Решение № 15184 от 11.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7883/2009 г.

Решение № 15184 от 11.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7883/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от кмета на община - Варна, против решение № 529/25.07.2008 год., постановено от Варненския окръжен съд по адм. дело № 2018/2004 год., с което е отменена заповед № Р-413/21.09.1995 год. на Кмета на община - Варна, за одобряване изменение на застроителния и регулационен план на парцел III-737 в част от кв. 52 по плана на 25-ти микрорайон на гр. Варна, като от парцела се обособят два с №№ III-739 и ХVII-741, така, както е посочено с червен и син цвят на скица № 914/18.09.1995 год. Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му. Сочи се, че неоснователно жалбоподателите твърдят, че нямат достъп до улица, че от решението не става ясно с какво точно са нарушени правата им, оспорва се и изводът за немотивираност на акта, подчертава се също, че с декларация от 22.03.1994 год. общината е била сезирана с искане за процесното изменение и обединяване на парцела, което съгласие в един много по-късен етап е било оттеглено с нова декларация, при задвижена вече процедура. В съдебното заседание страните, редовно и своевременно призовани, не се явяват и представляват. В срока по чл. 232 АПК от адв. Христова, в качеството й на пълномощник на физическите лица - жалбоподатели пред ВОС, е депозирано писмено възражение по касационната жалба, с искане решението, като правилно, да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна. За да постанови посочения правен резултат, решаващият съд е приел, че процесният административен акт е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила - заинтересованите лица не са били уведомени за заповедта, последната не е била изпратена дори в район "Приморски", за да бъде отразено в плана изменението му, актът не е мотивиран правно и фактически, с което е нарушен чл. 15, ал. 2, т. 3 ЗАП (отм.), не е установен обществен интерес за изменението, каквото е изискването на чл. 32, ал. 2 ЗТСУ - основанието, визирано в заповедта. Отбелязано е също, че по делото липсват доказателства, че предходната заповед от 24.08.1994 год. е влязла в сила, не е налице и изискуемото се по чл. 32, ал. 2 ЗТСУ (отм.) съгласие за изменението й на всички пряко заинтересувани собственици на имотите, включени в общия парцел по ЧИЗРП със заповедта от 1994 год., както и че УПИ VI-737 и УПИ IV-741, кв. 52 не отговарят на изискванията на чл. 19 ЗУТ, съгласно заключението на вещото лице. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, твърдяните касационни основания за отмяната му не са налице. Варненският окръжен съд е постановил решението си след задълбочено обсъждане на доказателствата по делото, като въз основа на тях е извел правилни и обосновани изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Безспорно са установени последователно проследените в мотивите на съдебния акт нарушения на процесуалните правила, двукратно са давани указания за представяне на доказателства за съобщаването на процесната заповед, което не е било осъществено, подробно е изследвано и основното възражение на касатора за оттегленото съгласие на собствениците, въпреки който факт месец по-късно е издадена заповедта. Правилно с обжалваното решение е прието, че оспорваният административен акт не е мотивиран съгласно изискванията на чл. 15, ал. 2, т. 3 от ЗАП, а от доказателствата по делото не се установява да са изпълнени законовите предпоставки, посочени като правно основание в нея, нито са доказани причините и обществения интерес за приетото изменение на плана. Не са посочени такива и в документите в административната преписка, свързани с процедурата по издаването на акта. Основателно е посочено също, че липсва съгласие по смисъла на чл. 32, ал. 2 ЗТСУ на всички заинтересовани собственици, а за заповедта от 1994 г., не са визирани доказателства да е влязла в сила. На следващо място, видно е от т. 3 на неоспорената експертиза, че за имотите на ответниците Петранка и Георги Андонови и на Дянка, Величка и Кольо Колеви, УПИ VI- 737 и IV-741, кв. 52, така както са отредени в плана от 1992 год. не е възможен достъп до улица без предвидения тупик, а такъв е налице съгласно обжалваната заповед - подчертава се в с. з., без да е изследван въпросът с реализираното застрояване. Но дори и без него, посочените нарушения са достатъчни за отмяната на процесния акт, което съдът с основание е реализирал с оспореното решение, а неизлагането на подробни съображения относно всички доводи на страните и всички обстоятелства, предмет на експертното заключение, част от които са неотносими, не се явява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,