Решение № 7807 от 31.8.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по три касационни жалби против решение 4761/16.07.2021 г., постановено по адм. дело 10569/2020 г. по описа на Административен съд София град (АССГ).

Касационната жалба, подадена от Изпълнителна агенция Медицински надзор (ИА Медицински надзор , агенцията), представлявана от изпълнителния директор д-р Г. Христов чрез процесуалния представител главен юрисконсулт А. Еленков, е против частта на решението, с която агенцията е осъдена да заплати на Амбулатория за извънболнична специализирана помощ Медицински център по интегративна медицина ООД (АИСП МЦИМ ООД) обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, произтичащи от отменен индивидуален административен акт наказателно постановление НП 27 94/10.11.2016 г., издадено от изпълнителния директор на ИА Медицински одит , ведно със законната лихва, считано от 06.03.2018 г., и разноски по делото в размер на 679 лева. Развиват се съображения, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Твърди се, че по делото не е установено наличието на две от трите задължителни предпоставки за ангажиране отговорността на агенцията по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) доколкото според касатора изводите на съда почиват на предположения и не са събрани никакви доказателства, че от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление е настъпил вредоносен резултат, както и не е установена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилия вредоносен резултат. Моли решението в оспорената част да бъде отменено, като спорът бъде решен по същество и предявеният срещу ИА Медицински надзор иск бъде отхвърлен като недопустим, неоснователен и недоказан. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение.

Касационна жалба, подадена от Столична регионална здравна инспекция (СРЗИ), представлявана от директора д-р Д. Пенчев чрез процесуалния представител адвокат Л. Георгиева, е против частта на решението на АССГ, с която СРЗИ е осъдена да заплати на д-р Х. Дамянов обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, произтичащи от отменен индивидуален административен акт (ИАА) заповед РЛЗ 150/19.04.2016 г. на директора на СРЗИ, ведно със законната лихва, считано от 10.12.2018 г. и разноски по делото в размер на 454 лева, както и е осъдена да заплати на АИСП МЦИМ ООД обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, произтичащи от отменен ИАА заповед РЛЗ 150/19.04.2016 г. на директора на СРЗИ, ведно със законната лихва, считано от 10.12.2018 г. и разноски по делото в размер на 679 лева. Сочат се касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, по които се претендира отмяната на решението в обжалваната част. Счита за необосновани изводите на съда за наличие на причинна връзка между настъпилия вредоносен резултат и отменената заповед РЛЗ 150/19.04.2016 г. на директора на СРЗИ, като твърди, че по делото не е доказано наличието на третата задължителна предпоставка от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Касационната жалба на д-р Х. Дамянов, проф. Л. Аврамов и Амбулатория за извънболнична специализирана помощ Медицински център по интегративна медицина ООД, подадена чрез процесуалния им представител адвокат А. Чобанова, е против останалата част на решението. По изложени съображения за непълнота, неправилност и необоснованост на съдебния акт се иска неговата отмяна в обжалваната част, като спорът бъде решен по същество и първоначално предявените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу ИА Медицински надзор , СРЗИ и министерство на здравеопазването (МЗ) бъдат уважени в пълния им размер. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции по представен списък.

Ответните страни д-р Х. Дамянов, проф. Л. Аврамов и Амбулатория за извънболнична специализирана помощ Медицински център по интегративна медицина ООД чрез процесуалния представител адвокат А. Чобанова, в писмен отговор и в открито заседание изразяват становище за неоснователност на касационните жалби, подадени от ИА Медицински надзор и СРЗИ и молят оставянето им без уважение.

Ответната страна Изпълнителна агенция Медицински надзор чрез процесуалния представител главен юрисконсулт А. Еленков, в писмен отговор навежда доводи за неоснователност на касационната жалба на д-р Х. Дамянов, проф. Л. Аврамов и АИСП МЦИМ ООД, по които моли да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната от тези касатори част оставено в сила.

Ответната страна министерство на здравеопазването, представлявано от министъра на здравеопазването д-р С. Кацаров чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Л. Любомирова, в представен писмен отговор и в открито заседание по делото излага съображения за неоснователност на касационната жалба, подадена от д-р Х. Дамянов, проф. Л. Аврамов и АИСП МЦИМ ООД, по които моли оставянето й без уважение, като заявява и искане за отмяна на решението в неблагоприятните за ИА Медицински надзор и СРЗИ части. Претендира присъждането на разноски.

Ответната страна Столична регионална здравна инспекция, представлявана от д-р Д. Пенчев чрез процесуалния представител адвокат Л. Георгиева, в писмен отговор и в открито заседание по делото, изразява становище за неоснователност на касационната жалба на д-р Х. Дамянов, проф. Л. Аврамов и АИСП МЦИМ ООД.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационните жалби са допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания и след осъществяване на вменената му от закона служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

По касационните жалби на ИА Медицински надзор и СРЗИ:

Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, за които съдебният акт (в съответните обжалвани части) е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледани по същество, касационните жалби на ИА Медицински надзор и СРЗИ са основателни по следните съображения:

С обжалваното решение 4761/16.07.2021 г., постановено по адм. дело 10569/2020 г., АССГ:

• осъдил СРЗИ да заплати на д-р Х. Дамянов обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, произтичащи от отменен ИАА заповед РЛЗ 150/19.04.2016 г. на директора на СРЗИ, ведно със законната лихва, считано от 10.12.2018 г. и разноски по делото в размер на 454 лева, като отхвърлил предявения иск за горницата над 5 000 лева до пълния претендиран от д-р Х. Дамянов размер от 15 000 лева;

• осъдил СРЗИ да заплати на АИСП МЦИМ ООД обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, произтичащи от отменен ИАА заповед РЛЗ 150/19.04.2016 г. на директора на СРЗИ, ведно със законната лихва, считано от 10.12.2018 г. и разноски по делото в размер на 679 лева, като отхвърлил предявения иск за горницата над 5 000 лева до пълния претендиран от АИСП МЦИМ ООД размер от 10 000 лева;

• отхвърлил предявените от д-р Х. Дамянов искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против ИА Медицински надзор и МЗ;

• отхвърлил предявените от проф. Л. Аврамов искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против МЗ, ИА Медицински надзор и СРЗИ;

• осъдил ИА Медицински надзор да заплати на АИСП МЦИМ ООД обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, произтичащи от отменен ИАА наказателно постановление НП 27 94/10.11.2016 г., издадено от изпълнителния директор на ИА Медицински одит , ведно със законната лихва, считано от 06.03.2018 г., и разноски по делото в размер на 679 лева, като отхвърлил предявения иск за горницата над 5 000 лева до пълния претендиран от лечебното заведение размер от 10 000 лева;

• отхвърлил предявените искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от д-р Х. Дамянов, проф. Л. Аврамов и АИСП МЦИМ ООД против СРЗИ, ИА Медицински надзор и МЗ за обезщетение за неимуществените вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия на длъжностни лица от техния състав;

• отхвърлил предявените искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от д-р Х. Дамянов, проф. Л. Аврамов и АИСП МЦИМ ООД против МЗ за обезщетение за неимуществените вреди, произтичащи от бездействието на министъра на здравеопазването;

• осъдил д-р Х. Дамянов, проф. Л. Аврамов и АИСП МЦИМ ООД да заплатят на МЗ разноски по делото в размер на 150 лева.

За да постанови този резултат по предявения иск за заплащане на обезщетение, произтичащо от отменената заповед РЛЗ 150/19.04.2016 г. на директора на СРЗИ, АССГ необосновано приел, че са налице всички предпоставки за възникване на правото на обезщетение в хипотезата на чл. 1 от ЗОДОВ по отношение на ищците д-р Х. Дамянов и АИСП МЦИМ ООД. Единствено въз основа на приетите по делото гласни доказателства съдът установил, че по време на извършване на проверката от служители на СРЗИ в лечебното заведение и съответно в хода на образуваното с оглед на резултатите от тази проверка административно производство по издаване на заповед РЛЗ 150/19.04.2016 г. на директора на СРЗИ, д-р Х. Дамянов е бил притеснен, разтревожен и под стрес като това състояние според съда било с видимо проявление от високо кръвно налягане и висока кръвна захар. АССГ кредитирал изцяло показанията на изслушаните по делото двама свидетели на ищците, в следствие на което приел за безспорно доказано, че преживените от д-р Х. Дамянов негативни емоции представляват неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка и са последици именно от отменената като незаконосъобразна заповед РЛЗ 150/19.04.2016 г. на директора на СРЗИ, с която на основание чл. 45, ал. 1, т. 44 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) е заличено от регистъра на СРЗИ издаденото на АИСП МЦИМ ООД удостоверение 7719/11.01.2012 г. Като съобразил, че издател на отменената заповед е директорът на СРЗИ, и взел предвид разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съдът осъдил СРЗИ да заплати на д-р Х. Дамянов обезщетение в размер на 5000 лева за претърпени неимуществени вреди от отменената незаконосъобразна заповед РЛЗ 150/19.04.2016 г. на директора на СРЗИ.

