Решение № 5113 от 11.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12932/2012 г.

Решение № 5113 от 11.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12932/2012 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "ВАТ" ООД,, със седалище и адрес на управление гр. Девин, чрез законния си представител С. Василев, срещу решение № 2020/14.09.2012 г., постановено по адм. д. № 2128/2011 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив /АС/. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението с присъждане на направените разноски за две инстанции. Ответникът по жалбата - Директор Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, юрк. Стоянов, излага доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 241100811/29.04.2011 г., издаден от Главен инспектор по приходите при Териториална дирекция - гр. Пловдив, ИРМ - гр. Стара Загора, потвърден с Решение № 613 от 7.07.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, в частта на отказано право на данъчен кредит в размер на 9746,16 лв. с прилежащи лихви в размер на 2058,72 лв., както и допълнително начисления корпоративен данък за 2009 г. в размер на 4873,08 лв., ведно с лихви в размер на 542,90 лв. За да постанови обжалваното решение, на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. По същество на спора в частта по ЗДДС съдът е приел за установено от фактическа страна, че през месец април 2009 г. жалбоподателят е получил доставки, свързани с аванс по договор за СМР и доплащане по договор за СМР, издадени от "Софийски строежи 2008" ЕООД, гр. София. В хода на ревизионното производство е бил представен Протокол за СМР обр. 19 от 27.04.2009 г. с възложител "ВАТ" ООД и изпълнител "Софийски строежи 2008" ЕООД., в който е посочено, че процесните СМР са били извършени на обект "Ремонт на офис гр. Девин, ул. "Александър Костов" № 12". Представена е и фактура от 28.04.2009 г. с предмет доплащане по договор за СМР Представен и приет по делото е и Договор за строителство от 26.01.2009 г. с изпълнител "Софийски строежи 2008" ЕООД за обект - офис на фирма "ВАТ" ОООД - гр. Девин, ул. "Александър Костов" № 12 и количествено-стойностна сметка на обща стойност 48730,80 лв. От извършената в хода на ревизията насрещна проверка е установено, че доставчикът "Софийски строежи 2008" ЕООД не е намерен на декларирания от него данъчен адрес, поради което искането е било връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. От извършена в хода на ревизията проверка в информационните масиви на НАП и НОИ е установено, че през 2009 г. дружеството не е декларирало осигурителни вноски за внасяне на наети лица по трудови или граждански договори. От извършена проверка в информационните масиви на НАП, за установено съдът е приел, че "Софийски строежи 2008" ЕООД има регистриран касов апарат модел ЕЛКА 2000, вер. HI8 с индивидуален номер на фискалното устройство ОТ243173 и индивидуален номер на фискалната памет 03459163, които са различни от номерата, посочени на фискалните бонове към процесните фактури. От заключението на приетата по делото ССЕ съдът е приел за установено, че процесните доставки са били надлежно осчетоводени в счетоводството на жалбоподателя, стойността на извършената услуга - СМР е намерила отражение по дебитния оборот на счетоводна сметка 602 "Разходи за външни услуги", по дебитния оборот на сметка 611 "Разходи за основна дейност". Доставчикът "СОФИЙСКИ СТРОЕЖИ-2008" ЕООД не е намерен на адреса, поради което не са проверени необходимите счетоводни справки и документи, досежно редовно счетоводство през 2009 г. и установяване на необходимата кадрова и техническа обезпеченост за извършване на дейностите по договора за строителство. От заключението на СТЕ за установено съдът е приел, че след огледа на място може да се установи, че посочените във фактурата видове строително-ремонтни работи са били изпълнени като видове и количество на място. Приетият по делото Протокол обр. 19, като стойност отговаря на стойността на издадената фактура, т.