Решение № 11935 от 9.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5784/2014 г.

Решение № 11935 от 9.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5784/2014 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 136 от 30.01.2014 г., постановено по адм. д. № 2272/10 г. Бургаският административен съд, IХ-ти състав, е отхвърлил жалбата на "Глобал строй 1" - ЕООД - гр. Несебър, против РА № 0201000742/9.08.2010 г. на орган по приходите при ТД на НА - гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-319/11.10.2010 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Бургас, в обжалваната част, в която не е признато право на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчиците "Стройкомплекс 06" - ЕООД, "Строй инвест" - ЕООД и "Митропстрой" - ЕООД, в общ размер на 170 784,10 лв. и е осъдил "Глобал строй 1" - ЕООД да заплати на Д "ОДОП" - гр. Бургас разноски по делото в размер на 3865,68 лв. С определение № 443 от 14.03.2014 г. по същото дело Административен съд - Бургас е оставил без разглеждане молбата на юрисконсулт на дирекция "ОДОП" - гр. Бургас да изменение на горното решение в частта му за разноските. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Глобал строй 1" - ЕООД в несъстоятелност - гр. Несебър, представлявано от управителя Петя Андреева Колева, чрез пълномощника адв. Галина Гарова. В същата се прави оплакване, че решението на Бургаския административен съд е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Бургаския административен съд и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с която да отмени обжалвания РА. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас, сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", не е взел становище. Срещу постановеното определение е подадена касационна жалба от Ирена Стоянова Андонова в качеството й на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас. В същата се прави оплакване, че постановеното определение е неправилно и следва да бъде отменено, като се излагат съответни доводи. Ответното по касационната жалба дружество не е взело становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Изразява становище за основателност на частната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: По касационната жалба на "Глобал строй 1" - ЕООД в несъстоятелност Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е не основателна. С решението си Бургаският административен съд е отхвърлил жалбата на "Глобал строй 1" - ЕООД - гр. Бургас против РА № 0201000742/9.08.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-319/11.10.2010 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Бургас, в обжалваната част, в която не е признато право на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчиците "Стройкомплекс 06" - ЕООД, "Строй инвест" - ЕООД и "Митропстрой" - ЕООД, в общ размер на 170 784,10 лв. Административният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и при спазване на административно-производствените правила. В съдебния акт е възпроизведена подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията и основанията, поради които органът по приходите е приел, че не са налице реални доставки по фактурите на "Стройкомплекс 06"-ЕООД, "Строй инвест" - ЕООД и "Митропстрой" - ЕООД, поради което е обоснована хипотеза по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. По отношение на първите двама доставчици - "Стройкомплекс 06" - ЕООД и "Строй инвест" - ЕООД са изложени мотиви, че е оспорена реалността на доставките с предмет строително-монтажни работи /СМР/, като е уточнено, че евентуалните несъответствия в обема на извършените дейности по приемо-предавателните протоколи и по количествените сметки съобразно проектите и строителната документация на обектите, които са установени от съдебно-техническите експертизи, не влияе върху същността на спора, още повече, че органът по приходите отрича двамата доставчици да са извършили фактурираните от тях услуги. Отбелязано е, че техническата, материалната и персоналната обезпеченост на доставчика са обстоятелства, които оказват влияние върху възможността за извършване на определена услуга. На стр. 5 и 6 от мотивите на решението е извършен анализ на доказателствата относно тази обезпеченост на двамата доставчици, като е изграден краен извод, че наличните доказателства компрометират кадровата обезпеченост и на двамата доставчици и формират убеждение в съда, че техни работници не са извършили въпросните услуги без да се отрича обстоятелството, че СМР са извършени, но не и от двамата доставчици. Решаващият съд е посочил, че без да се игнорира практиката на Съда на Европейския съюз по сходни казуси - дело С-324/11, следва да се съобрази, че от гледна точка на преките доказателства за изпълнение на СМР като предпоставки за признаване на право на данъчен кредит не са представени достатъчно доказателства, а наличните такива не обосновават несъмнен извод в претендираната от жалбоподателя посока. На база на изложеното е направен краен извод, че от страна на "Стройкомплекс 06" - ЕООД и "Строй инвест" - ЕООД не са извършени фактурираните към жалбоподателя услуги по извършване на СМР, поради което изводът на органа по приходите, че по процесните фактури данъкът е начислен неправомерно и е налице хипотеза по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е правилен и законосъобразен. Мотивите на административния съд относно непризнатото право на данъчен кредит по фактурите на "Митропстрой" - ЕООД са изложени на стр. 7 и 8 от решението. Възпроизведена е фактическата обстановка, установена по време на ревизията и защо е отказано правото на данъчен кредит - липса на доказателства за регистрирано фискално устройство при доставчика и некредитиране на доказателствата за извършване на транспорт. Първоинстанционният съд е приел, че счетоводното отразяване на фактурите не е спорно при нито един от доставчиците, като жалбоподателят претендира, че стоките, предмет на фактурите на "Митропстрой" - ЕООД, са вложени на обектите, на които са извършени СМР от първите двама доставчици. Анализирайки фактите по делото съдът е изградил изводи, че по-голямата част от стоките касаят вътрешна изолация, а в договорите за възлагане на строителство на "Стройкомплекс 06" - ЕООД и "Строй инвест" - ЕООД няма договорки за полагане на вътрешна изолация, а е договорено полагане на топло-хидроизолационен пакет по покрив и полагане на топлоизолация на сграда, като в съставените протоколи за извършена работа няма отбелязване да е прието такова изпълнение, каквато констатация са направили вещите лица по съдебно-техническата експертиза. В този аспект е прието, че въпросният строителен материал не е използван за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, в който смисъл е изискването на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС. Отбелязано е още, че по съдебно-икономическата експертиза е установено разплащане в брой, но въпросният доставчик няма регистриран ЕКАФП. По отношение на останалите строителни материали извън вътрешната изолация е прието, че предвид тяхното естество и общо приложимост не може по несъмнен начин да се приеме, че те са вложени в извършените СМР. И по отношение на този доставчик е направен краен извън за законосъобразност на РА относно наличие на хипотеза по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Решението на Бургаския административен съд е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания, които се съдържат в касационната жалба са за допуснато нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Излагат се аргументи, че административният съд не е обсъдил всички представени от страната доказателства - писмените доказателства относно извършените СМР, показанията на разпитаните свидетели, заключенията на съдебно-техническата и съдебно-икономическата експертизи, които установяват реалност на извършените доставки. Навеждат се и оплаквания за несъобразяване на съдебния акт с тълкуването на закона, дадено в решенията на Съда на Европейския съюз. Направените оплаквания са неоснователни. От мотивите на първоинстанционния акт се установява, че след възпроизвеждане на фактическата обстановка по спора, административният съд е обсъдил представените от ревизираното лице доказателства, както и оплакванията му, като е посочил защо приема същите за неоснователни. Тези негови мотиви са логически обосновани на установената фактическа обстановка по спора, възприемат се от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. При отделяне на спорното от безспорното първоинстанционният съд е посочил, че по отношение на доставките на "Стройкомплекс 06" -ЕООД и "Строй инвест" - ЕООД не е спорно обстоятелството, че определени СМР са извършени, а спорно дали те са извършени от двамата доставчици. За установяване на спорния въпрос съдът е анализирал всички събрани по делото доказателства, в това число и заключенията на назначените в съдебното производство съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертизи. Обстоятелството, че въз основа на тези доказателства са направени изводи, различни от тезата на жалбоподателя, не прави решението по същество неправилно. Решаващият съд е посочил защо възприема за правилна позицията на органа по приходите за наличие на хипотеза по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Мотивите в тази насока са логически издържани и при съобразяване на установената съдебна практика. От изложеното в мотивите на решението може да бъде направен извод, че административният съд е запознат с тълкуването на закона, дадено в решенията на Съда на Европейския съюз, дадено по сходни казуси, като в случая са изложени доводи защо тази практика е неотносима в случая. В случая не се касае за сделка като част от данъчна измама, а за липса на извършени реални доставки. Пак при съобразяване на същата съдебна практика правилно е посочено, че националната юрисдикция е длъжна да провери въз основа на цялостна преценка на доказателства и установената фактическа обстановка дали са налице условията за възникване на право на данъчен кредит, и по-конкретното реалното изпълнение на услугата от издателя на фактурата. Анализирайки фактите и доказателствата по делото административният съд правилно е приел, че ангажираните от жалбоподателя доказателства не дават възможност за обосноваване на извод за реално изпълнение на фактурираните СМР от двамата доставчици "Стройкомплекс 06" - ЕООД и "Строй инвест" - ЕООД. Оплакванията за неправилност на решението по отношение на третия доставчик "Митропстрой" - ЕООД. При съобразяване на фактите и доказателствата по делото правилно е прието, че по отношение на него правото на данъчен кредит не е отказано единствено и само поради това, че доставчикът не е разполагал с регистриран ЕКАФП, а и поради това, че липсват доказателства, въз основа на които да се приеме, че доставените материали по фактурите са използвани при извършените СМР, т. е. използват се за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, каквото е условието на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС за възникване на право на данъчен кредит. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - Бургас не страда от пороците, твърдяни в касационните жалби и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По жалбата на директора на Д "ОДОП" - гр. Бургас. Жалбата, означена като касационна, а по естеството си частна такава, при условията на чл. 62, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и § 2 от ДР на ДОПК следва да се счита за подадена в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. По същество е не основателна. От данните по делото е видно, че на 6.02.2014 г. от страна на процесуалния представител на директора на Д "ОДОП" - гр. Бургас е било подадено искане до съда за изменение на постановеното решение в частта му за разноските, като на страната бъде присъдена сумата 4 620 лв. юрисконсулско възнаграждение. С оспореното определение Административен съд - Бургас е оставил без разглеждане молбата за изменение на решението в частта му за разноските. За да постанови този резултат административният съд е позовал на тълкуването на закона, дадено в Тълкувателно решение № 6/12 от 6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 на Върховния касационен съд и по-специално на т. 9, според която, недопустима или неоснователна е молба за изменение на съдебно решение в частта му за разноските, когато страната не е представила списък с разноските по чл. 80 от ГПК. Изложени са мотиви, че предвид характера на разноските на приходната администрация /юрисконсултско възнаграждение/ такива действително не са направени, но да се приеме, че поради това страната е освободена от задължение да представи списък с разноски означава, да се наруши принципът на равнопоставеност на страните в процеса. В жалбата се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Излагат се доводи, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 161 от ДОПК, а не разпоредбите на ГПК, и че посоченият от съда критерий за равнопоставеност на страните е неприложим в случая, предвид различия в същността на разноските на двете страни по делото. Направените оплаквания са неоснователни. При постановяване на оспореното определение първоинстанционният съд правилно е съобразил тълкуването на закона, дадено в т. 9 на тълкувателно решение № 6/12 от 6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на Върховния касационен съд. Липсата на списък със разноски по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и § 2 от ДР на ДОПК съставлява процесуална пречка да се иска изменение на решението в частта му за разноските чрез пререшаване на въпроса за размера им. Става въпрос за специфична хипотеза, която няма правна уредба в ДОПК, поради което по аналогия намират разпоредбите на ГПК, поради което доводите на жалбоподателя за допуснати нарушения на материални и процесуалния закон от страна на административния съд се явяват неоснователни. Като правилно и законосъобразно на основание чл. 221, ал. 2 от АПК определението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,