Решение № 8248 от 7.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2839/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба, подадена от Е. Милев, срещу решение 6696 от 24.11.2020 г., постановено по адм. дело 13791/2019 г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлен искът му предявен на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Главна дирекция Охрана за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Постъпила е и касационна жалба от процесуалния представител на ищеца адв. И. Ванчева - Панова срещу Решение 6696 от 24.11.2020 г., постановено по адм. дело 13791/2019 г. от Административен съд София-град. Моли да се отмени съдебното решение като незаконосъобразно и неправилно. Ответната страна Главна дирекция Охрана не изразява становище по жалбите. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Счита, че при постановяване на съдебното решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна, като същото е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: С обжалваното решение административният съд е установил от фактическа страна, че Е. Милев, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора [населено място] е предявил иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Главна дирекция Охрана за причинени неимуществени вреди, в размер на 26 000 лв., ведно със законната лихва, изразяващи се в действия и бездействия на служители на администрацията, свързани с конвоирането му с автомобил на Главна дирекция Охрана без предпазен колан. Претендирал вреди, причинени от необезопасяването с предпазен колан по време на конвоирането му на 23.06.2017 от Затвора [населено място] до сградата на Съдебна палата [населено място]. Неимуществените вреди на Милев били причинени от необезопасяването с колан, следствие на което се ударил лошо в таза и гърба. От тези условия ищеца се стресирал, изнервил, уплашил, разстроил и депресирал, било накърнено неговото достойнство. С обжалвания съдебен акт Административен съд - София град е ОТХВЪРЛИЛ, като неоснователен и недоказан предявения от Е. Милев, понастоящем в Затвора в [населено място], иск срещу Главна дирекция Охрана към МП гр. [населено място] за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 26 000 лв., ведно със законната лихва, при конвоирането му на 23.06.2017 г. по маршрут от Затвора [населено място] до Съдебна палата [населено място]. Административният съд, за да приеме този резултат е приел за неоснователни и недоказани твърденията на ищеца, че ответникът с действията и бездействията си, по повод изпълнение на административната си дейност във връзка с конвоиране по маршрут от Затвора [населено място] до Съдебна палата [населено място] на 23.06.2017 г., е довел до понесени от него болки и страдания. Решаващият съд е намерил, че не е доказано наличието на първата предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 204, ал. 4 АПК, във вр. с чл. 1 ЗОДОВ незаконосъобразно действие или бездействие на служители на Главна дирекция "Охрана" [населено място], съгласно твърденията в предявения иск. Посочил е, че не може да се приеме, ищецът да е дискриминиран по какъвто и да е повод, нито спрямо останалите лица в неговото положение, които са конвоирани с автомобили като процесните, нито по отношение на разположението на седалките, доколкото по такъв начин по дължината на превозното средство са разположени и в масовия градски транспорт като метровлаковете например, същото е относимо и за вида на седалките в процесния бус тип пейки, седалки предназначени за повече от едно лице, неподвижно закрепени за превозното средство. Преценил е, че не е установено и доказано спрямо ищецът във връзка с твърдението му превозването на ищеца с бус на ГДО, на 23.06.2017г. по маршрут от Затвора [населено място] до Съдебната палата [населено място], да са били извършени действия, които представляват нечовешко и унизително отнасяне, представляващи нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ), такива за нарушаване на чл. 2, т. 3 и чл. 3 ЗИНЗС, чл.114 и чл.115 от ЗИНЗС, нито че е бил поставен при условия, които се отличават от нормативно определените, в нарушение на чл. 31, ал. 4 КРБ. Освен това е посочил, че наред с всичко това не се установили и доказали твърдените претърпени вреди от ищеца - душевни и физически страдания, съгласно посоченото в исковата молба. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваният съдебен акт е правилен, по отношение на същия не са налице касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Правилни са изводите на съда, както за неоснователност на иска за неимуществени вреди, така и неустановено незаконосъобразно бездействие от страна на служебните лица, осъществяващи конвоя,. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че не са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В конкретния случай първоинстанционният съд е установил липсата на всички предвидените в закона материални предпоставки за основателността на иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ и чл. 203 АПК: не е било установено незаконосъобразно бездействие от страна на който и да е орган от ГД Охрана, както и настъпили неимуществени вреди, а причинна връзка е било безпредметно да бъде обсъждана и следва да се приеме, че също не е била налице. Правилен е извода на съда, че неоснователността на главния иск обуславя неоснователност и на свързания с него акцесорен иск за присъждане на лихва върху сумата на обезщетението. Настоящата съдебна инстанция се съгласява с правните изводи на административния съдв мотивите на обжалваното решение, поради което на осн. 221, ал.2 предл. второ АПК следва да препрати към същите. Мотивите, в които са формирани правните изводи на административния съд не следва да се повтарят в настоящото решение. Обосновани са изводите за липса на елементите от състава на отговорността на държавата и общините за вреди, посочени в чл. 1 и чл. 4 ЗОДОВ. Липсата на установено по делото незаконосъборазно действие или белдействие на длъжностни лица на ответната страна сочи, че фактическият състав на отговорността на държавата за вреди не е изпълнен. Неоснователни за твърдението за основателност на касационната жалба са оплакванията на касационния жалбоподател, изразени в пледоарията му по същество, както и в репликата, направена след даване ход на делото по същество, която е свързана с твърдение, че искът е основателен поради това, че превозното средство е конструирано в нарушение а правилата за белопасност и на дискриминационен принцип , поставя превозваните пътници в ситуация на риск от увреждане в случай на ПТП и ще доведе тяхното увреждане или смърт. В производството по ЗОДОВ предмет на обезщетяване за реално понесените вреди, респ. пропуснатите ползи. Хипотетичната възможност за бъдещо увреждане не може да бъде предмет на разглеждане и основание за търсене на обезвреда по този исков ред, тъй като вредата все още не е настъпила, а нейното настъпване не е сигурно от гледна точка на фактите по делото. Искът по ЗОДОВ е самостоятелно седство за защита , но се прилага по отношение на реално увредените лица. Превантивните средства за защита също са предвидени като самостоятелни средства за защита в АПК , но редът за тяхното прилагане е друг и те не могатда се търсят в исковото производство по члц. 203 АПК, вр. чл. 1, ал.1 ЗОДОВ. По изложените съображения, решението на Административен съд - София град следва да се остави в сила, поради което Върховният административен съд