В мотивите на своето решение АССГ също така намерил, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и по отношение на АИСП МЦИМ ООД доколкото от събраните пред първата инстанция писмени и гласни доказателства съдът приел като безспорно доказано по делото, че отнемането на лиценза на лечебното заведение със заповед РЛЗ 150/19.04.2016 г. на директора на СРЗИ се е отразило негативно върху професионалната репутация на търговското дружество, регистрирано като лечебно заведение. Така мотивиран АССГ осъдил СРЗИ да заплати на АИСП МЦИМ ООД сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинените с отменената заповед РЛЗ 150/19.04.2016 г. неимуществени вреди и отхвърлил иска за горницата над 5000 лева до пълния претендиран от лечебното заведение размер. Съдът приел още, че по делото не са събрани доказателства за реално претърпени от проф. Л. Аврамов вреди от отменената незаконосъобразна заповед на директора на СРЗИ, изразяващи се в причинени за продължителен период и с висок интензитет на засягане на правата му неудобство, стрес, унижение, накърняване на личното и професионално достойнство и авторитет.

По отношение на претенцията за присъждане на обезщетение, произтичащо от отмененото наказателно постановление НП 27 94/10.11.2016 г., издадено от изпълнителния директор на ИА Медицински одит , с което на лечебното заведение е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 000 лева, първостепенният съд счел за доказан и основателен единствено предявеният от АИСП МЦИМ ООД иск против ИА Медицински надзор . За да достигне до този извод, съдът необосновано приел, че въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства се установяват претърпени от лечебното заведение неимуществени вреди от незаконосъобразното наказателно постановление и наличието на причинна връзка между тяхното настъпване и самия незаконосъобразен акт. Поради което, като съобразил нормата на чл. 52 от ЗЗД АССГ осъдил ИА Медицински надзор (в качеството му на правоприемник на ИА Медицински одит ) да заплати на лечебното заведение сумата от 5 000 лева и отхвърлил иска за горницата над 5000 лева до пълния претендиран размер.

Относно ищцовите претенции за обезвреда, произтичащи от незаконосъобразни действия на длъжностни лица от администрацията на МЗ, СРЗИ и ИАМН, съдът приел последните за неоснователни доколкото счел, че по делото не се установяват осъществени действия от длъжностни лица от състава на юридическите лица ответници (МЗ, СРЗИ и ИА Медицински надзор ), извършени при или по повод на административна дейност.

По отношение на предявените искове за обезвреда, произтичащи от бездействието на министъра на здравеопазването по законодателна инициатива, АССГ приел, че липсват задължителните предпоставки от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът намерил, че не е налице твърдяното в исковата молба незаконосъобразно действие на министъра на здравеопазването, което да обоснове наличието на първата предпоставка за възникване на правото на обезщетение в хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По тези и други изложени в решението мотиви първостепенният съд отхвърлил изцяло ищцовите претенции за обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от бездействието на министъра на здравеопазването.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно в обжалваната от ИА Медицински надзор и СРЗИ части.

Предявените пред АССГ искови претенции са с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, съгласно чл. 4 от същия закон. Доказателствената тежест лежи върху ищеца, който с допустими доказателствени средства, следва да установи наличието на: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган или негови длъжностни лица; 2. постановени при и по повод административна дейност; 3. настъпила вреда и нейния размер, както и 4. пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие/бездействие и причинената вреда. Отсъствието на която и да е от тези предпоставки прави иска неоснователен и води до неговото отхвърляне.

