Решение № 387 от 10.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6514/2017 г.

Решение № 387 от 10.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6514/2017 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на В. Колева, в качеството й на полицейски орган към Районно управление – Ямбол при Областна дирекция на МВР – Ямбол против решение № 66 от 28.04.2017 г. по адм. дело № 100/2017 г. на Административен съд – Ямбол. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – Е. Николов, изразява становище в писмен отговор, че касационната жалба е неоснователна и иска да се остави в сила обжалваното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Ямбол е отменил заповед за задържане рег. № 1679 зз-105/11.04.2017 г. на полицейски инспектор В. Колева при РУ гр. Ямбол при ОД на МВР – Ямбол, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е задържан Е. Николов за срок до 24 часа. Съдът е установил точно релевантните фактически обстоятелства по спора и въз основа на коректния им анализ е достигнал до издържани правни изводи. По делото е установено, че оспорената заповед за задържане е издадена по повод инцидент на 11.04.2017 г. около 16 часа в гр. Ямбол. В заповедта за задържане е посочено, че лицето, непълнолетно към този момент, се задържа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР във връзка с ДП № 201/2017 г. за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 НК. Съдът е положил необходимите усилия да изиска административната преписка в цялост и относимите към нея материали от цитираното досъдебно производство, като по делото са представени обжалваната заповед, протокол за личен обиск, декларация, медицинска справка и лист за медицински преглед на задържаното лице. При това положение, съдът правилно и обосновано е приел, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на изискването по чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР в същата да се посочи фактическо основание за задържането. Отразяването на номер на досъдебното производство и текст от Наказателния кодекс не съставлява изпълнение на задължението на полицейския орган да опише фактическите обстоятелства, обуславящи задържането. Действително, мотивите за прилагане на принудителната административна мярка може да се съдържат в съпътстващи документи, но в случая такива не са приобщени към административната преписка. От събраните гласни доказателства и изявленията на страните по делото може да се направи заключение, че жалбоподателят, сега ответник по касация, е задържан заедно със свой приятел във връзка с инцидент – сбиване с трето лице, след като е бил уведомен от полицейските органи, че следва да се яви в районното управление и е доведен в същото за изясняване на случая. Установените факти по повод задържането на ответника по касация в хода на съдебното производство обаче не могат да заместят липсата на реквизита по чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР и да санират допуснатия порок на акта. Аналогично е положението и с представеното с касационната жалба удостоверение изх. № 763/2017 г. от 11.05.2017 г. на районния прокурор на Районна прокуратура гр. Ямбол, в което е отразено, че с постановление от 12.04.2017 г. Е. Николов е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 63, ал. 1, т. 3 НК. Съдържащите се данни в цитираното удостоверение на прокуратурата не е имало пречка да бъдат приобщени по административната преписка, а както вече се посочи съдът е предприел необходимите процесуални действия в тази насока. С оглед на това, не е налице твърдяното от касатора съществено нарушение на съдопроизводствените правила от съда във връзка с изясняване на релевантните за спора факти. Възраженията в касационната жалба, че съдът не е дал възможност на издателя на акта – ответник пред първоинстанционния съд, да попълни административната преписка, не намират опора в данните по делото. Трябва да се посочи в тази насока, че правилото на чл. 72, ал. 4 ЗМВР изисква съдът да се произнесе незабавно по жалбата срещу заповедта за задържане, което в случая е спазено от съда, като процесуалното поведение на страните по делото също следва да бъде съобразено със законовото изискване за бързина на съдебното производство. На следващо място, упражняване правомощието от полицейските органи да задържат лица трябва да е подчинено на легитимна цел – ограничаване на свободата на лицето е допустима когато следва да се обезпечи разследването на престъпното деяние, да се предотврати извършването на друго престъпление или укриване от правоохранителните органи. Съдът правилно е посочил в решението си, че от данните по преписката не може да се установи съществувала ли е необходимост от задържане на лицето и в какво се изразява - поведението му показвало ли наличие на някаква опасност да извърши друго престъпление и/или да осуети разследването, проведени ли са някакви процесуално-следствени действия по време задържането му. Поради това съдът правилно и обосновано е приел, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на материалния закон и отменил същата. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. В писмения отговор на ответника по касация се претендира заплащане на разноски пред касационната инстанция, но не са представени доказателства за направени такива, поради което разноски не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,