Решение № 9791 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3676/2020 г.

Решение № 9791 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3676/2020 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Г. П., П. С. и М. И., подадена чрез процесуалният им представител адв. Стоев срещу Решение № 1540/18.12.2019 г. постановено по адм. д. № 620/2019 г. по описа на Административен съд – С.-област. Касаторите твърдят неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се констатациите на административния орган за характеристиката на завареното като строеж и параметрите му. Сочат, че извода на съда за нетърпимост на строежа е необоснован. Искат обжалваното решение да бъде отменено, след което съдът да постанови ново, с което да отмени заповедта на Кмета на Община Ботевград. В с. з. касационните жалбоподатели редовно и своевременно призовани не се явяват и не изпращат представител. Ответникът - Кметът на Община Ботевград, чрез процесуалният си представител в писмен отговор оспорва изцяло основателността на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила, тъй като не са налице касационните основания на чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - С.-област е отхвърлил жалбата на Г. П., П. С. и М. И. против Заповед №ОА-289/28.03.2019 г. на кмета на Община Ботевград, с която е наредено на Н. Т. (починал) премахване на незаконен строеж "сграда на допълващо затрояване", находящ се в ПИ с идентификатор 05815.304.372 по КККР на землището на гр. Б., УПИ II-1553 в к. 124 по регулационния план на гр. Б.. За да отхвърли оспорването съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на процедурата по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ и при правилно приложение на закона. Обосновал е извод че процесния обект съставлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 147, ал. 1, т. 1 и чл. 46 ЗУТ, който е незаконен, тъй като липсват строителни книжа - разрешение за строеж. След изследване на материалите по делото, включително заключението на вещото лице, съдът е достигнал до извод за неприложимост на хипотезите за търпимост на строежи на основание § 16, ал. 1-3 ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗУТ, на които се позовават жалбоподателите. При тези констатации е извел извод че разпореденото премахване е законосъобразно. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да достигне до този правен резултат, административния съд е обсъдил подробно доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и съотносимост, включително и неоспорената от страните съдебно-техническа експертиза. Приетите за установени констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо установените релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон, като изводите му за липсата на отменителни основания по отношение на оспорената заповед са законосъобразни. По делото не се спори, че разпоредената за премахване "сграда на допълващо затрояване" е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, както и за отсъствието на строително разрешение, дължимо по силата на чл. 148, ал. 1 ЗУТ, поради което е налице незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Първоинстанционният съд подробно е изследвал и въпроса за евентуалната търпимост на строежа, изключваща възможността за неговото премахване. Преценката относно приложимите хипотези на § 16, ал. 1 – ал. 3 ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗУТ е в зависимост от датата на извършване на строежа. От представеното с възражението срещу констативния акт становище за изграждане на обекта през 1980 г. и заключението на вещото лице, че сградата е изградена преди повече от 30 години, безспорно се установява, че датата на реализиране на строежа е преди 07.04.1987 г. С оглед установения период на строителство приложимата хипотеза е на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Сочената разпоредба изисква допустимост на строежа по ПУП и по правилата и нормите действали по време на извършването на строителството или по сега действащите такива. Само при наличието на тези предпоставки строежът може да бъде квалифициран като търпим. В случая, видно от заключението на неоспорената съдебно-техническа експертиза строежът не отговаря на правилата и нормативите действали към момента на изграждането и към настоящия момент. Съгласно чл. 121, ал. 1-2 Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство, второстепенните постройки трябва да са на разстояние най-малко 3 м или най-малко 1, 50 м от южна, югоизточна или югозападна (до 45 градуса отклонение от южната посока) регулационна линия към съседите или да са разположени на страничната регулационна линия, ако калканната им стена се покрива напълно от калканната стена на заварена сграда в съседния парцел или със съгласие на собственика на съседния парцел, изразено в нотариално заверено заявление до техническата служба при общинския народен съвет или декларация, подписана в присъствието на длъжностни лица от техническата служба при съвета, при задължение от негова страна да направи също такава постройка така, че калканните стени да се покрият напълно. В този случай трябва да се изгради съответен пожаропредпазен зид. Съгласно действащата разпоредба на чл. 42, ал. 1-3 ЗУТ постройките на допълващото застрояване се разполагат свободно или допрени до основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с допълващо застрояване в съседен имот. Същите могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот или плътни огради. При свободно разполагане постройките на допълващото застрояване са с височина до 3, 6 м и на разстояние от вътрешните граници на урегулирания поземлен имот най-малко 3 м, а когато са с височина до 2, 5 м, са най-малко на 1, 5 м от южната, югозападната и югоизточната граница към съседния урегулиран поземлен имот при отклонение от южната посока до 45 градуса. На място незаконен строеж "сграда на допълващо затрояване" е установено, че навлиза в съседния УПИ I-1566. Също така в застроителния план от 1971 г. е предвидено само основно застрояване. Разпоредбата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ не намира приложение, тъй като тя се касае строежи извършени от 02.01.2001 г. до 31.03.2001 г. Липсата на сочените предпоставки е пречка да се приеме търпимост на имота. Неоснователно са и твърденията относно допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като Г. П., като съсобственик в режим на семейна имуществена общност не е била посочена като възложител на строежа и не е участвала в административното производство. Обстоятелството, че страната не е реализирала правата си на възражение и защита в административната фаза на процеса макар да съставлява процесуално нарушение не е от категорията на съществените, водещо до незаконосъобразност на оспорената заповед само на това основание, тъй като ако такива бяха осъществени не би се стигнало да административен акт с друго съдържание. Освен това страната е оспорила неблагоприятната за нея заповед и в съдебното производство е имала възможност да направи всички възражения и да представи доказателства, които би направили и представила пред административния орган. С оглед на изложеното, оспореното решение на Административен съд – С.-област като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и своевременно направеното искане на ответника по касационната жалба, касаторите дължат направените за тази инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение определени съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ в размер на 100 (сто) лева. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение