Решение № 17123 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2995/2013 г.

Решение № 17123 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2995/2013 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Висшия съдебен съвет, чрез процесуален представител С. Илиева, против решение № 280/11.01.2013 г. по адм. д. № 5283/2012 г. на Административен съд - София-град, като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението се обжалва и в частта за разноските. Ответната страна - Веселин Викторов Вътов, чрез адв. И. Минков, с писмени защити и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Направено е и искане за присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът е осъдил Висшия съдебен съвет да заплати на Веселин Викторов Вътов: сумата от 97,79 лв. на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на незаконосъобразен административен акт - решение на ВСС, взето по протокол № 22 от 27.05.2009 г., представляващо законната лихва върху неправомерно удържани на ищеца суми от трудовото му възнаграждение в общ размер на 1 119 лв. за периода 4.02.2010 г. - 9.12.2010 г.; да му заплати сумата от 3 730 лв. на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на незаконосъобразен административен акт - решение на ВСС, взето по протокол № 22 от 27.05.2009 г., представляващо равностойността на неизплатеното на ищеца допълнително материално стимулиране за 2009 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.05.2012 г. до окончателното й изплащане; да му заплати сумата от 894,93 лв. на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на незаконосъобразен административен акт - решение на ВСС, взето по протокол № 22 от 27.05.2009 г., представляващо законната лихва върху сумата от 3 730,00 лв. за периода 4.02.2010 г. - 31.05.2012 г.; да му заплати сумата от 7 000 лв. на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразен административен акт - решение на ВСС, взето по протокол № 22 от 27.05.2009 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.05.2012 г. до окончателното й изплащане; да му заплати сумата от 1 679,36 на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразен административен акт - решение на ВСС взето по протокол № 22 от 27.05.2009 г., представляващо законната лихва върху сумата от 7000 лв. за периода 4.02.2010 г. - 31.05.2012 г. Също така в полза на Вътов са присъдени и 803,23 лв. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, представляваща разноски по производството съразмерно с уважената чест от исковете. В останалата необжалваема част от решението са отхвърлени: искът до пълния предявения размер от 10 000 лв. претърпени неимуществени вреди, исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в частта относно: искът за лихва върху неправомерно удържани суми от трудовото възнаграждение на Вътов за разликата до пълния претендиран размер и период; искът за лихва върху сумата от 3730 лв. за разликата до пълния претендиран размер; искът за лихва за разликата до пълния претендиран размер от 10 000 лв. неимуществени вреди От доказателствата по делото, административния съд е установил и възприел следната фактическа обстановка: С решение на ВСС, взето по протокол № 22 от 27.05.2009 г. на Веселин Викторов Вътов - прокурор в Окръжна прокуратура - Враца, на основание чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ, е наложено дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 % за срок от шест месеца". Посоченото решение на ВСС е отменено с решение № 12034/15.10.2009 г. постановено по адм. дело № 8085/2009 г. на ВАС, тричленен състав, оставено в сила с решение № 1479/4.02.2010 г., постановено по адм. дело № 14982/2009 г. на ВАС, петчленен състав. Със заповед № 81 от 19.06.2009 г., в изпълнение на решение по протокол № 22 от 27.05.2009 г. на ВСС за налагане на дисциплинарно наказание на Веселин Вътов и на основание чл. 140 от ЗСВ, административен ръководител - окръжен прокурор при ОП - Враца е наредил да му бъде намалено основното трудово възнаграждение с 10 % за срок от 6 месеца, считано от м. 06.2009 г. до м. 11.2009 г. включително. Със заповед № 221 от 14.12.2009 г. на административен ръководител - окръжен прокурор при ОП - Враца, издадена в съответствие с Указания за начисляване на суми за допълнително материално стимулиране за цялостен принос през 2009 г. в Прокуратурата на Република България, на основание чл. 140 ЗСВ, чл. 323, ал. 1 ЗСВ и чл. 326, ал. 1 ЗСВ, и предвид обстоятелството, че на Веселин Вътов е наложено дисциплинарно наказание - намаляване на трудовото възнаграждение с 10 % за срок от 6 месеца, е наредено да не му бъде изплащано допълнително материално стимулиране (ДМС) за 2009 г. Също така е посочено, че ако липсваше дисциплинарно наказание е следвало да му бъдат начислени и изплатени 3 730 лв. По делото има приложена като доказателство извадка от публикация в интернет от 27.05.2009 г. относно наложеното дисциплинарно наказание на Вътов. За изясняване на делото административният съд е допуснал до разпит двама свидетели, като в показанията им са изложени основания за уважаване на исковете. Посочено е, че по време на образуваното срещу Вътов дисциплинарно производство и по време на съдебните производства, водени за отмяна на дисциплинарното наказание той бил подложен на изключително силен стрес, който се отразил неблагоприятно върху него в няколко насоки, а именно - промяна на психическото му състояние, която се изразявало в това, че станал изключително раздразнителен, нервен, сприхав, избухлив по най-дребни поводи - състояние, нехарактерно за него преди започването на дисциплинарното производство, сънят му бил нарушен, спял изключително кратко време. Също така Вътов изпитвал силна обида и възмущение от начина, по