Решение № 14213 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2726/2020 г.

Решение № 14213 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2726/2020 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на И. Георгиев, подадена чрез адвокат Д. Михайлова, против Решение № 2675/16.12.2019 г., постановено по административно дело № 294/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД-09-86/16.01.2019 г. на Кмета на Община Марица, нареждаща премахване на незаконен строеж. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, след което да се отмени оспорената заповед. Изложени са доводи за допуснато нарушение на чл. 8 ЕКПЧОС и чл. 6 АПК относно спазване на принципа на пропорционалност и съразмерност, както и, че не била изследвана търпимостта на строежа. Касационната жалба се поддържа от адвокат Борисова, която моли да бъде уважена по изложените в нея съображения, както и претендира присъждане на разноски. Ответната страна – Кмет на Община Марица се представлява от юрисконсулт Пенева, която оспорва касационната жалба и изразява доводи в подкрепа на обжалваното решение, изразено в писмен отговор, с молба да бъде оставено в сила и се присъдят разноски в полза на общината. А. Пакетова, редовно призована, не се явява и не взема становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Пловдив е заповед, с която на основание чл. 225 а, ал. 1 ЗУТ е наредено премахването на строеж, представляващ "Паянтова сграда", с размери 7, 00/4, 00 м., находящ се в поземлен имот – частна общинска собственост с идентификатор 11845.17.20 по КККР на [населено място], [община], собственост на неизвестно лице, като строежът е квалифициран като незаконен по смисъла на 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ – изграден без инвестиционен проект и разрешение за строеж. Жалбата е приета за допустима и разгледана по същество, с оглед твърденията на оспорващия, че е извършител на строежа и същият е негова собственост. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила и на материално-правните разпоредби. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. В хода на съдебното производство са установени фактите, свързани с местонахождението, размерите и характеристиките на строежа, които не са оборени от страна на жалбоподателя. Не е спорно обстоятелството, че същият е извършен без строителни книжа и се намира върху имот – частна общинска собственост, представляващ земеделска земя, извън границите на населеното място с. Войводиново. С оглед на така установеното местоположение на строежа, обстоятелството, че не е променено предназначението на земеделската земя върху която се намира, както и, че за имота не е налице действащ Подробен устройствен план, правилни са изводите на съда за това, че строежът не може да се определи като търпим. За да се произнесе по този въпрос, съдът е изследвал наредбите, регламентиращи строителството в земеделски земи, съгласно които без промяна на предназначението на земята е било допустимо единствено строителство на постройки, свързани с предназначението и ползването на земеделската земя, но не и такива за жилищни нужди, каквато е процесната. На следващо място, неоснователни са доводите на оспорващия, свързани с допуснато от органа и съда нарушение на чл. 8 ЕКПЧОС и чл. 6 АПК, тъй като строежът бил единствено за него и семейството му жилище, което след събарянето му ще остане бездомно. В тази насока, настоящият съд споделя изводите, възприети от Административен съд – Пловдив, за това, че тези твърдения са останали недоказани. Както оспорващия И. Георгиев, така и лицето, с което той твърди, че съжителства и от което твърди, че има непълнолетни деца, не са регистрирани с настоящ или постоянен адрес на адреса, на който се намира строежа. Не са ангажирани каквито и да било доказателства, за това, че сградата се ползва и обитава като единствено негово и на семейството му жилище, напротив установено е, че липсват открити партиди за ток и вода на негово име на този адрес, както и не са представени документи, удостоверяващи някакъв период на потребление. Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на Община Марица следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,