Като съобрази данните по делото и доводите на страните настоящата инстанция намира за неправилен и необоснован извода на първоинстанционния съд, че твърдените от д-р Х. Дамянов и АИСП МЦИМ ООД неимуществени вреди, причинени от отменената незаконосъобразна заповед 150/19.04.2016 г. на директора на СРЗИ са доказани. Не намира фактическа опора и изводът на АССГ, че сочените от лечебното заведение МЦИМ ООД претърпени неимуществени вреди в следствие на отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление НП 27 94/10.11.2016 г., издадено от изпълнителния директор на ИА Медицински одит , са доказани от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Напротив, от приобщените в кориците на делото доказателства се установява, че в хода на съдебното производство ищците не са доказали по безспорен и категоричен начин, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ и претендираните от тях неимуществени вреди, а тяхна е била доказателствената тежест при условията на пълно и главно доказване да установят твърдените обстоятелства. Съставът намира за основателни оплакванията на касаторите СРЗИ и ИА Медицински надзор , че пред административния съд са останали недоказани съответно претърпените от д-р Х. Дамянов и АИСП МЦИМ ООД неимуществени вреди в следствие на издадената от директора на СРЗИ заповед 150/19.04.2016 г., и претърпените от лечебното заведение неимуществени вреди от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от изпълнителния директор на ИА Медицински одит .

Изцяло кредитираните от съда свидетелски показания не са достатъчни, за да обосноват наличието на неимуществени вреди за д-р Х. Дамянов, причинени му в следствие на издадената от директора на СРЗИ заповед за заличаване на удостоверението за вписване на лечебното заведение в регистъра на СРЗИ. Изводите на първостепенния съд за високо кръвно налягане и висока кръвна захар, като проявление, според мотивите на съда, на преживените от този ищец притеснение, тревожност и стрес, не се подкрепят от нито едно от приобщените по делото писмени доказателства, каквито впрочем изобщо не са представяни от ищците в хода на производството пред първоинстанционния съд за доказване на вредите. Необосновано и фактически без никакви приобщени по делото писмени доказателства АССГ е приел за безспорно доказано, че преживените от д-р Х. Дамянов негативни емоции представляват неимуществени вреди, които освен това са в причинно-следствена връзка и са последица от отменената заповед на директора на СРЗИ. Нищо от записаното в протокола от 21.04.2021г. за разпит на свидетеля д-р Маслев или на свидетеля д-р Павлов не може да свърже директно издаденото наказателно постановление с преките неимуществени вреди върху личността на д-р Дамянов.

Неправилен и необоснован е и изводът на АССГ за наличие на неимуществени вреди за АИСП МЦИМ ООД, настъпили в следствие на заповед 150/19.04.2016 г. на директора на СРЗИ и на наказателното постановление на изпълнителния директор на ИА Медицински одит , доколкото по делото не са събрани никакви доказателства за нанесени на юридическото лице неимуществени вреди от издадените актове, в последствие отменени като незаконосъобразни с представените по делото съдебни решения. Простото твърдение на посочените по-горе двама свидетели за нарушена репутация не се свързват с други доказателства за влияние върху търговската репутация на дружеството или нарушено доверие в медицинския център /като доказателство за отказали се пациенти или намалял оборот в сравнение с предходен период/. Абсолютно никакви доказателства не са събрани, а такива не са и поискани от ищците, за установяване на размера на твърдените в исковата молба вреди.

Отсъствието на която и да е от задължителните предпоставки от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ прави предявените искове неоснователни и води до тяхното отхвърляне. Настъпването на неимуществени вреди следва да бъде доказано от ищците, а не презумирано, както неправилно и необосновано е направил това АССГ в неблагоприятната за ИА Медицински надзор и СРЗИ част от своето решение. Претендираните неимуществени вреди са останали недоказани, въпреки правилно разпределената от първостепенния съд доказателствена тежест и изрично дадените на ищците с определение от 02.02.2021 г. по делото указания в тази насока. От намиращите се в кориците на делото книжа се налага изводът, че ищците не са се справили с доказателствената тежест и не са установили наличието на всички кумулативно изискуеми елементи от състава на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което предявените срещу СРЗИ и ИА Медицински надзор искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразните заповед 150/19.04.2016 г. на директора на СРЗИ и наказателно постановление НП 27 94/10.11.2016 г. на изпълнителния директор на ИА Медицински одит се явяват недоказани, както по основание, така и по размер. Като е приел противното в обжалваната от Агенцията и СРЗИ част на решението АССГ е постановил необоснован съдебен акт, който в тази част следва да бъде отменен.

Предвид изяснеността на делото от фактическа страна спорът следва да бъде решен по същество, като исковите претенции на д-р Х. Дамянов и АИСП МЦИМ ООД против СРЗИ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отменената заповед на директора на СРЗИ бъдат отхвърлени като недоказани по основание и размер, както и да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан искът на АИСП МЦИМ ООД против ИА Медицински надзор за плащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от отмененото наказателно постановление НП 27 94/10.11.2016 г., издадено от изпълнителния директор на ИА Медицински одит .

По касационната жалба на д-р Х. Дамянов, проф. Л. Аврамов и АИСП МЦИМ ООД:

Касационната жалба е подадена от надлежни страни, за които съдебният акт в обжалвани части е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна предвид следното:

Настоящата инстанция намира за неоснователни оплакванията на д-р Х. Дамянов, проф. Л. Аврамов и АИСП МЦИМ ООД за неправилност и необоснованост на решението на АССГ в атакуваните от тези касатори части на решението. Правилно и обосновано предвид приобщените по делото доказателства е прието от първостепенния съд, че не са налице незаконосъобразни действия, осъществени от длъжностни лица от администрацията на ИА Медицински надзор , СРЗИ и МЗ, които да обуславят извод за наличие на първата задължителна предпоставка от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Обоснован е и изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на субективно съединените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против МЗ поради твърдяното от ищците, но останало недоказано по делото, бездействие на министъра на здравеопазването. Както се посочи по-горе в мотивите по другите касационни жалби, основателността на предявените пред АССГ искове предполага предварителното установяване на определените от законодателя кумулативно налични предпоставки от фактическия състав на отговорността, поради което при липсата на който и да е от елементите на състава отговорността на държавата или общините не може да се реализира по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищците с необходимите за това доказателства. В конкретния случай ищците не са се справили с доказателствената тежест, като не са доказали наличието на първия елемент от фактическия състав на отговорността в хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Не само, че по делото не се установява да са осъществени незаконосъобразни действия на длъжностни лица от администрациите на МЗ, СРЗИ и ИА Медицински надзор , извършени при или по повод изпълнение на административната дейност и съответно не се установява да е допуснато незаконосъобразно бездействие от страна на министъра на здравеопазването, но и не са представени никакви доказателства за наличието на нанесени на ищците вреди от тези действия/бездействия.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло мотивите на АССГ в неблагоприятната за д-р Х. Дамянов, проф. Л. Аврамов и АИСП МЦИМ ООД част от решението, които намира за ненужно да възпроизвежда, и към които препраща предвид предвидената за това възможност в чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК.

По посочените съображения съставът счита касационната жалба на д-р Х. Дамянов, проф. Л. Аврамов и АИСП МЦИМ ООД за неоснователна, което налага оставяне в сила на решението на АССГ в обжалваната му от тях част.

В обобщение на всичко изложено до тук, решение 4761/16.07.2021 г. на АССГ, постановено по адм. дело 10569/2020 г., следва да бъде отменено в обжалваните от ИА Медицински надзор и СРЗИ части и вместо това следва да бъде постановено отхвърляне на исковите претенции на д-р Х. Дамянов и АИСП МЦИМ ООД против СРЗИ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отменената заповед на директора на СРЗИ, както и отхвърляне на иска на АИСП МЦИМ ООД против ИА Медицински надзор за плащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от отмененото наказателно постановление НП 27 94/10.11.2016 г., издадено от изпълнителния директор на ИА Медицински одит . Решението следва да бъде отменено и в частта, в която на касаторите д-р Х. Дамянов и АИСП МЦИМ ООД са присъдени разноски за първата инстанция, като бъде оставено в сила в останалата му част.

При този изход на спора на касатора ИА Медицински надзор следва да бъдат присъдени разноските, направени по делото. За производството пред АССГ процесуалният представител на агенцията е заявил своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което на този касатор следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за първоинстанционното производство, определени на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. За настоящата инстанция направените от ИА Медицински надзор разноски също са своевременно претендирани, като са представени и доказателства за заплащане на държавна такса в размер на 40 лева. Ето защо за производството пред касационната инстанция на агенцията следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 140 лева, от които 40 лева платена държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Общият размер на разноските, които касаторите д-р Х. Дамянов, проф. Л. Аврамов и АИСП МЦИМ ООД следва да заплатят на ИА Медицински надзор , възлиза на 240 лева за двете инстанции.

Касаторът СРЗИ не е претендирал присъждане на разноски, поради което и съставът не дължи произнасяне по този въпрос.

Искането на касаторите д-р Х. Дамянов, проф. Л. Аврамов и АИСП МЦИМ ООД за присъждане на разноски по представен списък се явява неоснователно.

Своевременно заявеното от МЗ искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Касаторите д-р Х. Дамянов, проф. Л. Аврамов и АИСП МЦИМ ООД следва да заплатят на ответника МЗ сума в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,