Решение № 245 от 8.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12311/2019 г.

Решение № 245 от 8.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12311/2019 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулта Ц. Цонева, срещу решение № 321 от 05.07.2019 г., постановено по адм. д. № 562/2018 г. от Административен съд - Велико Търново. С него е отменено уведомителното му писмо с което и е оторизирана субсидия по мярка 11 "Биологично земеделие" от програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020, в размер от 978, 84 лева, вместо исканата сума от 2 663, 02 лева за кампания 2015 година. При условията на чл. 173, ал. 2 АПК преписката е върната на административния орган. Същевременно ДФЗ е осъден да заплати на жалбоподателя направените разноски. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По изложени съображения моли, съдебното решение да се отмени, като вместо него се постанови друго, по съществото на спора, като обжалваното уведомително писмо се остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. От ответната страна по касация Я. Х. е постъпил писмен отговор, подаден от адвокат Тодоров, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. По изложените съображения в него моли, съдебното решение да се остави в сила. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага съдебното решение да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява, че Я. Х. от [населено място] е обжалвала уведомително писмо с изх. № 02-040-6500/2550 от 10.07.2018 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие"/Б3 от програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г., за кампания 2015 г. Жалбата е насочена срещу отказа за пълно субсидиране и направената констатация от административния орган, че декларираните култури в земеделските площи не съответстват - вместо трайни насаждения - сливи, са засадени орехи. Съдът е приел жалбата за допустима, а по същество за основателна, поради което е отменил уведомителното писмо при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. От установеното от фактическа страна съдът е направил извод, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, при спазване на изискването за форма, но при нарушение на изискването на чл. 35 АПК, което е довело и до нарушаване на материалния закон. От приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, съдът е установил, че при осъществен контрол от контролиращото лице за спазване на правилата за биологично развитие е допусната техническа грешка, като са изписани грешни агроекологични кодове за орехи за всички посочени в заявлението за подпомагане на жалбоподателката парцели, включително и за двата процесни. По отношение наддекларирането на парцел № 47826-43-2-2, заявен за подпомагане – след като сам административния орган приема, че наддекларираната площ е 2, 21 % от заявената по мярката за подпомагането тази площ не подлежи на санкциониране по аргумент от приложимата за референтния период разпоредба на чл. 19, § 1 от Делегиран регламент /ЕС/ № 640/2014 на Комисията от 11 мат 2014 г. за допълнение на Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета. При това фактическо установяване съдът е направил правни изводи, че уведомителното писмо е издадено в нарушение на материалния закон, поради което го е отменил. При извършения касационен контрол по реда на чл. 218 АПК, настоящият състав намира, че съдебното решение е валидно, допустимо, а при постановяването му не е допуснато нарушение на материалния закон. Между страните не е имало спор относно фактите свързани с подаването на заявление за подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие", за следните парцели: № 47826-43-2, с код на отглежданата култура 223010; № 47826-450-1, с код на култура 222010; № 47826-456-16-2, с код 223010 и № 47826-485-1-2, с код на отглежданата култура – 222010, всички в землището на село Мерданя. Като задължително условие за допустимост на подпомагането Х. сключила договор с контролиращо лице – "Лакон"ООД-Лясковец. Последното извършило годишна инспекция и въвел данни в Системата за въвеждане на данни от външни институции/СВДВИ/, като отглежданите култури и за четирите парцела са отразени с код за орехи. При така установена фактическа обстановка, обосновани и законосъобразни са изводите на административния съд, че уведомителното писмо е незаконосъобразно. Касае се за техническа грешка на контролиращото лице, която не може да се вмени във вина на подпомагания земеделски производител. Същият е поискал подпомагане за четири парцела, засадени с трайни насаждения два с орехи и два със сливи. Последните фигурират в системата данни при касатора като засадени с трайни насаждения сливи, поради което не е налице неспазване на базовото изискване засадената култура да не се различава от заявената от бенефициера по мярката, поради което неприложима е санкционната последица на чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода – 2014- 2020 г. Също така – по отношение на установената наддекларирана площ, определена на 2, 21% от заявената за подпомагане мярка, съдът правилно е приел, че не подлежи на санкциониране, по аргумент от приложимата за процесния период разпоредба на чл. 19 § 1 от делегиран Регламент /ЕС/№ 640/21014 г. на Комисията за допълване на Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. на Европейския съвет и на Съвета. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение