Решение № 5520 от 28.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6382/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ДЗИ Животозастраховане ЕАД, чрез юрк.Димитров, срещу решение 2638 от 18.04.2023 г., постановено по адм. дело 10111/2022 г., по описа на Административен съд София град (АССГ), в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение 479/04.10.2022 г. постановено по преписка 396/2021 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) по пункт I II и пункт IV. Касаторът оспорва решението като неправилно. Оплакванията са за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на друг по същество на спора. Претендира разноски. Ответната страна - Комисия за защита от дискриминация, чрез юрк. Кръстева в писмено становище по касационната жалба счита същата за неоснователна. Моли решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Ответната страна- И. С. Д. в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, намира че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд приема за установено, че производството пред КЗД e образувано по жалба на И. С. Д. срещу решение 479/04.10.2022г. на Комисия за защита от дискриминация (КЗД). В хода на производството е установено, че Д. сключва договор за индивидуална застраховка Злополука, Закрила Сребърен пакет с дружеството ДЗИ-Животозастраховане ЕАД и е открита застрахователна полица (ЗП) 7124021081000008. След сключване на договора дружеството застраховател е запознато с обстоятелството, че клиентът му И. С. Д. е с инвалидност 80%, т. е. е лице с инвалидност над 50 %. ДЗИ-Животозастраховане ЕАД едностранно прекратява договора за застраховка по ЗП 7124021081000008 на основание чл. 3.1, Раздел II от Общите условия за застраховки Злополука и заболяване, според която разпоредба не се застраховат лица с инвалидност над 50 %. Въз основа на изложеното, с обжалваното решение е установено, че в резултат на прекратяване на договора за застраховка с Д. на основание чл. 3. 1 от Общите условия на ДЗИ - Животозастраховане ЕАД за застраховки Злополука и заболяване, застрахователят извършва дискриминация по признак увреждане спрямо него, с което нарушава забраната на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) (Пункт І). Установено е, че ДЗИ-Животозастраховане ЕАД извършва нарушение на правото на достъп до застрахователна услуга на Д. съгласно чл. 37, ал. 1, предл. 1-во ЗЗДискр. във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. на основание признак увреждане (пункт II). На основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. на дружеството е наложено наказание - глоба, в размер на 250 лева (пункт III). На осн. чл. 47, т. 4 ЗЗДискр. е дадено задължително предписание да се извърши промяна на Общите условия за застраховки Злополука и заболяване (пункт IV). При така установеното от фактическа страна, съдът обосновава извод, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно производствените правила и правилно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Правилно, съобразно представените по делото доказателства първоинстанционният съд приема, че Д. е носител на защитения признак увреждане по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДскр. и именно този признак се явява и отграничителен за потенциалния кръг от лица, които имат право да бъдат застраховани предвид общите условия. Съдът приема, че различието в третирането се изразява в това, че хората с под 50% трайна неработоспособност или изобщо други лица, могат да бъдат индивидуално застраховани, но не и лицата с процент на инвалидност над 50 %. Това представлява по-неблагоприятно третиране спрямо заинтересованата страна в настоящото производство. В заключение съдът приема, че формулираните в общите условия на застрахователното дружество предпоставки са дискриминационни спрямо лицата, носители на признак увреждане с призната инвалидност над определен процент. По отношение на пункт III от решението на КЗД, с което е наложена глоба, а не имуществена санкция съдът приема, че същото следва да бъде отменено. В частта на решението на КЗД по пункт V съдът приема, че е налице несъответствие между диспозитива на акта и волята, обективирана в мотивите на решението, поради което връща преписката на КЗД за ново произнасяне по пункт V. Решението е правилно. Съдът събира относимите за спора доказателства, анализира ги поотделно и в тяхната съвкупност и коректно установява фактите по делото. Доказателствата по делото са правилно ценени от съда и същият не допуска грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са логични, последователни и взаимосвързани, изградени при спазване правилата на формалната логика, като установените факти обосновават правните изводи. Съдът правилно прилага и материалния закон, поради което доводите на касатора за необоснованост на решението и за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон са неоснователни. Нормата на чл. 4 от ЗЗДискр. забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на признак "увреждане". Съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. За да е налице "пряка дискриминация", по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., следва кумулативно да са осъществени следните елементи от фактическия й състав: 1. по-неблагоприятно третиране, което засяга права или интереси на дадено лице и е изразено чрез акт, действие или бездействие; 2. лице, с което може да се направи сравнението или сходната ситуация, т. нар. "сравнител"; 3. по-неблагоприятното третиране да е основано на поне един от защитените признаци, визирани в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.; 4. наличие на причинно-следствена връзка между по-неблагоприятното третиране и защитения признак, като по-неблагоприятното третиране да е породено поради наличието на защитения признак и 5. липса на законни цели, които оправдават неравното третиране. А съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр не се допуска отказ от предоставяне на стоки и услуги, както и предоставянето на стоки и услуги с по-ниско качество или при по-неблагоприятни условия, на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. В настоящия казус безспорно е установено, че е сключен договор между Д. и ДЗИ-Животозастраховане ЕАД за индивидуална застраховка Злополука и е открита застрахователна полица, но договорът за застраховка е едностранно прекратен от страна на застрахователя след запознаване с експертното решение (ЕР) на Трудово-експертната лекарска комисия (ТЕЛК), издадено на Д., според което лицето има трайно намалена работоспособност над 50%. С оглед изложеното правилен е изводът на съда, че формулираните в Общите условия на застрахователното дружество предпоставки за сключване на договори за застраховка срещу събития, свързани с живота, здравето или телесната цялост са дискриминационни спрямо лицата, носители на признак увреждане с призната инвалидност над определен процент. Настоящата инстанция споделя и извода на съда, че въпреки свободата, която се дава на застрахователя да изготвя и определя общите си условия, той не е освободен от задължението да третира по един и същи начин клиентите си. В рамките на договорната свобода застрахователят следва да съобрази предоставяната от него услуга с изискванията за недопускане на дискриминационно отношение към клиентите с оглед индивидуалните характеристики на личността, тъй като противното води до дискриминационни подходи. По делото не са представени доказателства, които да опровергаят твърденията за различното третиране на заинтересованата страна. Неоснователно е в тази връзка касационното оплакване за необоснованост на решението, поради противоречието в мотивите на решаващия съд относно изискването за конкретен подход на застрахователя към клиентите на застрахователното дружество. Обосновано и в съответствие с материалния закон решаващият съд посочва, че разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗЗДискр. забранява отказа от предоставянето на стоки или услуги, както и предоставянето на стоки или услуги от по-ниско качество или при по-неблагоприятни условия, на основата на признаците по чл. 4, ал. 1. Що се отнася до начините и средствата за недопускане на дискриминационно отношение на клиентите на застрахователното дружество, то това е в правомощията на самото дружество и не е относимо към преценката за законосъобразност на оспореното пред административния съд решение на КЗД. С оглед изложеното се явява законосъобразен и крайния извод на съда, че представените общи условия на ДЗИ-Животозастраховане ЕАД водят до дискриминация по отношение на заинтересованата страна по признак увреждане, тъй като ограничават правото и възможността на Д. да бъде застрахован, и административният акт е постановен в съответствие са материалните правни норми. По тези съображения, настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт в оспорените му части не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушения на материалния закон и необоснованост. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора претенцията на ответника Комисия за защита от дискриминация за присъждане на разноски е основателна и следва да се присъдят сторените такива за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Претенцията на ответната страна И. С. Д. за присъждане на разноски е неоснователна тъй като по делото не са представени доказателства за извършени такива. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение