Решение № 8917 от 17.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4248/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Созопол, чрез адв. Л. Ангелова като процесуален представител, против решение 1181 от 12.02.2024 г., постановено по адм. дело 1052/2023 г. по описа на Административен съд - Бургас. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се като недоказан изводът на съда за идентичност между процесния строеж и строежа предмет на заповед 8-Z-913/09.07.2015г. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на оспореното решение и за постановяване на друго, с което да се отхвърли предявената жалба. Ответникът Хелио-тур-с АД, чрез пълномощника си адв. М. Стойчов, представя писмен отговор със становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане за оставяне в сила на оспореното решение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, след като обсъди доводите в касационната жалба, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Бургас обявява за нищожна заповед 8-Z-491/29.05.2023 г. на кмета на община Созопол, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж рецепция дървена постройка с навес в поземлен имот с идентификатор 67800.54.41, м. Мапи в землището на гр. Созопол. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и в установената от закона писмена форма, но в недопустимо административно производство по чл.27, ал.2, т.1 и т.2 АПК, тъй като е налице предходна заповед, влязла в сила, която със същия предмет и страни, с издаването на която компетентността на административния орган по конкретния въпрос се изчерпва и повторният акт, който е процесната заповед, е нищожен. Решението, предмет на настоящата касационна проверка, е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Направените фактически констатации се подкрепят от събраните доказателства и въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Наведените в касационната жалба оплаквания в обратен смисъл са неоснователни. Аргументирано и в съответствие с писмените доказателствени средства по делото, включително с документите от административната преписка, първоинстанционният съдебен състав стига до извода за нищожност на оспорената заповед като издадена в административно производство, което е недопустимо на осн. чл.27, ал.2, т.1 АПК. В съответствие с принципа на служебното начало в съдебноадминистративния процес, съдът е приложил адм. дело 1480/2015 г. по описа на Административен съд Бургас, образувано по жалба на Хелио-тур-с АД срещу заповед 8-Z-913/09.07.2015г. на кмета на община Созопол, с която на осн. чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т. 1 и т.2 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж дървена постройка с навес, находящ се в поземлен имот с идентификатор 67800.54.41 на гр. Созопол. С решение 888/12.05.2016г. по адм. дело 1480/2015 г., съдът е отхвърлил предявената жалба, а с решение 2235/22.02.2017г. по адм. дело 8819/2016г., ВАС като касационна инстанция е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт. Видно от разпоредителната част на заповед 8-Z-913/09.07.2015г., от констативния акт 10/20.05.2015 г., както и от мотивите на съдебното решение, последните основаващи се на заключение на вещо лице, строежът, описан като дървена постройка с навес, е с приблизителни размери 14,00м/7,00м на покрива или около 98 кв.м. , записан в АДС 226/11.09.1996г. като част от капитала на Хелио-тур-с АД като рецепция с година на построяване - 1973г. Видно от разпоредителната част на процесната заповед 8-Z-491/29.05.2023 г. и от констативния акт 2/13.04.2023 г., строежът, описан като рецепция дървена постройка с навес, е с приблизителна площ 52, кв.м. и навес с приблизителна площ 44 кв.м. или общо 96 кв.м., описан е в АДС 226/11.09.1996г. и е с данни за построяването му през 1973г. При съпоставка на описанието на обектите по двете заповеди се установява пълно съответствие на строежите, което е констатирано от административния съд и въз основа на което е формиран извода за идентичност на предмета на процесната и предходна заповед, които са издадени от едни и същ орган и имат един и същ адресат. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за недоказаност на горната констатация на съда. Обратно на наведените от касатора доводи, за идентифициране на строежа по двете заповеди, не са необходими специални знания на вещо лице. Данните относно вида, местонахождението, параметрите и времето на строителството, съдържащи се констативните актове, издадени в административните производства, както и в документите, удостоверяващи правата на Хелио-тур-с АД, са достатъчни за да се установи идентичност на строежите, описани в предходната и процесната заповеди. Безспорно се касае за един и същи незаконен строеж, разпореден за премахване от административния орган. Оспорената в първонстанционното производство заповед за премахване, издадена на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е с идентичен предмет с този на предходната заповед 8-Z-913/09.07.2015г., която е влязла в сила и се ползва със стабилитет. Налице са отрицателните предпоставки по чл.27, ал.2, т.1 АПК за допустимост на административното производство, приключило с издаването на процесната заповед, както правилно е прието в оспореното решение. С издаването на първоначалния акт, компетентността на административния орган по конкретния въпрос е изчерпана и той не може да издаде нов акт по същия въпрос, поради което повторно издадения акт е при отсъствие на предпоставките по чл.27, ал.2, т.1 АПК и е нищожен. Решаващите изводи на административния съд в изложения смисъл се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция, която на осн. чл.221, ал.2 АПК препраща към мотивите в оспореното решение. При наличие на влязла в сила заповед, с която е разпоредено премахването на същия строеж и по отношение на същото лице, липсват законовите предпоставки за издаване на оспорената втора заповед. Такъв акт вече съществува и целта на административното производство по чл. 225а във вр. с чл. 225, ал. 2 ЗУТ е постигната. Обстоятелствата, свързани с неизпълнението на предходната заповед и евентуално настъпилата погасителна давност, установени от приложеното по делото решение 1500/15.12.2022 г. по адм. дело 1799/2022г. на Административен съд Бургас, не обосновават ново правомощие на административния орган да издаде повторен акт с идентичен предмет и спрямо същия извършител. С първата заповед е реализирано правомощието му за постановяване на административен акт за премахване на незаконния строеж и компетентността на органа е изчерпана. Затова втората такава относно същия строеж е издадена без каквото и да е правно основание и без предмет, което обуславя нищожност на административния акт. Като е прогласил нищожността на процесната заповед, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Предвид изхода по делото, касаторът няма право на разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,