Решение № 12054 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3563/2025 г.

Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадено искане от И. А. К. на основание чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК за отмяна на влязло в сила решение 13340 от 09.12.2024 г. постановено по адм. дело 6931/ 2024 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), шесто отделение, с което е отменено решение 1002 от 17.05.2024 г. на постановено по адм. дело 112/2024 г. по описа на Административен съд-Сливен и е отхвърлена жалбата му срещу Заповед СД - 02-2 от 22.12.2023 г., с която е наложено дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 328б, ал. 1 т. 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), в качеството му на държавен съдебен изпълнител при Районен съд Сливен, за извършено дисциплинарно нарушение на чл.328а, ал.2 т.2 и т.5 от ЗСВ. В молбата са изложени аргументи свързани с наличието на новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на жалбоподателя. Излага твърдения, че ако същите му били известни щял да поиска отстраняване от делото на основание чл. 144 от АПК във връзка с чл. 22, ал.1, т.6 от ГПК на съдията докладчик. По изложените аргументи свързани с нарушаване на съответните правила е бил лишен от възможност да участва в делото или не е бил надлежно представляван, или когато не е могъл да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могъл да отстрани по т. 5, са изложени твърдения за влошено здравословно състояние и липса на средства, което го е лишило от възможността да участва лично в откритото съдебно заседание, като по същите изложени причини не е могъл да бъде надлежно представляван от процесуален представител. Иска съдът да отмени решение 13340 от 09.12.2024 г. постановено по адм. дело 6931/ 2024 г. по описа на ВАС и делото да бъде върнато за разглеждане от друг тричленен състав на същия съд. Ответникът министърът на правосъдието, чрез пълномощници И. Савов - главен юрисконсулт в дирекция Правни дейности и И. Тончева - главен юрисконсулт в дирекция Правни дейности в Министерство на правосъдието, е представил възражение-писмен отговор, в който е изложил подробни съображения, че не е налице основанието по чл.239, т.1 и т. 5 от АПК. Моли да се отхвърли искането за отмяна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, след като обсъди посочените отменителни основания и съобрази сроковете по чл. 240 от АПК, приема, че молбата за отмяна на соченото в нея основание е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкрети и изчерпателно посочени в закона основания по чл. 239 от АПК. Съгласно посочената в молбата разпоредба на чл. 239, т. 1 от АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Нови "доказателства" по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани, поради липса на тези документи, тъй като страната не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. Приложените като доказателства по делото материали, а именно копия от статии от Интернет срещу съдия участвала в касационното производство, справка от сайта на ВАС и молба по адм. дело 6931/2024 г., не представляват доказателства, поради което не са приети. Не е открито ново обстоятелство от съществено значение за делото, за да се уважи направеното искане за отмяна на съдебното решение на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Новите обстоятелства и писмени доказателства следва да са съществували при разглеждането на делото, но те да не са били известни на страната и то при положение, че същата е положила дължимата грижа. От изложеното в искането не са представени доказателства за узнаването на обстоятелства от молителя в преклузивния срок по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК. Не са налице "нови обстоятелства", нито "нови доказателства", които да са съществено значение за спора. По отношение на значимостта на "новите обстоятелства и на "нови доказателства" следва да се посочи, че преценката дали доказателствата са от значение за изхода на спора е обусловена от преценката за възможността тези доказателства, респективно установените с тях факти, да доведат до различно разрешение на спорния предмет. С оглед горното не е налице посоченото в молбата основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение по чл. 239, т. 1 от АПК. Съгласно посоченото в искането за отмяна основание по чл. 239, т. 5 от АПК, че молителят не е могъл да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могъл да отстрани, същият е изложил твърдения за липсата на парични средства за собственото му оцеляване, за пътни разноски и такива свързани с осигуряване на повереник. Не е представил надлежни доказателства за сочените твърдения. Не е направил искане до съда нито за отлагане на делото, нито за предоставяне на правна помощ. С молба от 17.10.2024 г. И. К. е отправил изрично искане до съда да бъде даден ход на дело 6931/2024 г. в открито съдебно заседание без негово участие при поддържане на аргументите, изложени в отговора му на касационната жалба, като по същото дело е постановено решение 13340 от 09.12.2024 г., чиято отмяна се иска. Относно твърдението за привидност на волеизявлението в молбата от 17.10.2024 г., съответно че то е направено при условията на крайна нужда по смисъла на гражданско право, същото е необосновано и не са представени доказателства за наличието на пороци във волята. Предвид изложеното твърдение за наличие на предпоставката по чл. 239, т. 5 от АПК, настоящият съдебен състав, счита искането за отмяна на горепосоченото основание за неоснователно. С оглед изложеното не са налице предпоставките по чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК, искането за отмяна на решение 13340 от 09.12.2024 г. постановено по адм. дело 6931/ 2024 г. по описа на Върховния административен съд е неоснователно, като същото следва да бъде отхвърлено. Направеното искане от ответната страна за присъждане на разноски следва да се уважи с оглед на изхода на настоящото производство. Следва да се осъди И. А. К. да заплати на министъра на правосъдието разноски в размер на 150 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,