Решение № 8610 от 15.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8052/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Българска народна банка срещу решение 426/11.03.2020 г., постановено по адм. дело 1630/2019 г. на Административен съд - гр. Варна. Релевира оплакване за неговата неправилност порави нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК Иска се отмяна на обжалваното решение и решаване наспора по същество чрез отхвърляне на исковата претенция. Ответникът по касационната жалба Л. Велинов не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. От събраните и обсъдени по делото доказателства от първата съдебна инстнация се установява следната фактическа обстановка: Производството пред Административен съд - Варна е било образувано по предявен от Л. Велинов срещу Българска народна банка - гр. София, иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 8627.97 лв, произтичащи от от забавеното изплащане на гарантирания му депозит в размер на196000лв., за депозитите и сметките, които имал в КТБАД. Първоначално претенцията е за 8 627,97лв. представлявала законната лихва за периода от 30.06.2014г. до 04.12.2014г.. върху изплатената гарантирана сума от 196000 лв. В последното открито съдебно заседание исковата претенция е изменена, като от ответника БНБ се претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 5733,82лв., представляващи законната лихва за периода от 25.07.2014г до 06.11.2014г. върху изплатената сума от 196000 лв. Правното основание на иска е чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общиниете за вреди, на което е разгледана исковата претенция по същество. Съдът е уважил исковата претенция до размер на 4249.07 лв., като е приел, че в този размер искът се явява основателен и доказан, като се е позовал на представените по делото писмени доказателства и приетата съдебно-икономическа експертиза. Приел е, че претърпяната от ищеца имуществена вреда се явява разликата между законната лихва за исковия период от 25.07.2014г до 06.12.2014г. и изплатената му за същия период договорна лихва по депозитите му. Позовал се е подадена информация за подлежаща на плащане сума в максималния размер от 196 000 лв., като в посочената сума се включват начислени лихви към датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза - 06.11.2014г., като остатъчното вземане в размер на 481 731,71 лв. е включено под 3975 в списъка по чл.66 ал.7 т.1 от ЗБН. В същото писмо е посочено, че на 10.05.2019г. на ищеца, в качеството му на кредитор на КТБАД- в несъстоятелност е изплатена сумата от 54 442.78 лв. Поради това реално претърпяната вреда от ищеца за периода от от 25.07.2014г до 06.12.2014г. от нарушението на правото на съюза се явява разликата между законната лихва върху сумата от 196 000лв. и начислената по депозитите му и изплатена за същия период договорна лихва, коригирана по размер с решение на БНБ. Като е взел предвид обстоятелството, че размерът на законната лихва за периода от 25.07.2014г до 06.12.2014г. е 5 733,82лв., а начислената и изплатена договорна лихва за същия период, съобразно корекцията от БНБ е в размер на 1484.75 съдът е достигнал до извод, че реално претърпяната от ищеца имуществена вреда по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ е в размер на 4249.07 лв. и я е присъдил в полза на ищеца, като искът до предявения размер е отхвърлен. Съразмерно с уважената част от иска са присъдени направените от ищеца разноски. В полза на ответника не са присъдени направени разноски , предвид приложимата редакция на чл. 10, ал.2 ЗОДОВ. Решението в отхвърлителната му част не е обжалвано от ищеца. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението си административният съд се е съобразил с разпоредбите на Директива 94/19/ЕО и приложимите й норми, тълкувани в решение по дело С- 571/2016, като е приел, че Директива 94/19/ЕО, изменена с Директива 2009/14/ЕО, на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока на изплащане, е транспонирана в българското законодателство чрез Закона за гарантиране на влоговете в банките и Закона за кредитните институции. Измененията въведени с Директива 2009/14/ЕО са транспонирани своевременно през 2009г. с измененията на посочените два закона ДВ, бр.44/2009г., в сила от 12.06.2009г. С измененията на ЗГВБ от 2010г. ДВ, бр.101/2010г., в сила от 31.12.2010г., е въведен новият гарантиран размер от 100 000 евро на депозитите, съгласно измененията на чл.7 от Директива 94/19/ЕО.Неналичен депозит по смисъла на чл.1, §3 от Директивата е депозит, който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция, съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато: i) съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи.Съгласно чл.36, ал.2 от ЗКИ в редакцията до изменението с ДВ, бр.62/14.08.2015г., неплатежоспособност е налице при две хипотези: -когато банката не изпълнява повече от 7 работни дни свое изискуемо парично задължение, ако това е пряко свързано с финансовото състояние на банката и по преценка на БНБ не може да се очаква изплащане на изискуемите парични задължения в приемлив период от време; -когато собственият капитал на банката е отрицателна величина. Изискуемият от чл.1, § 3, подточка i), ал.2 от Директива 94/19/ЕО срок от 5 работни дни, в който компетентните органи следва да извършат преценката на финансовото състояние и способността на банката да изплаща гарантираните депозити е въведен в чл.36, ал.3 от ЗКИ - като изискване, в срок от 5 работни дни от установяването на неплатежоспособността на банка БНБ да отнеме лиценза. Срокът по чл.10, §1 от Директива 94/19/ЕО, в който схемите за гарантиране на депозити следва да бъдат в състояние да изплащат надлежно доказаните претенции на вложителите, по отношение на неналичните депозити 20 работни дни от датата, на която компетентните органи извършват установяването по чл.1, §3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО, е въведен в чл.23, ал.5 от ЗГВБ /в редакцията до изменението с ДВ, бр.62/14.08.2015г./ и тече от датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза за банкова дейност на търговска банка. При така възприетата уредба в ЗГВБ и ЗКИ сроковете по чл.1, §3, буква i) и чл.10, §1 от Директива 94/19/ЕО да текат от момента, в който БНБ вземе решение за отнемане лиценза на кредитна институция поради неплатежоспособност, не е допустима схема за гарантиране на депозитите, които са станали неналични, тъй като Директивата изисква схемите за гарантиране на депозити да бъдат в състояние да изплащат доказаните претенции на вложителите, по отношение на неналични депозити, независимо дали са налице условията по националното законодателство за отнемане на лиценза на кредитна институция. Съдът се е позовал на т.49, т.50 и т.51 от решението по дело С-571/16, от текста на чл.1, точка 3, подточка i), първа алинея от Директива 94/19 изрично следва, че необходимо и достатъчно условие, за да се установи неналичността на депозит, който е дължим и платим, е по виждане на компетентния орган дадена кредитна институция да изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и да не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи. Освен това член 1, точка 3, подточка i), втора алинея уточнява, че посочените компетентни органи трябва да установят това колкото е възможно по-скоро и не по-късно от пет работни дни след като са се уверили за пръв път, че съответната кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми. Основното оплакване в касационната жалба се свежда до възражението, че към датата 20.06.2014г. касационният жалбоподател - БНБ не се явява компетентен орган по смисъла на Директивата и не може да отговаря за вреди от незспазване на срока за изплащане на гарантираните влогови. Доколкото пред административнтия съд е предявен иск за вреди срещу държавата от нарушение на правото на ЕС, които се разглеждат по процесуалния ред на глава единадесета на АПК, а не пряк иск за изпълнение срещу БНБ по задължение в конкретно правоотношение, то възражението се явява неоснователно. Основанията за това се откриват в решението по посоченото дело С-571/16, както и в разпоредбите и съображенията за приемане на Директива 94/19/ЕО, целта на приемане на която е защита на депозитите и техните титуляри, а крайна цел е защита на банковата система на ЕС и се открива в следното :" като имат предвид, че при премахване на ограниченията върху дейността на кредитните институции трябва да се вземе предвид положението, което може да възникне, ако депозити в кредитна институция, която има клонове в други държави-членки, станат неналични; като имат предвид, че е наложително да се осигури хармонизирано минимално ниво на защита на депозитите, където и да се намират депозитите в Общността; като имат предвид, че такава защита на депозитите е също толкова съществена, както и разумните правила за изграждането на единния банков пазар; като имат предвид, че в случай на закриване на неплатежоспособна кредитна институция, вложителите във всички клонове, намиращи се в държава-членка, различна от тази, в която се намира главното управление на кредитната институция, трябва да бъдат защитени от същата схема за гарантиране като другите вложители в институцията..." Що се отнася до решението по дело дело С-571/16, то от съдържанието на същото става ясно, че СЕС разглежда тълкуваните норми от правото на ЕС като такива с директен ефект, сроковете за действие на компетентния орган според националното законодателство като императивни, като подобно тълкуване е в съответствие с целта, преследвана с приемане на Директива 94/19/ЕО. Така напр. съобразно цитираното решение : "117. Като се имат предвид всички изложени по-горе съображения, на седмия и осмия въпрос следва да се отговори, че член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19 има директен ефект и представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявяват искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите. Запитващата юрисдикция е тази, която трябва да провери, от една страна, дали фактът, че неналичността на депозитите не е установена в срока от пет работни дни, предвиден в тази разпоредба, въпреки че са били изпълнени ясно посочените в същата условия, съставлява, при обстоятелствата в главното производство, достатъчно