който било проведено дисциплинарното производство и от факта на наложеното му наказание. По делото има допусната съдебно-счетоводна експертиза, като в заключението й е посочено, че общият размер на законната лихва върху общата сума от 1119 лв. (на месец по 186,50 лв.) от момента на налагане на наказанието до датата на възстановяването на сумата - 9.12.2010 г. е 149,59 лв. Размерът на законната лихва върху сумата 3 730 лв. за периода от 4.02.2010 г. до 31.05.2012 г. е 894,93 лв. Размерът на законната лихва върху сумата 10 000 лв. за периода от 4.02.2010 г. до 31.05.2012 г. е 2 399, 24 лв. Въз основа на изяснена фактическа обстановка административният съд приел за справедливо обезщетение на горепосочените имуществени и неимуществени вреди съответно в размер на: сумата от 97,79 лв. на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - обезщетение за претърпени от Вътов имуществени вреди в резултат на незаконосъобразен административен акт - решение на ВСС взето по протокол № 22 от 27.05.2009 г., представляващо законната лихва върху неправомерно удържани на ищеца суми от трудовото му възнаграждение в общ размер на 1119 лв.; сумата от 3730 лв. на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - обезщетение за претърпени от Вътов имуществени вреди в резултат на гореспоменатия акт, ведно със законната лихва в размер на 894,93 лв.; сумата от 7000 лв. на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - обезщетение за претърпени от Вътов неимуществени вреди в резултат на отменения протокол на ВСС, както и законната лихва върху тази сума в размер на 1679,36. Също така в полза на Вътов са присъдени и 803,23 лв. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, представляваща разноски по производството съразмерно с уважената чест от исковете. Решението е правилно. В касационната жалба не се навеждат нови доводи за отмяна на обжалваното решение, а само се приповтарят вече изложените пред първата инстанция основания за неоснователност на иска. Административният съд е изяснил релевантните за исковите претенции факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод за основателността на исковете е в съответствие с фактически установеното и правилно е приложен материалния закон - ЗОДОВ. Предявените искове са с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, за това в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на кой и да е елемент от фактическия състав не може да реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая ищецът по делото се е справил с доказателствената тежест по закон и е установил наличието на всички елементи от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ относно издаденият от ВСС незаконосъобразен акт. Неоснователен е касационният довод за отмяна на решението поради това, че съдът е осъдил ВСС да заплати на Веселин Вътов лихва върху удържаната част от заплатата му, както и относно приетия от съда за основателен иск за заплащане на сумата от 3730 лв. на Вътов, представляващи ДМС за 2009 г., поради това, че то се определя от съответния административен ръководител. Правилно административният съд е приложил задължителните указания на т. 4 от Тълкувателно решение № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС при изчислението на претендираната от Веселин Викторов Вътов лихва върху удържаните в продължение на 6 месеца 10 % от трудовото му възнаграждение. Правилно е посочено, че началният момент, на забавата, от който се дължи лихва върху неоснователно удържаните суми от трудовото възнаграждение на Вътов е датата на влизане в сила на решението на ВАС, с което е отменено като незаконосъобразно решението на ВСС, взето по протокол № 22 от 27.05.2009 г., а именно - 4.02.2010 г. Относно доводите на административния съд за основателността на иска за присъждане на имуществени щети в размер на 3730 лв., представляващи неплатено ДМС за 2009 г., настоящата инстанция счита същите за добре обосновани и правилни, поради и което не счита за нужно да ги приповтаря. Неоснователно е и възражението в касационната жалба за размера на неимущественото обезщетение - 7000 лв., поради това, че не било доказано влошаване на здравословното състояние на Вътов, поради факта, че такива ищецът, ответна страна в настоящото производство, не е претендирал, поради и което съответно съдът не е присъждал обезщетение на това основание. Относно направеното възражение в касационната жалба относно осъждането на ВСС да заплати разноски по делото в полза на Веселин Викторов Вътов, настоящата инстанция счита същото за неоснователно. При своевременно направено искане за присъждане на разноски съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В конкретния случай от страна на Вътов е бил представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, съгласно който се претендират разноски в общ размер на 837,60 лв. Поради факта, че в една част исковете по чл. 1 от ЗОДОВ са преценени като неоснователни и съответно са отхвърлени, правилно съдът е присъдил разноски по съразмерност съобразно уважената част от исковете в полза на Вътов, а именно в размер на 803,23 лв. Съдът е обсъдил всички представени по делото доказателства, поради което е постановил правилно решение. Настоящата инстанция счита, че не са налице твърдените касационни основания. Процесуалният представител на ответната страна - адв. И. Минков, с молба от 22.11.2013 г. е поискал присъждане на разноските по делото в полза на Веселин Вътов, но не е представил доказателства за реално извършени такива, поради което искането следва да бъде отхвърлено. Водим от горното, атакуваното решение, като правилно, законосъобразно и надлежно обосновано, следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - състав на трето отделение,