Решение № 12896 от 27.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8163/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция Гранична полиция- МВР против решение 2767 от 25.04.2024 г., постановено по адм. дело 10259/2023 г. по описа на Административен съд София град, поправено с решение 8775/15.06.2024г. по същото дело, с което е отменена заповед 3282з-4394/ 02.10.2023 г., издадена от ВПД директор на Главна дирекция Гранична полиция- МВР, с която на З. В. З. е наложено дисциплинарно наказание уволнение. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на З. против административния акт да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът З. В. З. оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените пред касационната инстанция разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд София град е постановено в противоречие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на изискванията на чл. 195, ал. 2, чл. 206, ал. 1 и чл. 207, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР. Правилно е отбелязано, че допусната в обстоятелствената част на заповедта грешка в бащиното име на наказания служител, е техническа и не съставлява основание за отмяна на административния акт, а доводите на служителя в обратен смисъл са неоснователни. Законосъобразно е преценено, че наказанието е наложено в сроковете по чл. 195, ал.2 ЗМВР, определени съобразно изискванията на чл. 196, ал.1 и ал. 2 от закона и заповедта е издадена след образувано по реда на чл. 207, ал.1, т. 1 ЗМВР дисциплинарно производство и определен съгласно чл. 207, ал. 2 ЗМВР дисциплинарно разследващ орган, който да извърши проверка. Правилен е изводът на решаващия съд, че дисциплинарната проверка е проведена при участието на служителя, срещу когото се води производството, като са взети предвид дадените от него обяснения и възражения, а писмените обяснения на служителя от 21.08.2023г., постъпили по реда на чл. 206, ал. 1 ЗМВР, са обсъдени от дисциплинарно наказващия орган преди налагане на наказанието. Изводите на административния съд за допуснати нарушения на изискванията на чл. 207, ал. 3 и ал. 7 ЗМР са неправилни и не се споделят от настоящата инстанция. Обратно на изложената в съдебния акт теза, дисциплинарното производство срещу З. е проведено при спазване на условията на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 ЗМВР. Изяснени са фактите и обстоятелствата от значение за случая, като се използвани допустимите доказателствени средства. Разследването е извършено обективно и пълно, включително чрез използване на специални знания, като по този начин са удовлетворени изискванията на чл. 207, ал. 3 ЗМВР. В съответствие с чл. 207, ал. 7 ЗМВР обобщената справка с резултата от разследването и всички материалите са предоставени на служителя З. за запознаване съгласно представения по делото протокол от 02.08.2023г. Поради това настоящата инстанция приема, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а заключението на административния съд в обратен смисъл е незаконосъобразно. Изводите на административния съд за противоречие на заповедта с материалноправни разпоредби, също са направени при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба. В противоречие със заключението на решаващия съд, настоящата инстанция приема, че служителят З. е наказан за тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал.1, т. 13 ЗМВР след установяване на предвидените в нормата предпоставки. Съгласно цитирания текст дисциплинарно наказание уволнение се налага задължително за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, уронващи престижа на службата. В конкретния случай е установено, че младши инспектор З., водач на оперативен автомобил І степен в група Оперативен дежурен център от сектор Регионален координационен център при Регионална дирекция Гранична полиция- Аерогари, на 11.04.2023г., в точно установени часове, в бензиностанции Лукойл БО77 и Лукойл БО56 зарежда с гориво резервоара на собствения си лек автомобил Ауди А4 авант, рег. [рег. номер] и пълни с бензин съдове, намиращи в купето на автомобила, както и в купето на служебен автомобил Форд фиеста, с рег. [рег. номер], като заплаща цялото количество бензин със служебна карта за безналично плащане на гориво. Тези обстоятелства се установяват от представените докладни записки, видеозаписи, експертна справка за разпознаване на служителя, фактура и не се оспорват от З., който в обясненията си от 16.06.2023г. признава извършеното. Действията на служителя са установени по време и място на извършване, описани са точно и непротиворечиво в заповедта за налагане на наказание и в обобщената справка, поради което изводите на административния за липса