е. има съответствие на извършеното с фактурираното. Всички описани в приложения протокол обр. 19 от 27.04.2009 г. са реално изпълнени на място в процесния обект, същите са напълно завършени и са вложени необходимите за изпълнението материали. Описаните в приложение № 1 към договора за строителство дейностите за СМР, отговарят по видове и количество на тези, които са описани в протокол обр. 19 от 27.04.2009 г. При така установеното съдът е цитирал текстове на ДОПК. Приел е, че непредставянето на доказателства от страна на доставчика за неговата кадрова и техническа обезпеченост, не е основание да не се признае правото на данъчен кредит, като подробно е обсъдил Решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС. След анализа на практиката на СЕС съдът е приел, че в конкретната хипотеза данъчната администрация не е доказала участие в данъчна измама от ревизирания субект, като не е установено наличието на обективни данни, от които да се направи извод, че лицето е знаело или е било длъжно да знае за извършването на такава от прекия му доставчик или неговите подизпълнители, а изисква жалбоподателят да доказва т. нар. "кадрова, техническа и материална обезпеченост" на доставчика си, за да му признае правото на данъчен кредит, като всъщност е прехвърлила върху данъчния субект собствените си задължения за контрол върху данъчно-задължените лица. Въз основа на приетите заключения на вещите лица, които съдът е кредитирал изцяло, за установено съдът е приел, че реалността на доставката е безспорно установена. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че за да възникне правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1 ЗДДС в процесния случай е наличието на извършено авансово плащане в брой от страна на ревизираното лице, документирано с фискален бон от ЕКАФП, съдържащ задължителните реквизити, регламентирани в чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Издаването на фискален бон от нерегистрирано на доставчика фискално устройство, съобразно изискванията на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, води до липса на основание от доставчика "Софийски строежи 2008" ЕООД за издаване на фактурите, по които жалбоподателят е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит, т.е. не е настъпила изискуемост на данъка, която да обоснове издаването на процесните фактури. Решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След подробен анализ на доказателства по делото съдът е приел, че с оглед практиката на СЕС и представените в хода на ревизията доказателства и заключенията на приетите по делото ССЕ и СТЕ са налице предпоставките на чл. 9 от ЗДДС, т.е. налице е реално извършване на процесните услуги. Видно от доказателствата по делото фактура № 1200000020/8.04.2009 г. на стойност 20000 лв. и ДДС 4000 лв. е с предмет "аванс по договор за СМР" и е установено плащане в брой, чрез фискален бон, издадено от нерегистрирано от доставчика фискално устройство, съобразно изискванията на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Представени към процесните фактури са и разходни касови ордери подписани и подпечатани от дружеството-доставчик, които не са обсъдени от първоинстанционния съд. Фактура № 1200000024/28.04.2009 г. на стойност 28730,80 лв. и ДДС 5746,16 лв., е издадена във връзка с доплащане по договор за СМР, като съдът не е изложил доводи, защо е приел, че същата е с предмет авансово плащане. Този факт се установява и от Протокол за СМР обр. 19 от 27.04.2009 г. с възложител "ВАТ" ООД и изпълнител "Софийски строежи 2008" ЕООД, който предхожда процесната фактура. Не са изложени доводи, защо съдът е приел, че процесната фактура обективира авансово плащане и не следва да се признае правото на данъчен кредит поради липса на плащане. Предвид факта, че плащането на услугата не е част от фактическия състав за настъпване на данъчно събитие, т.е. изискуемост на данъка, респективно, признаване правото на данъчен кредит /за разлика от отменения ЗДДС/, то в тази част решението на съда е постановено при липса на мотиви. В частта относно констатациите по ЗКПО, съдът се е позовал на факти, установени въз връзка с отказано право на данъчен кредит и обстоятелството, че плащането по фактурите, издадени от "Софийски строежи 2008" ЕООД, е било извършено в брой, а към фактурите са били приложени фискални бонове с индивидуален номер на фискалното устройство и индивидуален номер на фискалната памет, които не са регистрирани от доставчика. Както беше посочено по-горе не са обсъдени представени към процесните фактури са и разходни касови ордери, както и разпоредбата на чл. 7, ал. 5, т. 1 от ЗСч., вр. с разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО. С оглед на изложеното обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При ново разглеждане следва да се обсъдят поотделно и в съвкупност всички приети по делото и относими доказателства и въз основа на този анализ да се приложат съответните материалноправни норми. Следва да се укаже на жалбоподателя да ангажира доказателства как са отчетени процесните суми в счетоводството на доставчика. По искането за разноски на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, следва да се произнесе първоинстанционният съд, при новото разглеждане на делото. Предвид на изложеното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,