Решение № 2795 от 27.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14327/2011 г.
ВАСVI отделение27.02.2012 г.докладчик т Александър Еленков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 48 от 03.10.2011 г. по адм. дело № 407/2011 г. на Административен съд - гр. Русе. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2795 от 27.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14327/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Багряна Атанасова Стоянова от гр. Русе срещу решение № 48 от 03.10.2011 г. по адм. дело № 407/2011 г. на Административен съд - гр. Русе. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Русенският административен съд е отхвърлил жалбата на касационната жалбоподателка срещу решение № КРД 177 от 12.08.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Русе и измененото с него разпореждане № 393 от 29.06.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при същото РУСО за възстановяване на неправомерно получено от нея парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за отглеждане на малко дете. За да постанови този резултат съдът е приел, че по делото било установено, че за времето от 04.09.2008 г. до 01.12.2008 г. детето Анастасия Стоянова, за чието отглеждане касационната жалбоподателка е била в отпуск и е получавала парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО, е било настанено в детско заведение - обстоятелство по чл. 53, ал. 4 КСО, изключващо правото на обезщетение. С касационната жалба е инвокиран довод за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, основан на единствения аргумент, че добавеният (с § 14 от Закона за изменение и допълнение на КСО, обн., ДВ, бр. 100 от 2010 г.) в чл. 53, ал. 4 КСО израз "включително и детски ясли" е в сила от 01.01.2011 г., което означава, че до тогава детските ясли не са били включени в обхвата на понятието "детско заведение" и поради това съображенията в оспореното решение, че с посоченото изменение на чл. 53, ал. 4 КСО целта на законодателя била да "уточни" и "детайлизира" текста, са несъстоятелни. Този довод и аргументът, на който е основан, са неоснователни. Постановеното от Русенския административен съд решение е обосновано и напълно е съобразено с трайно установената съдебна практика, а приетото от него, че "настаняването в детска ясла е настаняване в детско заведение по смисъла на закона, не се опровергава от изменението на чл. 53, ал. 4 КСО, с което в нормата е добавено "включително детски ясли", (защото) това изменение уточнява и детайлизира волята на законодателя и не е аргумент за това, че дотогава детските ясли не попадат в категорията на детските заведения" е съобразено с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с реш. № 6407 от 10.05.2011 г. по адм. д. № 13592/2010 г., реш. № 7004 от 19.05.2011 г. по адм. д. № 14685/2010 г. и други, всичките на ВАС-VI отд. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно (законосъобразно и обосновано) и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,