Решение № 14174 от 3.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3082/2011 г.

Решение № 14174 от 3.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3082/2011 г., VIII о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез юрисконсулт Павлина Георгиева, срещу решение № 305 от 20.01.2011 г. по адм. дело № 5109/2010 г. на Административен съд - София - град, второ отделение, 25 състав, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/13281 от 08.06.2010 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". В касационната жалба са развити доводи за недопустимост на съдебното решение, като постановено по недопустима, подадена извън преклузивния 14-дневен срок жалба. Претендира се обезсилване на съдебното решение. Алтернативно се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново такова по съществото на спора. Ответникът - Красимира Нанкова Ангелова, в подаден писмен отговор на касационната жалба поддържа неоснователност на същата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по подробни съображения, изложени в хода по същество на делото. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна: За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел за установено, че с писмо изх. № 13-4341/11.08.2008 г. министърът на земеделието и храните е отменил указанията си от 15.02.2008 г. и е определил, че извършените от службите по земеделие и гори теренни проверки на заявени за подпомагане физически блокове с код 06, са основание за одобряване или неодобряване на субсидиите. Наредено е разплащателната агенция да започне преразглеждане на подадените заявления за 2007 г. и преизчисление на годишното плащане за площи, за които е установено, че се използват. По делото не е спорно, че на жалб. Красимира Ангелова, за заявените от нея блокове на земеделското стопанство (БЗС), идентифицирани в Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) с код 06 "мери и пасища", е извършена проверка на място от Общинската служба по земеделие и гори и е установено, че парцелите се използват и са допустими за подпомагане. На жалбоподателката е оторизирана и изплатена допълнителна субсидия в размер на 20 465,27 лв. В периода октомври - декември 2008 г. е извършена проверка от Европейската сметна палата, резултатите от която са установили, че по нареждане на Министерството на земеделието неправилно са извършени плащания за физическите блокове от категория 06 за кампании 2007 г. В резултат Държавен фонд "Земеделие" е преразгледал допълнително оторизираната субсидия на жалбоподателката и е решил, че сумата от 11 306,48 е недължимо изплатена. За тази сума е издаден процесния Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ). От правна страна съдът е установил, че с разпоредбата на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП, е въведено задължение на Разплащателната агенция да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет, които съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК представляват публично държавно вземане. Прието е, че оспорения АУПДВ е незаконосъобразен, тъй като липсват правни и фактически основания за постановяването му. Последният не сочи конкретните факти и обстоятелства, въз основа на които е направен изводът, че част от оторизираната субсидия на жалбоподателката е недължимо изплатена. Според съда цитираният в акта доклад на Европейската сметна палата, не е правно основание за установяване на държавно вземане срещу земеделските производители. Прието е, че никъде в мотивите на акта не е посочено под коя правна норма са подведени изложените в него факти. Съдът е приел, че неизлагането на правни и фактически основания в оспорения административен акт препятства упражняването на съдебен контрол и е самостоятелно основание за неговата отмяна. Въпреки това съдът е изложил мотиви и по същество на спора, като е приел, че съгласно чл. 26а ЗПЗП контролът за съответствие на заявените за подпомагане земеделски блокове с изискванията на закона се осъществяват чрез проверки на място. Съгласно ал. 2, т. 2 на същата норма, проверките на място могат да се извършват освен от структурите на Разплащателната агенция и от административни звена към министъра на земеделието и храните, каквито по същество са общинските служби по земеделие. Съдът е приел, че след като на заявения от жалбоподателката блок, идентифициран в СИЗП с код 06 "мери и пасища" е извършена проверка на място от общинската служба по земеделие и гори и е установено, че парцелът се използва и е допустим за подпомагане, то извършеното на това основание плащане не е недължимо. Неоснователно е възражението в касационната жалба за недопустимост на оспореното решение като постановено по недопустима жалба, подадена извън преклузивния 14 дневен срок за обжалване на административния акт. Видно от обратната разписка, приложена по делото, процесният Акт за установяване на публично държавно вземане е връчен на Красимира Нанкова Ангелова на 15.06.2010 г. Законоустановеният срок за обжалването му изтича на 29.06.2010 г., като видно от приложената към отговора на касационната жалба разписка № 01910/28.06.2010 г. на Български пощи, е видно, че жалбата е изпратена по пощата на 28.06.2010 г., тоест в срок. Не е налице недопустимо съдебно решение, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество: Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е допустимо и правилно. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата страна по спора, приложимите правни норми, обсъдил е последните, както и възраженията на жалбоподателя, като обосновано е направил извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. След като по делото няма данни, а и не се твърди от ответника, да е налице неправомерно поведение от страна на адресата на акта, което да е въвело в заблуждение административния орган, за да му бъде осъществено плащане на парични средства за подпомагане, не може да се приеме, че е налице недължимо плащане по отношение на него, респективно основание за възстановяване на сумите. Към момента на извършването на плащането административният орган сам е направил преценка, че са били налице материалноправните предпоставки за това. По делото безспорно е установено също, че от страна на органите на Разплащателната агенция не е била осъществявана проверка на декларираните от лицето площи, както и че само въз основа на данни от общинската служба Земеделие е дадено одобрение за субсидия на площите в блокове с код 06., т. е. самата агенция не е изпълнила задълженията си по чл. 26 от ЗПЗП. Тази разпоредба не предвижда селективност и изборност при проверките на лицата ползващи схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика и не поставя под условие допустимостта за подпомагане от извършването или неизвършването на проверка на място на лицата, ползващи схемите и мерките за подпомагане. След като посочената категория земи по код 06 са изключени изначално от подпомагане, то не е следвало въобще да бъде осъществявано плащане на паричните средства за подпомагане на земеделските производители. Това е и единственото касационно възражение в касационната жалба, в която обстойно и последователно е направено изложение относно фактическото и нормативно осъществяване на подпомагането на земеделските производители, което е довело до издаване на процесния акт и аналогични такива актове. Същото се явява неоснователно, още повече, че с оглед направеното по-горе изложение оспореният акт е немотивиран, както правилно е приел съдът. Съгласно чл. 73, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 г., при недължимо плащане, земеделският производител следва да възстанови въпросната сума плюс лихва, изчислена в съответствие с § 3. Съгласно ал. 4 на същата норма, това задължение не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касатора не се следват разноски. На ответника също не се присъждат разноски, тъй като такива не са претендирани и не са представени доказателства за направени разноски пред касационната инстанция. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК