Решение № 9059 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1906/2020 г.

Решение № 9059 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1906/2020 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Н. Нейчев, подадена чрез адвокат Е. Ангелова, против Решение № 7808/10.12.2019 г., постановено по административно дело № 10663/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу т. 1 от Решение № 286/30.05.2019 г. на Столичен общински съвет, с което е одобрено изменение на план за улична регулация – продължение на улица от о. т. 919 б – о. т. 919 в – о. т. 919 г до о. т. 919 д с габарит 9 м., разположена равностойно на прилежащите поземлени имоти, вследствие на което се изменя контактен УПИ XXIV-424, кв. 159, м. "гр. Банкя – Разширение". В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, като по същество се оспорват възприетите от съда правни изводи, свързани с формата на оспорения акт, приложимото за случая правно основание и спазването на изискването по чл. 108, ал. 5 ЗУТ. По изложените съображения се иска отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество чрез уважаване на подадената жалба. Касационната жалба се поддържа от адвокат Ангелова посредством депозирано по делото писмено становище, съдържащо аргументи по съществото на спора. Ответната страна – Столичен общински съвет се представлява от процесуален представител Е. Димитрова, която оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение по съображения, развити в писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, тъй като е правилно и постановено при отсъствие на сочените касационни основания. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства и е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, въз основа на което, съдът е извършил правилни фактически установявания. Въз основа на същите е проверил законосъобразността на процесната заповед на всички основания по чл. 146 АПК, както и е отговорил на поддържаните пред него възражения. Възприетите от съда правни изводи са обосновани и съответни на приложимия закон, поради което се споделят от настоящата инстанция. Процесното решение е постановено от компетентен орган, с оглед на неговия предмет, съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 7 ЗОС. Правилно съдът е приел за спазена законоустановената форма, тъй като правните и фактически основания за издаването на административния акт се съдържат както в самия акт, така и в документите, предхождащи издаването му. Неоснователни са възраженията за немотивираност на акта, видно от неговото съдържание и от това на създадените в хода на административното производство документи. Посоченото правно основание за одобреното изменение на плана за улична регулация, е разпоредбата на чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ, а именно настъпили съществени промени в обществено-икономическите или устройствените условия, при които е бил съставен предходния план. Такива промени действително са настъпили за периода от време, изтекъл от одобряване на предходния план от 1988 г. до момента, като в оспореното решение са изложени и конкретните факти, които обуславят тези промени, а именно приет Общ устройствен план от 2009 г., приета нова кадастрална карта от 2012 г., необходимост от прокарване на улица с цел обслужване на ново урегулирани поземлени имоти. Правилно съдът е отказал да се произнесе относно това дали са налице предпоставките за прилагане на правното основание по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, доколкото тази разпоредба не е посочена в оспореното решение или в предхождащите го документи. Спазени са административно-производствените правила в процедурата по одобряване на плана, както и изискванията на материалния закон. Изслушано и прието без възражения е заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза, което установява, че параметрите на проектираната улица са съобразени с разпоредбите на чл. 80, ал. 2 и ал. 5 ЗУТ. Съдът е отговорил подробно и аргументирано на възражението, поддържано от жалбоподателя относно съответствие на плана с изискването на чл. 108, ал. 5 ЗУТ, като е приел, че одобреният вариант на проекта е икономично осъществим и да дава възможност за целесъобразно устройство на урегулираните поземлени имоти. Установено е по делото, че чрез продължаването на процесната улица, както и промяната в конфигурацията й, се постига равномерно разпределение на включените в параметрите й частни имоти. Засегната площ от имота на жалбоподателя не може да бъде намалена с оглед на обстоятелството, че същият е ъглов, поради което следва да се спази изискването на чл. 113, ал. 2, т. 1 от Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно – транспортната система за урбанизираните територии, с оглед предвидения завой на улицата. В ЗУТ и в посочената наредба са разписани конкретни правила относно размерите на улиците, в зависимост от техния клас, като в случая проектираната улица съответства на тези правила. Същевременно в обхвата й попадат части от имоти – частна собственост, което не може да бъде избегнато, но това е сторено по начин по който правата и интересите на собствениците на тези имоти да бъдат засегнати в минимална степен, с оглед постигане на преследваната цел. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Не е налице необоснованост на съдебното решение. Релевантните са спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени мотивирани и логически издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответната по касация страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,