоинстанционния съд, че "строителни граници на населеното място", въведени като критерий за определяне на района на предоставяне на процесната услуга, е понятие, отграничаващо територията на населеното място, от тази на землището към него. Неоснователно е касационното оплакване, че съдът приложил неотносимо за случая легално определение за "територия на населено място" по § 5, т. 6 от ДР на ЗУТ и го тълкувал неправилно. Няма съмнение, че град Бургас е населено място. Изразът "населените места" е част от начина на определянето на района на предоставяне на услугата, съгласно редакцията на заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. Легалното определението за "територия на населено място" по § 5, т. 6 от ДР на ЗУТ, е ясна правна норма, в която за изясняването на смисъла на определящото второ понятие за "строителни граници на населените места" е използван изразът "устройствен план", а не "подробен устройствен план". Самият законодател е приел, че строителните граници се определят с устройствен, а не с подробен устройствен план. Изцяло неотносими към правния спор, при това, са изложените съображения в касационната жалба, основани на мотивите на Решение № 10467 от 11.08.2017 г., по адм. д. № 956/2017 г. на Върховния административен съд, постановено по идентичен случай между същите страни, за наличие на специална законова уредба по Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България /ЗМПВВППРБ/, които регламентират регулирането на пристанището с Генерален план, изготвян и приеман по специална процедура. Както се посочва в тези съображения, което следва и от специалната законова регламентация /чл. 112а ЗМПВВППРБ/ въпросният Генерален план е вид подробен устройствен план и след като определянето на строителните граници става с устройствен план, без значение е налице ли е подробен устройствен план и по каква процедура се приема. Правилно първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 104, ал. 3 ЗУТ общият устройствен план няма пряко приложение, но за разрешаване на строителството. Съгласно чл. 104, ал. 1 ЗУТ общият устройствен план е основа за цялостното устройство на територията на населеното място и неговите предвиждания са задължителни при изготвянето на подробните устройствени планове. Това значи, че установените с общия устройствен план строителни граници на населеното място са задължителни за подробния устройствен план. Неотносимо за случая е и оплакването в касационната жалба, че приетото от съда води до абсурдния извод, че общината е длъжна да предоставя процесната услуга на територии, които не са урбанизирани, където няма строителство, пътища, улици и инфраструктура. Ноторно е местоположението на територията на пристанище Бургас и близостта й дори с централната градска част на населеното място, така че трудно може да се приеме, че тази територия няма връзка със строителство, пътища, улици и инфраструктура. Неоснователно е касационното оплакване, че незаконосъобразно първоинстанционният съд не се съобразил с приетото в Решение № 10467 от 11.08.2017 г., по адм. д. № 956/2017 г. на Върховния административен съд, постановено по идентичен случай между същите страни, че територията на концесионните имоти е територия за транспорт, поради което не е урбанизирана територия. Най-напред, това решение ва ВАС не е задължително за първоинстанционния съд, който е изложил подробни съображения защо не възприема посочената част от мотивите му. На следващо място, за разрешаването на конкретния правен спор по ЗМДТ от решаващо значение е изясняване на обстоятелството дали процесните имоти попадат в строителните граници на град Бургас, съгласно редакцията на заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и след като на този въпрос е даден обоснован фактически и правен отговор, разсъжденията за видовите територии по ЗУТ изместват предмета на правния спор. На последно място, настоящият състав на касационната инстанция споделя приетото от първоинстанционния съд, на основата на мотивите на Решение № 13438 от 9.12.2016 г. по адм. д. № 14348/15 г. на Върховния административен съд, постановено между същите страни по идентичен случай, че "щом една територия е в рамките на строителните граници на населено място тя е урбанизирана територия и вътре в нея, с оглед на чл. 8, т. 1 ЗУТ, тази територия може да има различно предназначение, включително и за движение и транспорт или за транспортна техническа инфраструктура. " Ако се приеме за правилно даденото от касатора тълкуване на понятието "територия за транспорт" би следвало да се приеме, че всички елементи на транспортната инфраструктура в рамките на населеното място са извън населеното място. Нещо, което е очевиден абсурд – улиците в населените места не са извън населените места. Щом територията е урбанизирана, т. е. в строителните граници на населено място, тя не е територия за транспорт по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗУТ. Това не значи, че територията не може да бъде предназначена за движение, транспорт или за транспортна техническа инфраструктура в рамките на урбанизираната територия. Точно това установява чл. 8, т. 1 ЗУТ. От обстоятелството, че едно пристанище може да се намира на територията на няколко общини не следва логически нито, че то не може да бъде част от населено място, нито, че не може да е свързано или да е част от урбанизирана територия. Без правно значение за облагането с местни такси е устройственият режим на територията на пристанището. Отделно от изложеното, чл. 8 от ЗУТ съдържа предпоставката за наличие на подробен устройствен план, който определя предназначението на отделните територии, какъвто в случая липсва. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, направено и пред първоинстанционния съд, за несъобразяване на Решение на Върховния административен съд, постановено по адм. д. № 4805/2014 г. По това дело кметът на общината, в заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, е постановил, че услугата се предоставя в "населените места", без да конкретизира границите, които има предвид, а имотът, за който е установена такса се намира извън строителните граници на населено място. В настоящия случай, кметът на общината е посочил, че услугата се предоставя в строителните граници на гр. Бургас, а процесните имоти са в рамките на строителните граници на същия град. Обосновано на събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че е доказана и третата предпоставка за дължимост на процесната такса - услугата да е предоставяна от общината. Представена е План-сметка по чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ. Представен е договор, сключен между общината и Консорциум "Титан-Бургас" ДЗЗД (л. 101-110 и л. 631-637), по силата на който последният се задължава да извършва почистване на териториите за обществено ползване. Договорът е със срок на действие до 2020 г. Представени са 44 протокола за извършена работа от Консорциум "Титан-Бургас" ДЗЗД за 2016 г. в които са описани всички извършени дейности, между които има "метене ръчно", "метене автометачака", "тесане на улици и тротоари", "оборка разделителни и тангираци ивици" "миене", "почистване на шахти ръчно", "почистване на отпадъци от пътни отсечки собственост на Община Бургас". Описаните дейности са извършвани през цялата година и в същината си изпълват съдържанието на поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Протоколите са съставени за отчитане на извършените дейности по видове и количество и са подписани от представители на двете страни по договора. Представени са още 38 бр. справки съставени от Консорциум "Титан-Бургас" ДЗЗД по извършена работа по сметосъбиране и сметоизвозване. Представени са фактури относими за 2016 г., в които са описани извършените дейности, за чието осъществяване общината дължи съответното заплащане като част от цената по договора. При тези доказателства, доказването на предоставянето на услугата само на част от територията (кметство "Освобождение" и "Приморие"), обхваната от строителните граници на гр. Бургас, както и доказването на предоставянето на услугата за съответната година, с оглед на установеното в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, обосновава извод за предоставяне на услугата за 2016 г. по отношение на процесните имоти. В заповедите на кмета предоставянето на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване не е ограничено в точно посочени граници, нито е установена някаква периодичност. Това, чисто формално значи, че предоставянето на услугата на която и да е територия в рамките на строителните граници на населеното място повече от веднъж изпълва съдържанието на фактическия състав на нормата, определяща дължимост на таксата за задължените лица. Качеството на предоставяната услуга не може да бъде предмет на спора, тъй като законодателят не е обвързал качеството на услугата със задължението за заплащането на дължимата за нея такса. Единственото, което законодателят е предвидил е фактът на предоставяне на услугата. Предвид изложеното, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение