Решение № 13550 от 8.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7186/2016 г.

Решение № 13550 от 8.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7186/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. А. Н., подадена срещу решение № 90 от 29.03.2016 г., постановено по адм. дело № 884/2015 г. на Административен съд - В. Т., с което е отхвърлена жалбата на касатора против писмен отказ на директора на ОДМВР - В. Т., обективиран в писмо с рег. № 366000-22280/04.11.2015 г. за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление с вх. № 812104-79/26.10.2015 г. по описа на МВР. В жалбата се поддържа, че съдебното решение е неправилно, тъй като са нарушени материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са съображения, че неправилно първоинстанционният съд е приел исканата информация за представляваща лични данни, което изключва приложението на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Твърди се, че обжалваното съдебно решение не е съобразено с тълкуването на чл. 41 от Конституцията на Р. Б., както и с установената цитирана практика на Върховния административен съд. Иска се да бъде отменено решението и да бъде постановено друго, с което да бъде уважена жалбата на касатора срещу административния акт. Ответникът не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, поради следното: От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят е подал заявление до МВР с искане да му бъде предоставена информация за трите имена на лицата - ръководители на отдели/сектори "Пътна полиция" за всички областни дирекции на МВР за периода от 2000 до 2015 г. Информацията е заявена за получаване на хартиен носител - под формата на справка. На основание чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ заявлението е препратено за произнасяне на ОДМВР и СДВР, като отделни субекти по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, а с оспореното пред АС - В. Т. писмо директорът на ОДМВР се е произнесъл по препратеното до него заявление в частта, отнасяща се до тази дирекция, като е отказъл да предостави исканата информация. От правна страна съдът приема, че оспореният пред него отказ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и без допуснати нарушения на закона. Счетено е, че от търсената информация не е възможно да бъде съставено собствено мнение у гражданите относно дейността на задължения субект, от което е обоснован извод, че тя не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Допълнително са изложени съображения, според които исканата информация представлява лични данни и достъпът до нея следва да бъде осъществен по Закона за защита на личните данни, а не по ЗДОИ, чието приложение е изключено на основание чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ. Така постановеното съдебно решение е незаконосъобразно. По делото не е налице спор относно осъществилите се факти, а относно правното им значение. При достатъчно събрани доказателства съдът е установил прецизно и непротиворечиво фактическата обстановка, но е приложил неправилно материалния закон. Правилно е прието, че сезираният с искането субект е задължено лице на основание чл. 3 от ЗДОИ, както и че отказът да бъде предоставена исканата информация е издаден от компетентно лице в кръга на предоставените му правомощия и в предвидените от закона срокове и форма. При тези правилни изводи относно спазване на изискванията на ЗДОИ съдът обосновава логически несъвместим с тях извод, че исканата информация не е обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, а представлява лични данни и за нея е приложим друг ред, а не този по ЗДОИ. Според чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ този закон не се прилага за достъпа до лични данни, поради което спорът е концентриран относно характера на исканата информация, а именно дали представлява лични данни или обществена информация. Касационната инстанция намира за необоснован извода на първоинстанционния съд относно характера на исканата информация. Настоящият съдебен състав се присъединява към установената съдебна практика, цитирана в касационната жалба, според която имената на лицата, които упражняват властнически правомощия и издават актове в качеството си на държавен орган, представлява официална обществена информация, която се събира, създава и съхранява по повод дейността на държавните органите и на техните администрации и достъпа до тази информация е свободен съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗДОИ, с изключение на предвидените в ал. 2 случаи. В подкрепа на това становище е и практиката на Европейския съд по правата на човека - решение от 08.11.2016 г., MAGYAR HELSINKI BIZOTTSБG против Унгария, жалба № 18030/11. Като е достигнал до противоположен извод относно характера на исканата информация, административният съд е допуснал нарушение на закона, което е довело и до неправилно отхвърляне на жалбата на Николов срещу незаконосъобразен отказ да бъде предоставена служебна обществена информация, без да е изследвано налице ли са обстоятелства, които ограничават достъпа до нея. По изложените съображения обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено, а спорът да бъде разрешен по същество като бъде отменено оспореното писмо, материализиращо незаконосъбразен отказ да бъде предоставена исканата обществена информация. След отмяна на писмото делото следва да да бъде изпратено като административната преписка на административния орган за ново произнасяне, при което да се съобразят мотивите в настоящото съдебно решение относно правилното приложение на закона. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение