Решение № 1576 от 5.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6384/2008 г.

Решение № 1576 от 5.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6384/2008 г., II о., докладчик съдията Марияна Дечева ПРоизводството е образувано по касационна жалба на Ася Савова Кременлиева, чрез процесуалния й представител, адв. Маринов, срещу решение № 525 от 7.01.2008 г., постановено по адм. д. № 1759/2007 г. на Административен съд София-град. Излагат се касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, с твърдение за незаконосъобразност и се иска неговата отмяна. Ответниците Стефан Баев, Петър Петров, Николета Войнеску-Петрова, Искра Александрова, Сдружение Съюз на Тракийските дружества в България и ЕС сграда на ул. "Стефан Караджа", Началника на Столична РДНСК и Кмета на Столична община не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния преклузивен срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на касаторката срещу Заповед № ДК-04-30/2.04.2007 г. на Началника на СРДНСК. В мотивите е прието, че заповедта е издадена в нарушение на нормата на чл. 38, ал. 4 от ЗУТ. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Настоящата инстанция на Върховният административен съд, второ отделение, намира че първоинстанционния съд при постановяване на решението, което се обжалва е обсъдил в съвкупност всички доказателства, относими към предмета на делото, за което е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящият съд. Правилен е извода на съда, че административния орган при издаване на обжалвания съдебен акт не е спазил императивната норма на чл. 38, ал. 4 от ЗУТ, съгласно който следва да са налице в кумулативна даденост решение на общото събрание на ЕС, изрично пписмено нотариално заверено съгласие на непосдредствените съседи на обектна и самоастоятелен вход, извън входа и общите помещения на жилищните етажи. В конкретния случай безспорно е установено, че не е осигурен самостоятелен вход на процесния преустроен апартамент, като е предвидено достъпа до същия да се осъществява от входа на общите помещения, с което е нарушена нормата на чл. 38, ал. 4 от ЗУТ. На второ място правилен е извода на съда, че декларациите дадени от собствениците на жилища, непосредствени съседи, които са оспорени и е открито производство по оспорването им, но същото е останало недоказано са общи. В последните не се съдържа конкретно дадено съгласие за преустройство на жилището в салон за фризьорство, козметика и масаж. Декларацията по чл. 38, ал. 4 от ЗУТ следва да бъде дадена за конкретно преустройство на съществуващото жилищно помещение в нежилищно. От друга страна не са ангажирани доказателства, от които да е видно, кои са непосредствените съседи, за да се прецени дали е изпълнена процедурата по чл. 38, ал. 4 от ЗУТ. Нормата на чл. 38, ал. 4 от ЗУТ, както се отбеляза по-горе съдържа изисквания, които следва да са дадени в кумулативна даденост и липсата на която и да е от тези предпоставки води до незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Правилен е извода на съда, че е нарушена и нормата на чл. 148, ал. 4 от ЗУТ, съгласно която разрешението за строеж се издава на възлажителя, а по делото не са ангажирани доказателства за връзка между възложителя" Сити център- форевър"ЕООД и касаторката на чието име е издадено разрешението за строеж. Предвид горното при тези мотиви, които съвпадат с мотивите на първоинстанционния съд, правилно и законосъобразно последния е достигнал до извода, че административния акт е законосъобразен и като такъв следва да се потвърди, в какъвто смисъл е и постановеното решение. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 от АПК,