Решение № 9123 от 2.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3731/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Б. С., гражданин на Република Северна Македония, подадена чрез адвокат Д. Проданов, срещу решение 28303 от 27.12.2024 г., постановено по адм. дело 8240/2024 г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу отказ за предоставяне право на продължително пребиваване в Република България с рег. 5365р-1989/10.07.2024 г. от директора на областна дирекция Благоевград към Министерство на вътрешните работи (МВР). С касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и претендира и присъждането на разноски за настоящата инстанция. Ответникът директора на областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (МВР)-Благоевград оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана чрез процесуалните си представители- юриск. В. Янева. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Не претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Б. С., гражданин на Република Северна Македония, срещу отказ за предоставяне право на продължително пребиваване в Република България с рег. 5365р-1989/10.07.2024 г. от директора на областна дирекция на МВР-Благоевград, издаден на основание чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 23 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат, е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазена писмената форма по чл. 59, ал. 2 от АПК. Съдът е приел, че целта на ЗЧРБ е спазена, както и че не са оборени констатациите на административния орган за наличието на материалноправните предпоставки за издаване на административния акт. Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка е следната: Подадено било заявление от 07.06.2024 г. от Б. С. за продължително пребиваване в Република България на основание чл.24, ал.1, т.6 от ЗЧРБ, към което е приложил всички изискуеми съобразно чл. 14, ал. 1 и чл. 19 от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България /ППЗЧРБ/ документи, включително и нотариално заверена декларация от Б. Т. С., че притежава собствено жилище с адрес Благоевград, [жк], [адрес], която предоставя за ползване на Б. С.. В декларацията на Б. С. не е посочен документ за собственост. В хода на административното производство е била извършена проверка в информационните масиви на МВР, от която се установило, че на адреса в Благоевград, [жк], [адрес], посочен от чужденеца, са регистрирани три лица: двама български граждани и едно лице чужд гражданин- Б. С.. Извършена била проверка в Автоматизираната информационна система "Единен регистър на чужденците" (АИС ЕРЧ), която констатирала, че Б. Т. С. е домакин на още трима чужди граждани, които са получили отказ за пребиваване в Република България. При извършена проверка в RegiX по персонална партида на Б. С. е установено, че липсват данни за собственост на имота на горепосочения адрес. Извършена била и проверка в Автоматизираната информационна система "Граничен контрол", от която се установило, че за периода от 01.01.2022г. до 09.07.2024 г. Б. С. е влизал в Република България за еднодневен престой. В хода на проверката са били снети и обяснения от жалбоподателя, който заявил, че има сключен договор за наем с Б. Т. С. за горепосочения апартамент със срок една година. Посочил, че е нощувал в апартамента през юни 2024г. за два-три дни, живее в апартамента сам, но не знае от колко стои се състои жилището. Също така е бил проведен телефонен разговор с Б. Т. С., който заявил, че не може да осигури достъп до жилището. Споделил, че в него живеят двама македонски граждани, на които не си спомня имената и не знае с какво се занимават в Република България и не може да посочи от колко време живеят на адреса, както и че не си спомня да е сключвал договори за наем с тях. След анализ на относимите правни разпоредби и съпоставката им с доказателствата по делото, първоинстанционният съд е споделил извода на административния орган, че чуждият гражданин е декларирал неверни данни, както и че не пребивава на посочения в нотариално заверената декларация адрес. Въз основа на горното е направен и извод, че издаденият отказ отговаря на целта на закона, поради което издадения отказ за предоставяне право на продължително пребиваване е законосъобразен. Обжалваното решение е правилно. Неоснователно е оплакването, че съдът не е преценил всички факти и обстоятелства от значение по делото. Съдът законосъобразно и обосновано е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и релевираните пред него оплаквания на жалбоподателя. Първоинстанционното решение е постановено след изясняване на релевантните за спора факти, установени въз основа на допустими доказателства, обсъдени подробно от съда поотделно и в тяхната съвкупност. Направените от съда изводи съответстват изцяло на относимите материалноправни норми. Обжалваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната нормативна уредба съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на процесния отказ. Пребиваването на чужденци на територията на страната е подчинено на разрешителния режим, регламентиран с разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 4 от ЗЧРБ. Съответен на приложените към административната преписка доказателства, а и на представените в съдебното производство, първоинстанционният съд е направил правилен извод за привидно удостоверяване на адреса на местоживеене в Република България, което е основание за отказ по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ППЗЧРБ, за получаване право на продължително пребиваване чужденецът лично следва да представи към заявлението по образец и документите, посочени в чл. 14, ал. 1, т. 1 т. 6, а в настоящия случай, с оглед основанието по чл. 24, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ, на което е заявено предоставянето на това право, и удостоверение, отговарящо на изискванията на чл. 19, т. 1 от ППЗЧРБ. Като доказателство за осигурено жилище, съгласно чл. 14, ал. 1, т. 3 от ППЗЧРБ, към заявлението следва да е приложено нотариално заверена декларация, която в случая е представена от Б. Т. С., че притежава собствено жилище с адрес Благоевград, [жк], [адрес] и че ще го предостави за ползване на Б. С., по време на пребиваването му в Република България. Адресът в заявлението и в нотариално заверената декларация съвпада. От извършена проверка в системите на МВР се установява, че по партидата на Б. С. липсват данни за собственост на горепосочения имот. При проведения разговор с него, същият е заявил, че не е сключвал договор за наем. От писмените обяснения на апликанта, се установява, че чужденеца не знае от колко стаи се състой жилището. Тези доказателства с основание са възприети от административния съд за недостатъчни, за да удостоверят достоверно декларирания адрес на пребиваване в заявлението на Б. С., с оглед резултатите от извършените проверки на органите на МВР. С оглед на изложеното съдът счита, че първоинстанционният съд правилно е установил приложимия закон и е преценил, че отказът на административния орган е законосъобразен, поради което решението му, с което жалбата на Б. С. е отхвърлена, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно. Затова на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Областна дирекция Благоевград на Министерството на вътрешните работи разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,