на фактически установявания в този смисъл, са незаконосъобразни. Обратно на възприетото от съдебния състав, показанията на свид. И. не опровергават изложените в заповедта фактически обстоятелства, тъй като нямат връзка с описаните в административния акт действия на служителя З. на 11.04.2023г. Изложеното от свидетелката засяга случай, при който поради извънредни причини се налага служебен автомобил да се зареди с гориво, прелято от туба и то след изрично разрешение, а такива обстоятелства в процесната заповед и по делото не са констатирани. При установените в заповедта факти следва да се приеме, че действията на служителя З. са в противоречие с правилата на т. 15, т. 20 и т. 25 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които задължават държавния служител да съобразява законността на действията, които предприема, да насърчава гражданите да спазват закона, като дава личен пример за това и да не злоупотребява с правомощията си. Действията на жалбоподателя са несъвместими с цитираните правила за етично поведение и представляват деяния, уронващи престижа службата. Възраженията за незаконосъобразност на заповедта поради липсата на данни за нарушения при отчитане на зареденото в служебните автомобили гориво и действителните разходи на служебните моторни превозни средства, са неоснователни. Служителят З. е наказан за конкретни деяния, противоречащи на етични правила за поведение, установени по време и място на извършване, а не за нарушения в отчетната дейност. Доводът за незаконосъобразност на заповедта, поради нарушения при предаване на видеозаписите, също е неоснователен. Писмото, представено с отговора по касационната жалба в този смисъл, не може да бъде взето предвид, тъй като е от анонимен източник, а протоколът от 11.05.2023г. не е оспорен от страната. Освен това поведението на служителя се установява от изброените по-горе доказателства. Възраженията, че не е установено в какво се състои извършеното от служителя З. нарушение, също са неоснователни. От изложените в заповедта факти се установява без съмнение, че на посочената дата З. заплаща със служебна карта за безналично плащане голямо количество бензин, което не е предназначено за служебно ползване. Това поведение е в нарушение на посочените по- горе правила от етичния кодекс и е уронващо престижа на службата. Извършените от служителя действия са морално укорими, възможно да станат достояние на широк кръг лица, поради което застрашават доверието на обществото в полицейската институция и засягат авторитета на полицейските органи. В този смисъл е тълкувателно постановление 3/07.06. 2007 г. по тълкувателно дело 4/ 2007г. на Върховния административен съд. Това е основание извършеното от З. да се квалифицира като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Тежестта на нарушението и следващата се дисциплинарна санкция в случая са определени от законодателя с разпоредбата на чл. 203, ал.1, т. 13 ЗМВР. Същевременно от страна на дисциплинарно наказващия орган са обсъдени тежестта на нарушението, последиците от извършеното, формата на вината и цялостното поведение на служителя. В този смисъл процесната заповед съдържа подробни мотиви, поради което съображенията на административния съд, че такива липсват, не могат да бъдат споделени. Изложеното мотивира настоящата съдебна инстанция да приеме, че извършеното от служителя З. съставлява тежко нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал.1, т. 13 ЗМВР, подлежащо на санкциониране с най- тежкото дисциплинарно наказание. Ето защо като достига до заключение в обратен смисъл и приема, че дисциплинарната власт на административния орган е упражнена в противоречие с нормативните изисквания, съставът на Административен съд София град постановява решение при неправилно приложение на материалния закон, което при условията на чл. 221, ал. 2, пр. 2 АПК следва да бъде отменено. С оглед констатациите за издаване на заповедта за налагане на наказание от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и обстоятелството, че не се налага събиране на нови доказателства, на основание чл. 222, ал.1 АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на З. В. З. против заповедта на ВПД директора на Главна дирекция Гранична полиция МВР да бъде отхвърлена. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че касационният жалбоподател се представлява от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, ответникът по касационната жалба следва да заплати на Главна дирекция Гранична полиция-МВР сумата 100.00 лв., представляваща възнаграждение за осъщественото от юрисконсулт пред касационната инстанция процесуално представителство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,