Решение № 5321 от 21.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3703/2025 г.

ВАСОсмо отделение21.05.2025 г.докладчик т Теодора Николова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 5363 от 17.02.2025 г., постановено по адм. дело 12157/2024 г. по описа на Административен съд София-град.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА Членове: /п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА/п/ ИВА КЕЧЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на А. А. Ю., гражданин на Сирия, подадена чрез адв. Лютфиева, против решение 5363 от 17.02.2025 г., постановено по адм. дело 12157/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу решение 12090 от 20.11.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че изложената в решението обстановка в Сирия е формална и не кореспондира с личната бежанска история на касатора. Твърди, че в провинция Идлиб е налице безогледно насилие, което достига толкова високо ниво, че има сериозни основания да се смята, че цивилно лице, върнато в проевинцията би било изправено пред реален рискда бъде изложено на сериозна заплаха, съобразно чл. 15, б. в от Директива 2011/95/ЕС. В тази насока се позовава и на позицията на ВКБООН. Излага съображения, че по отношение на Ю. е налице предпоставката на чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 9, ал. 8 ЗУБ, с оглед актуалната обстановка в Сирия. Иска съдебното решение да бъде отменено. Ответникът - председателят на ДАБ при МС, чрез юрк. Хичовски, оспорва касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението по заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. А. Ю., гражданин на Сирия против решение 12090 от 20.11.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че административният акт е постановен от компетентен орган и в изискуемата по закон писмена форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Споделени са изводите на административния орган за липса на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като жалбоподателят не е посочил да е имал проблеми с официалните власти или с организация, както и да е бил подложен на преследване, заради своята религия, политическа принадлежност или народност. Наред с това неговата бежанска история не съдържа елементи, обуславящи обстоятелството, че той се нуждае от закрила. В тази връзка е прието, че причините от личен характер за напускане на страната по произход не представляват основание за предоставяне на статут на бежанец. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че липсват на основания за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУБ, тъй като самият чужденец твърди, че не е имал проблеми с официалните власти, не е бил съден или осъждан. Не са направени и твърдения, че спрямо него е било оказвано насилие. Съдът е заключил, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Първоинстанционният съд е съобразил решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г., съгласно което използваните изрази смъртното наказание, екзекуцията, както и изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, наложени на молител в член 15, букви а) и б) от Директива 2004/83/ЕО, абсолютно идентични на тези, посочени в Закона за убежището и бежанците, обхващат ситуации, при които молителят за хуманитарен статут е специфично изложен на опасността от определен вид посегателство. Съдът се е позовал на приложената към делото актуална справки с вх. ЦУ-1850 от 27.08.2024 г. за страната на произход и състоянието на сигурност в провинцията Идлиб от където бил жалбоподателя и нова справка от 14.01.2025 г. на Дирекция Международна дейност при ДАБ, видно от която, общото положение в страната се подобрява след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Башар Асад и поемането на контрол в столицата Дамаск. Съдът е приел, че не съществуват доказателства за това, че ситуацията в страната достига до границите на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Отделно от това е съобразено и решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г., както и тълкуването на дефинираното понятие посегателство в чл. 15, б в от Директива 2004/83/ЕО. Според съда не е била нарушена и забраната по чл. 4, ал. 3 ЗУБ, тъй като при връщане в Сирия животът или свободата на Ю. няма да бъдат застрашени по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение. Направен е краен извод, че причините за напускането на Сирия са с икономически характер, който изключва предоставянето на статут на бежанец или хуманитарен статут по смисъла на ЗУБ. Обжалваното решение е правилно. Не се установяват твърдяните в касационната жалба пороци на решението - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни изводи. Мотивите на обжалваното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. Съдържанието на постановения съдебен акт е съобразено с изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно административният съд е съобразил бежанската история на чужденеца и събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на А. А. Ю.. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 ЗУБ. Видно от проведеното с чужденеца в хода на административното производство интервю на 28.05.2024 г. е заявено пред интервюиращ орган, че е напуснал нелегално Сирия в края на месец март 2023 г. за Турция, където останал за около месец. В България е влязъл нелегално в началото на месец май, с помощта на адвокат подал документи за закрила в ДАБ при МС. Причините, поради които е напуснал държавата по произход и отказва да се върне в нея са войната, бедността и трудния живот в Сирия, тъй като там няма работа, а районът, в който живее постоянно е бомбардиран. Ю. е посочил, че е имал магазин, в който правел парфюми и ги продавал, но през 2022 г. магазинът бил унищожен от ракетен удар. Изложил е твърдения, че в област Идлиб положението е постоянно военно, обстрелът продължава и загиват невинни хора. По време на интервюто е посочено и че лицето подлежи на задължителна военна служба, но не е получавал призовка от армията, нито е съден за отклонение от военна служба. Разказва за инцидент с една от въоръжените групировки, които действат в неговия район и настоявали да се присъедини към тях. След около месец го пуснали. Определя се като мирен човек, който не обича войната. Целта му е да живее сигурно със семейството си. Заявил е, че не е бил арестуван и осъждан в Сирия. Нямал проблеми с етническата си принадлежност и религия. Не членувал в политически партии, не участвал във въоръжена групировка, не бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи към него или семейството му, както в Сирия. Посочил е, че семейството му продължава да живее на територията на Сирийска арабска република. Изложеното обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си на произход в търсене на по - добри условия за живот и реализация. Споделими са изводите, че опасенията на чужденеца от възможността да бъде взет за военна служба, не са подкрепени с никакви конкретни обстоятелства дали е търсен или дали е получил повиквателна за реално отбиване на военна служба. Лицето не е било обект на отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Така представената история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на А. А. Ю. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ е извършен анализ на предоставената от А. С. М. бежанска история и актуална информация относно Сирия с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07, по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие. След анализ на приобщените доказателства в съдебния акт е направена задълбочена преценка на ситуацията в страната на произход, на представената бежанска история и на личното положение на кандидата за закрила. Обсъдени са всички обстоятелства, свързани с личната история на лицето в контекста на въпроса относно сигурността на страната му на произход. Административен съд София-град подробно е обсъдил данните, дадени със справки с вх. вх. ЦУ-1850/27.08.2024 г. и справка от 14.01.2025 г. на дирекция Международна дейност при ДАБ, като съдът е анализирал и информацията относно Сирия, която е допълнително представена пред него и е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Допълнителен аргумент в тази насока е и обстоятелството, че семейстрвото му продължава да живее в Сирия и към настоящият момент. Настоящият съдебен състав съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както на чл. 8, така и на чл. 9 ЗУБ. Неоснователно е и възражението на касационния жалбоподател, за наличие на обстоятелствата за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Последователно и безпротиворечиво е разбирането на Върховния административен съд, възприето и от настоящия съдебен състав, че под други причини от хуманитарен характер по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини обаче следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната (в този смисъл решение 3015/31.03.2022 г. по адм. дело 8672/2022 г., решение 12077/25.11.2021 г. по адм. дело 7894/2021 г., решение 11784/18.11.2021 г. по адм. дело 8044/2021 г. и др. ). Видно е от данните по делото, такива причини не се установяват по отношение на чужденеца, поради което в случая не са налице и предпоставките по чл. 9, ал. 8 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Първоинстанционният съд, след направен анализ на събраните доказателства, е обосновал правилен правен извод за липса на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на оспореното административно решение. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на лицето и заявеното от него по време на проведените интервюта, както и на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви съответстват на приобщените по делото доказателства и противно на твърдяното, не са формални, а са ясни, логични и непротиворечиви. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,