съществено нарушение по смисъла на правото на Съюза, и от друга страна, дали съществува пряка причинно-следствена връзка между това нарушение и вредите, претърпени от вложител като гн Кантарев." Възражение на касационния жалобоподател БНБ като това , че БНБ не е била компетентен орган по см. на директивата, респ. - не може да бъде ответник по иска за вреди от нарушение на правото на ЕС може да бъде направено само ако между гражданите и БНБ са налице частноправни правоотношения. В случая делото се води за ангаржиране на отговорност на държавата за вреди от нарушаване на норма от правото на ЕС по правилата на извъндоговорнвата отговорност, целта на който иск е защита правата на гражданите на ЕС, без значение от чии противоправни актове, действия или бездействия са проитекли вредите - принцип , установен в доктрината за извъндоговорвната отговорност на държавата за нарушение на правото на ЕС . Исковете исковете за обезщетения за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, като за имуществената отговорност и за допустимостта на иска се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз. В тази връзка следва да се цитират следните параграфи от решение С-571: 122.Важно е също така да се припомни, че при липсата на правна уредба на Съюза по въпроса във вътрешния правен ред на всяка държава членка трябва да се посочат компетентните юрисдикции и да се установят процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза (решение от 30 септември 2003 г., Köbler, C224/01, EU:C:2003:513, т. 46 и цитираната съдебна практика). 123.Съдът обаче също така е уточнил, че освен ако не е налице право на обезщетение, което, стига необходимите за това условия да са изпълнени, произтича пряко от правото на Съюза, държавата е длъжна да поправи последиците от увреждането при спазване на националната правна уредба в областта на отговорността, като се има предвид, че установените от националните законодателства условия във връзка с поправянето на вредите не трябва да бъдат по-неблагоприятни от условията, отнасящи се до подобни вътрешноправни искове (принцип на равностойност), нито да бъдат уредени по начин, който прави получаването на обезщетение практически невъзможно или прекомерно трудно (принцип на ефективност) (решение от 26 януари 2010 г., Transportes Urbanos y Servicios Generales, C118/08, EU:C:2010:39, т. 31 и цитираната съдебна практика). 124.Принципът на равностойност изисква всички правила относно исковете или жалбите да се прилагат еднакво за исковете или жалбите, основани на нарушение на правото на Съюза, и за сходни искове или жалби, основани на нарушение на вътрешното право (решение от 15 март 2017 г., Aquino, C3/16, EU:C:2017:209, т. 50 и цитираната съдебна практика). 125.В съответствие с принципа на ефективност националните процесуални норми не трябва да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (решение от 15 март 2017 г., Aquino, C3/16, EU:C:2017:209, т. 52 и цитираната съдебна практика). По делото не е спорно, че на 20 юни 2014г. представителите на КТБ внесли в БНБ искане банката да бъде поставена под специален надзор. Искането било мотивирано с предизвикана загуба на доверие, масова паника сред вложителите и проблеми с ликвидността, което предизвиквало затруднения в изпълнението на паричните задължения към вложителите. С последващо писмо от същата дата, КТБ уведомила БНБ, че е преустановила разплащанията и всички банкови операции. С Решение 73/20.06.2014г. на Управителния съвет /УС/ на БНБ, на основание чл.115, ал.1, т.2 и 3, чл.116, ал.1, ал.2, т.2, 3, 6 и 7, във връзка с чл.103, ал.2, т.24 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, КТБ била поставена под специален надзор, поради опасност от неплатежоспособност. В разпоредбите на чл. 36, ал. 3 от ЗКИ и чл. 23, ал. 5 от ЗГВБ,законодателят е посочил, че именно БНБ е "компетентният орган", който установява неналичността на депозитите. В нормите на националното законодателство момента, в който се задейства схемата за гарантиране на депозитите, които са станали неналични,е обвързан с отнемане на лиценза на кредитната институция,докато в нормите на европейското законодателство и по специално в Директива 94/19/ЕО,на националните банки е вменена отговорността за преценка на финансово състояние и способността на отделната банка да изплаща гарантираните депозити, като е въведено императивно изискване в срок от 5 дни от установяването на неплатежоспособността на банка, БНБ да отнеме лиценза.Като в тази насока е и позицията на ЕК,изразена в решението и за откриване на наказателна процедура срещу България заради забавеното изплащане на гарантираните влогове на българските граждани. В тази насока следва да бъде посочено, че в решението си от 04.10.2016 година по дело С-571/16,СЕС е приел,че за да се задейства схемата за гарантиране на депозитите, Директива 94/19/ЕО, предвижда процедура само от три стъпки: 1/ компетентният орган се уверява, че депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция; 2/ в рамките на пет работни дни след това заключение, компетентният орган трябва да определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи;