Решение № 11480 от 22.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2156/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Бояджиков, жив. в гр. Котел, със съдебен адрес в гр. Сливен, чрез процесуален представител, срещу частта от решение 310/04.01.2023 година, постановено по адм.дело 171/2022 година на Административен съд - Сливен, с която е отхвърлена жалбата му против заповед РД -09 -150/25.02.2022 г., издадена от министъра на земеделието в частта, в която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2021 г. са останали следните площи: част от 0,07 ха от парцел с 51398 - 132 -50 - 1; част от 0,12 ха от парцел с 51398 - 584 -69 - 2; част от 0,08 ха от парцел 72480 - 23 - 2 - 1; част от 0,04 ха от парцел 51398 - 95 - 32 - 1; и част от 0,01 ха от парцел 51398 - 375 - 3 -1, като обжалваната част от решението е видна от петитума на касационната жалба. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваната част от решението е неправилна - постановена при съществени съдопроизводствени нарушения, в нарушение на материалния закон и необоснована, иска отмяната й, отмяна на спорната част от заповедта, изпращане на преписката за ново произнасяне на административния орган в отменената част, присъждане на разноски. Ответникът по касационна жалба - министър на земеделието и храните, съгласно допусната промяна в наименованието в съдебно заседание от 02.11.2023 г., в писмено становище, чрез процесуален представител, иска отмяна на обжалваната част от решението и отхвърляне на жалбата на Бояджиков срещу спорната част от заповедта, иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество същата е частично основателна и частично неоснователна. За да постанови обжалваната част от решението, АС - Сливен, е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган по чл.33а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), в изискуемата писмена форма, при издаването й не са нарушени административно - процесуалните правила. В частта, в която е отхвърлена жалбата на Бояджиков е спазено приложимото материално право и целта на закона, тъй като по делото е установено въз основа на заключението на вещото лице, че спорните в касационното производство площи с общ размер 0, 32 ха (от общо 0,4 ха, за които е отхвърлена жалбата) са недопустими за подпомагане, поради наличие на повече от допустимите дървета/храсти, неподдържана площ - група храсти, надвишаващи 100 кв.м., по - голям от допустимия процент недопустими елементи и част от площите са необработваеми, непригодни за извършване на земеделска дейност - захрастени територии, полски пътища, поради което и съгласно чл.8, ал.2, т.1 и т.3, чл.10, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 и чл.3, ал.1, т.1 от Наредба 2/26.03.2018 г. правилно не са включени в специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2021 г. Обжалваната част от решението е частично неправилна и частично правилна. Парцел 51398 - 132 -50 - 1 е заявен за подпомагане като ливада за косене. Съгласно приложените снимки към заключението на съдебно - техническата експертиза, които са разпечатани от диска от административната преписка, изключената площ от специализирания слой от 0,07 ха от парцел с 51398 - 132 -50 - 1, е около дървото, където е премахната орловата папрат, съгласно заключението. Под снимката е посочено основание за недопустимост на парцела според административния орган - изоставена замеделска земя -чл.4 и чл.10, ал.2, т.1 от Наредбата- площта е неизползваема и пустееща. Парцел 51398 - 584 -69 - 2 е заявен за подпомагане като постоянни или временни пасища за паша на животни (пасища и мери за животни).Съгласно приложените снимки към заключението на вещото лице на л.79 с посочени координати, представляващи част от теренната проверка на диска, са с посочени от административния орган основания за недопустимост - неземеделска площ - чл.3, ал.1 от Наредбата. Коментарът на вещото лице е за степен на залесеност, не допускащ обработка, но без орлова папрат. В периферията на същия парцел - снимки на л.80 с координати също изключена като недопустима за подпомагане като неземеделска площ на основание чл.3, ал.1 от Наредбата, вещото лице е посочило, че е налична орлова папрат и зоната не е обработена. Парцел 72480 - 23 - 2 - 1 е заявен за подпомагане като ливада за косене. Същият е