Решение № 10295 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12647/2016 г.

Решение № 10295 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12647/2016 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Ф. Ф. М. от град П., подадена чрез процесуалния й представител, срещу Решение № 1602/05.08.2016 г., постановено по адм. дело № 1091/2016 г., по описа на Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № 16РД09-112/30.03.2016 г., на кмета на Район "Северен", О. П.. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кметът на район "Северен", община П., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред Административен съд П. е образувано по жалба на Ф. Ф. М. срещу Заповед № 16РД09-112/30. 03. 2016 г, на кмета на Район "Северен", О. П., с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ "Двуетажна жилищна сграда" в поземлен имот с идентификатор 56784.503.148 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., в улична регулация източно от УПИ I-за жилищно строителство, етажни гаражи и паркинг, кв. 3 по плана на кв. "Т. К." - гр. П.. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, водещи до отмяната й. Приел е също така, че не са налице предпоставките за търпимост на незаконния строеж, поради което е отхвърлил подадената срещу административния акт жалба. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и заключението на техническата експертиза. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на съдебния акт. Установено е, че жалбоподателката е изградила двуетажна масивна постройка в имот - публична общинска собственост. Установено е също така, че за осъщественото строителство не са одобрявани инвестиционни проекти и не е издавано разрешение за строеж. При тези данни законосъобразно съдът е приел, че извършеното представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е незаконен. Строежът е пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗУТ. По силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая, издава заповед за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, или на части от тях. Предвид безпротиворечивите данни относно времето на извършване на строителството - след 2012 г., съдът е обсъдил предпоставките на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и тези на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, като обосновано е прието, че при всички хипотези строежът не е търпим и подлежи на премахване. Следва да се добави, че неприложими за строежа се явяват и предпоставките на § 16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ, отново с оглед годината на изграждането му и липсата на данни, строежът да е бил деклариран в законоустановения срок пред одобряващите органи. Неоснователно е възражението на касаторката относно това, че съдът не се е съобразил с представените доказателства. Напротив, съдът подробно е обсъдил всички представени по делото доказателства, въз основа на които е направил обоснован извод за неоснователност на подадената жалба. Констативният акт, на базата на който е издадена оспорената заповед, е издаден в присъствието на жалбоподателката, като същият е подписан и връчен без възражения. Надлежни страни в производството по премахване на незаконен строеж са адресатът на акта и административният орган, който го е издал. Адресат на акта може да бъде собственикът или извършителят на строежа. От съвкупната преценка на доказателствата по делото се установява, че незаконният строеж е собственост на Ф. Ф. М., като същата е посочена в неоспорения констативен акт и за възложител и извършител на строежа. Следва да се отбележи, че собствеността на строежа не влияе върху безспорния извод за неговия незаконен характер и издаването на заповед за премахването му като такъв по реда на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ. Последното възражение на касаторите касае обосноваността на оспореното решение. Това възражение също е неоснователно. Обратно на изложеното в касационната жалба, липсата на посочване на категорията на строежа в административния акт, не е основание за отмяната му. Същият е описан подробно, както в констативния акт, така и в заповедта, като видно от това описание строежът е пета категория, както правилно е приел и административният съд. С оглед изчерпателността следва да се отбележи, че административният орган е длъжен да разгледа и обсъди предпоставките за търпимост на строежа, като направи извод в крайния си акт относно неговата търпимост. Това е така, тъй като разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ и на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ са императивни. В конкретния случай, липсата на такова обсъждане само по себе си не е основание за отмяна на административния акт, с оглед безспорната неприложимост на посочените разпоредби относно строеж, изграден след 2012 г. Последният подлежи на отмяна само в случаите, в които са били налице предпоставките за търпимост. С оглед горното и предвид липсата на релевираните основания за отмяна на решение, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,