Решение № 17027 от 22.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14696/2009 г.

Решение № 17027 от 22.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14696/2009 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Столична, подадена чрез юрк. Попгеоргиева, против решение № 36/24.04.2009 г. по адм. д. № 5195/2009 г. на Административен съд София - град, с което е отменено Решение № К47-0406/07.05.2008 г. на началника на Митница София, в обжалваната част, с която е определено допълнително държавно вземане за законна лихва върху ДДС в размер на 2 644 лв. по ЕАД № 07BG005003Н000224/30.05.2007 г. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК Ответникът - "Аурубис България" АД, с предишно наименование "Кумерио Мед" АД, гр. Пирдоп, чрез процесуалния представител адв. Д. Йорданова, оспорва същата по подробни съображения, изложени в писмени бележки. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че ВАС следва да формира правните си изводи в съответствие с решението на СЕС № С-546/09 г. по отправено преюдициално запитване по адм. д. № 6077/09 г. по описа на ВАС. Върховният административен съд, състав на първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Пред първоинстанционния съд предмет на оспорване е било решение на началника на Митница София, сега Митница Столична, с което е определен допълнителен размер на задължение за ДДС и лихви по ЕАД № 07BG005003Н000224/30.05.2007 г. с режим "освобождаване за крайно потребление" за внесена стока "меден концентрат" от Македония, по който митническото оформяне е било извършено по цени, определени въз основа на провизорни (проформа) фактури, а не въз основа на митническата стойност по чл. 35 ЗМ - договорната и реално платена цена на внесената стока. Предвид направено оттегляне на жалбата в частта за определения размер на ДДС, производството е продължило по оспорването на законосъобразността на определената лихва за забава, и по-точно на началния момент на дължимост на същата. За да отмени решението на митническия орган, административният съд е приел, че същият е издаден при съществено нарушение на административно производствените правила, в нарушение на чл. 27, ал. 2 АПК - към датата на издаване на оспореното решение, е налице издаден по-рано акт от същия административен орган, по отношение на същата страна и със същия предмет - Уведомление за доброволно плащане на публични държавни вземания № 4416-0033/08.02.2008 г. на Началника на Митница София, което е предмет на оспорване и по същото е образувано производство по адм. д. № 2362/2008 г. по описа на Административен съд София-град. С касационната жалба не се оспорват констатациите след служебна проверка от страна на първоинстанционния съд, но се поддържа, че уведомлението не представлява ИАА, и алтернативно, че е следвало производството по делото да бъде спряно, до постановяване на решение по висящото адм. д. № 2362/2008 г. на АССГ. Разпоредбата на чл. 27, ал. 2 АПК въвежда изисквания по отношение допустимостта в производство по издаване на ИАА и в т. 2 от същия текст е изискването, което е съобразено от първоинстанционния съд, за липса на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фаза на издаване или оспорване. Издаденото от началника на Митница София уведомление за доброволно изпълнение е с предходна дата и съдържа посочване на установеното задължение в същия размер, също и срок за изпълнение. Уведомлението е оспорено от засегнатата страна пред Административен съд София-град, който го е приел за разглеждане като ИАА по смисъла на чл. 21 АПК и е образувал административно дело, което е висящо към момента на постановяване на обжалваното решение. Поради наличие на висящо производство между същите страни и със същия предмет, издаденият впоследствие ИАА - решение на началника на Митница София с установено задължение за страната в същия размер и по един и същ ЕАД, е незаконосъобразно, както правилно е приел първоинстанционния съд. Решението, постановено от АССГ, е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответника по касационната жалба се дължат направените пред касационната инстанция разноски, които съобразно представените документи са в размер на 211,91 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК Върховният административен съд, първо отделение,