изключен от подпомагане като площи, заети от храсти и дървета, без следа от земеделска дейност (паша или косене); непочистени и неподдържани площи. Според заключението на вещото лице на ЦОФК ясно се вижда декларирания парцел в участъка извън слоя, че е с мозаечно разположение на дървесна растителност и възможност за паша с проходимост. От резолюцията на картния материал не е възможно да се дефинира площите дали са обработени или непочистени или неподдържани според вещото лице. Липсват данни за теренна проверка. Парцел 51398 - 95 - 32 - 1 е заявен за подпомагане като ливада за косене. Според вещото лице (л.89) поради липсата на данни не може да се определи дали парцела е обработен. Възприетата допустима площ за подпомагане не е релевантна спрямо характеристиката на парцела, тъй като орловата папрат е възможно да е окосена. Парцел 51398 - 375 - 3 -1 е заявен за подпомагане като ливада за косене. Според вещото лице (л.92) предвид липсата на данни не може да се определи дали парцелът е обработен. Според него възприетата допустима площ за подпомагане е релевантна спрямо характеристиката на парцела. Предвид правилно разпределената тежест на доказване, указана на ответника в първоинстанционното производство с разпореждане от 13.05.2022 г. на л.32, съгласно което предвид чл.170, ал. 1 АПК върху ответника пода тежестта да установи фактическите основания за издаване на акта и изпълнението на законовите изисквания за издаването му, обоснованият извод би бил, че административният орган не е доказал фактическите и правни основания за невключване в специализирания слой на част от 0,08 ха от парцел 72480 - 23 - 2 - 1; част от 0,04 ха от парцел 51398 - 95 - 32 - 1; и част от 0,01 ха от парцел 51398 - 375 - 3 -1 и като е приел обратното АС е постановил неправилно решение в тази му част, което следва да бъде отменено. Относно 0,07 ха от парцел 51398 - 132 -50 - 1, вещото лице е посочило, че орловата папрат е премахната, видно от снимката при теренната проверка, поради което неправилно АС е приел, че са налице посочените от административния орган основания за недопустимост на подпомагането, а именно, че земеделската земя е изоставена и заета от орлова папрат - чл.10, ал. 2,т.1 от от Наредба 2/26.03.2018 г. Решението следва да бъде отменено и в тази му част като неправилно - необосновано и материално правно незаконосъобразно. Заповедта следва да бъде отменена, в частите, в които 0,07 ха от парцел 51398 - 132 -50 - 1, част от 0,08 ха от парцел 72480 - 23 - 2 - 1; част от 0,04 ха от парцел 51398 - 95 - 32 - 1; и част от 0,01 ха от парцел 51398 - 375 - 3 -1 са останали извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2021 г. и преписката да се върне и в тази част (същата е върната с част от необжалваната и влязла в сила част от съдебното решение) за ново произнасяне на административния орган за ново произнасяне. Останалата обжалвана част от решението относно отхвърлянето на жалбата за част от 0,12 ха от парцел с 51398 - 584 -69 - 2 е обоснована. За същата са събрани доказателства за висока степен на залесеност, която характеризира площ като неземеделска и необработеност на същата, поради което е налице посоченото от административния орган материално - правно основание на 3, ал.1, т.1 от Наредба 2/26.03.2018 г. и тази част от решението следва да бъде оставена в сила. С оглед на частичната основателност на касационната жалба на касатора следва да се присъдят съобразно уважената част от нея общо 360 лева от направените за касационната инстанция разноски в общ размер на 570 лева, от които адвокатското възнаграждение от 500 лева, което не е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото. За първата съдебна инстанция следва да му се присъдят още 527 лева съобразно промяната в съотношението на уважена част от първоначалната жалба и отхвърлена част от същата. На ответника по касационна жалба не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, независимо от частичната неоснователност на касационната жалба, тъй като становището на процесуалния му представител, от което е видно, че същият не е бил наясно, че представлява ответника в касационното производство, а вместо това са формулирани искания като за касатор, не може да се третира като осъществена защита от юрисконсулт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение